Решение № 113 от 06.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500216 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от МЛ. Ж. Ш. чрез процесуалния му представител адвокат С.Ч. против решение № 260015/28.01.2022 г. /погрешно посочено в жалбата като № 260016/28.01.2022 г., което съдът приема за техническа грешка/, постановено по гр.д. № 82/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго решение, с което да уважи предявените от него искове. Претендира разноски за двете инстанции, в т.ч. възнаграждение на процесуалния му представител адвокат С.Ч. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Въззиваемият „К.“ ЕООД – Пловдив чрез процесуалния му представител адвокат А.В. намира жалбата за неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от МЛ. Ж. Ш. чрез процесуалния му представител адвокат С.Ч. против „К.“ ЕООД Пловдив иск по чл. 49 от ЗЗД. Ищецът твърди, че работил на длъжност „С.“ в ответното дружество въз основа на трудов договор от 11.05.2015 г., на 28.06.2016 г. той и колегите му Н. Н. и И. К. извършвали дейност по сметосъбиране в гр. А., около 05,40 ч., по време на движението на камиона за смет забелязали, че под камиона пада боклук, а задната му секция, заедно със степенките, на които стояли ищецът и колегата му Н., започнала да се вдига нагоре, той загубил равновесие и паднал в близост до бордюра на тротоара, изпитал силни болки, бил извикан екип на „Спешна помощ“ и пострадалият бил откаран в УМБАЛ „С. Г.“ - Пловдив, където били установени мултифрагментна фрактура на дясната тибия и фибула и фрактура на трето ребро вляво, била извършена операция за наместване на счупването на костите на подбедрицата чрез поставяне на метална пластина за фиксиране.

Няколкочасовата операция била тежка, а счупеното ребро причинявало силна болка на ищеца при всяко вдишване и ограничавало движенията му, в болницата и впоследствие при домашното лечение Ш. бил напълно зависим от чужда помощ, за повечето дейности трябвало да бъде обслужван като малко дете, не можел да стои на краката си, не можел да се изправя дори в седнало положение, което му причинило физически и психологически стрес, възникнало усложнение, изразяващо се във възпаление – остеомиелит, което удължило възстановителния процес и наложило повторното му хоспитализиране в УМБАЛ „С. Г.“ пет месеца след инцидента за извършване на повторна операция за почистване на засегнатото място, а в началото на 2017 г. отново бил приет в болница и извършена трета операция по отстраняване на поставените метални тела от подбедрицата. Обездвижването и хирургическите интервенции се отразили на психическото и физическото 2 състояние на Ш., който преди инцидента бил работлив и деен млад мъж, а се наложило да стои затворен в дома си, непрекъснатите болки влошили съня му, той изживял стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията му с другите и живота като цяло, тъй като не можел упражнява пълноценно обичайните си дейности - да работи, да спортува и да излиза свободно навън, като към момента на подаване на исковата молба въпреки проведеното и стриктно следвано лечение ищецът все още не е напълно възстановен от травмата, има затруднения и накуцване в походката, болки и зачервяване в областта на оперативния разрез и му е призната 50 % трайно намалена работоспособност с решение на ТЕЛК от 30.08.2017 г. В исковата молба се твърди, че задействането на задния механизъм за разтоварване на боклука при движение на камиона било неправомерно и опасно действие, управлението на механизма на отваряне задната част на С.а било достъпно от два пулта – в лявата част на корпуса на камиона, до който С.ите имат достъп само в спряло положение, и в шофьорската кабина, който трябва да се намира на специално място, за да се предотвратява случайното му притискане, но в случая в нарушение на правилата се намирал на седалката до водача на камиона И. К., както и че бил допуснат до работа, без да са изготвени писмени инструкции за С.ите и инструкция за безопасност при движение и товаро-разтоварни работи на превозните средства, като до работа е допуснато и лице, назначено на трудов договор при ответника, допуснало нарушение на правилата за безопасно боравене със системата за управление и поверения му камион-сметовоз, вследствие на което е задействан по време на движение механизмът за повдигане на задната секция на камиона, ведно със степенката, на която се е намирал ищецът, като от тези действия и бездействия е настъпила опасност за неговото здраве и живот. По повод инцидента била образувана пр.пр. № 1293/2016 г. по описа на Районна прокуратура – А. и ДП № 656/2016 г. по описа на РУ- А., приключило с влязло в сила постановление за прекратяване.

