Определение № 316 от 30.06.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Монтана, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500209 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 2252/2240 от 15.06.2023година подадена от И. С. , ЕТ“В.И. С.“ и Г. Б. от гр.*чрез адв.В. Б. против

Определение №726 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1153/2023 г. по описа на РС –Монтана, с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност.В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е постановено при нарушаване на материалния закон и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия пред МРС. Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.109 от ГПК, тъй като не се касае за иск за собственост, а за съществуване на облигационно право.Смята, че местната подсъдност не следва да се определя по реда на чл.109 от ГПК, а по чл.105 от ГПК по постоянния адрес на ответника.Моли съда да отмени атакуваното определение, с което производството е прекратено пред РС Монтана и изпратено по подсъдност на РС Лом и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред РС Монтана.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор по частната жалба от ответната страна.

МОС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК 1 от надлежна страна по отношение на подлежащ на въззивно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.Съображенията на МОС за това са следните:

Видно от доказателствата по делото прекратеното с обжалваното определение производство пред РС –Монтана е образувано по предявен иск от И. С. 2 ЕТ“В.И. С.“ и Г.Б. от гр.*чрез адв.В. Б. против В.В. от гр.* за установяване на несъществуващо облигационно правоотношение, а именно договор за аренда от 15.03.2016година, вписан в Службата по вписвания в гр.*касаещ поземлен имот в землището на с.*, обл.*.

С обжалваното определение, постановено в закрито съдебно заседание по делото на 30.05.2023 г., първостепенният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд гр.Лом на основание чл.118,ал.2 във връзка с чл.119,ал.2,предложение 2, чл.117,ал.1 във връзка чл. 105 и чл.109 от ГПК.За да постанови атакуваното определение РС Монтана е взел предвид, че се касае за правен спор за вещно право, отнасящо се до Договор за аренда от 15.03.202016година с предмет поземлен имот находящ се в землищетто на с.*с площ от 62,11дка, предвид сливане на качеството на арендодател и арендатор в едно лице.

Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция. При постановяването му съдът не е съобразил характера и основанието на предявения иск, както и задължителна съдебна практика на ВКС в тази насока.

Действително в чл.109 от ГРК е предвидено, че искове за вещни права върху недвижими имоти, за делба на съсобствен недвижим имот, за граница и за защита на нарушено владение се предявяват по мястото, където се намира имота.

В случая обаче претенцита е свързана със иск за установяване на съществуването или не на едно облигационно отношение, произтичащо от договор за аренда

С определение по ч.гр.д.№519/2010г. на ВКС,4-то отд. Постановено по реда на чл.274,ал.3 от ГПК е прието, че вещни права върху недвижими имота са правото на собственост, ограничени вещи права и сервитути.Не са вещни права исковете, предявени за защита на облигационни субективни права, 2 включително за права, възникнали от договорен източник.Следователно договорите за аренда, при които се предоставя само право на временно ползване на земеделска земя, като разновидност на договора за наем по чл.228 от ЗЗД не предоставят на страните вещни права, а само право на временно ползване, поради което по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.105 от ГПК.Като е приел обратното РС Монтана е постановил един незаконосъобразен акт, който по реда на въззивния контрол следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действие.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение Определение №№726 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1153/2023 г. по описа на РС –Монтана с което производството по делото е прекратено и е постановено изпращането му по подсъдност на РС –Лом.

ВРЪЩА гр.д.№ 1153/2023 г. на Районен съд гр.Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по предявените от ищеца искове срещу ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3