Доколкото между непозволеното увреждане и извършените от служителите ответника множество нарушения на законодателството и правилата за безопасност на труда е налице пряка причинна връзка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати 26 000 лв., представляваща частичен иск от претенция в общ размер от 100 000 лв., 3 представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено телесно увреждане при злополука от 28.06.2016 г., настъпила вследствие виновно поведение на служителите на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането /28.06.2016 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът „К.“ ЕООД – Пловдив счита, че искът по чл. 49 от ЗЗД е недопустим, доколкото имуществената отговорност на работодателя при увреждане здравето на работника се реализира само по реда на чл. 200 от КТ, на която не е осъществен фактическият състав, а ако съдът го приеме за допустим, счита, че той е неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, тъй като при учредяване на трудовото правоотношение на Ш. му била връчена срещу подпис длъжностна характеристика, според която той следва да знае нормативните изисквания за безопасност на труда, бил му проведен встъпителен инструктаж за действащата интегрирана система в дружеството, като ответникът оспорва и механизма на инцидента, за който шофьорът няма вина, а вероятно е настъпил поради техническа неизправност на системата за отваряне на задния механизъм за разтоварване на боклук, както и оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредоносното събитие и настъпването на твърдените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Претендира разноски.

С обжалваното решение е отхвърлен искът и М.Ш. е осъден да заплати на „К.“ ЕООД – Пловдив 271,25 лв. разноски.

Решението е обжалвано от ищеца изцяло и то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни 4 действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт.

По отношение на претърпените от ищеца вреди:

Не се спори между страните, а това се установява и от трудов договор от 11.05.2015 г., приложен по ДП № 656/2016 г. по описа на РУ - А., че М.Ш. е работил по трудов договор в „К.“ ЕООД на длъжност „ Сметосъбирач“, считано от 12.05.2015 г., като в деня на сключване на трудовия договор той е подписал длъжностна характеристика за заеманата длъжност, в която като специални знания и умения е записано: „Трябва да познава правилата за безопасност по охрана на труда и противопожарна охрана и начина за ръчно преместване на съдовете за разделно събиране и ТБО“, както и му е проведен на същия ден начален инструктаж по безопасност и здраве.

От приетите по делото писмени доказателства /епикризи-КОТ от 04.07.2016 г., 12.12.2016 г. и 17.02.2017 г., първите две издадени от УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, а третата – от УМБАЛ „Е.“/, се установява, че ищецът е приет за лечение на 28.06.2016 г., поставена му е диагноза: „Множествени счупвания на подбедрицата, закрито - фрактура крурис декстра аперта“, извършена е операция по открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула, изписан е на 04.07.2016 г. с препоръки за превръзки, да не стъпва три месеца на оперирания крак и да ходи с помощни средства, на 29.11.2016 г. е приет повторно в болница с диагноза: „Хроничен остеомиелит с фистула.

Глезенна става – тарзални кости глезенна става. Остеомиелитис крурис декстра. Фистула“, със спинална анестезия е извършена секвестректомия на тибия и фибула, изписан е на 12.12.2016 г. с препоръки за стерилни превръзки през ден, а на 14.02.2017 г. е постъпил в болница за трети път и под обща анестезия са отстранени от костта имплантираните уреди от тибия и фибула и са му дадени указания за медикаментозно лечение.

5

С експертно решение на ТЕЛК № ***/30.08.2017 г. на ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза:

„Счупване на горния край на тибията /голям пищял/“ и общо заболяване:

„Състояние след фрактура на дясна подбедрица, наложена метална остеосинтеза, хр. фистулозен остеомиелит“.

По делото е приложено ДП № 656/2016 г. по описа на РУ - А., образувано на 28.06.2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК за това, че на 28.06.2016 г. в гр. А. е причинил на М.Ш. средна телесна повреда поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, като с влязло в сила постановление от 18.12.2017 г. на Районна прокуратура - А. досъдебното производство е прекратено на основание чл. 199 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.

Нанесените на ищеца травматични увреждания се потвърждават и от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Д. М., което съдът като компетентно изготвено възприема, от което се установява, че при инцидента на 28.06.2016 г. М.Ш. е получил открито счупване на костите на подбедрицата на десния крак, бил е трикратно опериран - на 28.06.2016 г. е извършено открито наместване и поставяне на метални тела, на 29.11.2016 г. - секвестректомия поради възпаление на оперативната рана със засягане на костта по предната част на голямопищялната кост и неповлияване от консервативната терапия и на 14.02.2017г. са били отстранени металните тела; на пострадалия е била причинена болка със силно изразен характер, травмата е довела до болеви усещания, намалявали бавно с времето; страданията на ищеца са били силно изразени поради продължителността на лечението, получените усложнения, оперативните намеси, затрудненото придвижване и обслужване по време на лечението, а към момента на извършения от експерта преглед Ш. е напълно възстановен с изключение на болките в крака при промяна на времето, но те са субективен фактор в зависимост от вегетативната нервна система на човека, като е останал белег в долния край по предновътрешната част на дясната подбедрица с диаметър 4 см.