Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 03.09.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 126/2026
Вид
Решение № 124
Подписан
03.09.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.116 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Сандански, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20261250200126 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Б. Р. А., ЕГН**********, с поС.ен адрес в село М****, община С****, ул. „Е****“ №** срещу Наказателно постановление /НП/ № 260339-000112/05.03.2026 г., издадено от Началник група в РУ Сандански, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.116 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102, 26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил описаните нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Двамата поддържат жалбата. Жалбоподателя дава обяснения, твърди, че не е извършил описаните нарушения, че е управлявал със съобразена скорост, а от сблъсъка с малолетния пешеходец не са причинени вреди.

В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения жалбоподателя и неговия защитник, редовно уведомени не се явяват.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява, се представлява.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Самото НП е издадено на 05.03.2026г., а жалбата срещу него е подадена на 16.03.2-26г., т.е. – в предвидения 14-дневен срок.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.02.2026 г., около 17:40 часа, в село М***, община С*****, по улица „Е*****“ , с посока на движение към улица „Д***“ , пред дом №2 жалбоподателя А. управлявал лек автомобил марка и модел „Тойота Авенсис“ с рег. № *****, собственост на Л. Д. от град К***. В този момент малолетната С. И. – на седем години - предприела неправомерно пресичане, като настъпило пътно-транспортно произшествие, при което управляваният от жалбоподателя автомобила ударил И..

Жалбоподателя спрял веднага и проверил съС.ието на детето. Наблизо била бабата на детето С. – свидетелката М. И. – която прегледала детето и като установила, че същата не е пострадала, казала на А. че няма проблем. А. предложил да закара детето до ФСМП Сандански за да бъде прегледано, но бабата отказала, като заявила, че всичко е наред.

Жалбоподателят си тръгнал. Когато свидетелката И. се прибрала у дома с малолетната С., казала на майката на детето за настъпилото ПТП. Майката се притеснила и се обадила на телефон 112. На мястото на инцидента бил изпратен полицейски патрул в състав свидетелите Х. и К., както и екип на ФСМП Сандански. Детето С. И. била транспортирана от ФСМП Сандански, където била прегледана. Било установено, че освен леки охлузвания същата няма получени някакви други увреждания. Междувременно полицейските служители установили жалбоподателя А. като водач на автомобила с който е осъществено МПС, задържали същия и го завели в РУ Сандански за проверка. Следа като снели обяснения от лицата присъствали на инцидента от свидетеля Х., в присъствието на свидетеля К. и на жалбоподателя А. бил съставен АУАН серия GA №4648318. В АУАН било описано че на 12.02.2026г. в село М***, община С****, на ул. „Е*****“ жалбоподателя е управлявал МПС – лек автомобил марка и модел „Тойота Авенсис“ с рег. № *****, собственост на Л. Д. от град К. – в посока към улица „Д****“, като пред дом №2 с предна лява част на автомобила блъска притичващото внезапно на платното непълнолетно дете С.

И., като реализира ПТП с леко ранен. Не уведомява компетентните органи и не остава на мястото на ПТП до тяхното пристигане. Било прието, че с описаното А. е извършил две нарушения – такова на чл.116 от ЗДвП – водачът на МПС не е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, хората с трайни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун, слепо глухите хора, които се движат с червено бял бастун и престарелите хора. ПТП и такова на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП – не остава на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи. А. подписал АУАН без възражения и получил препис то него, също срещу подпис. Възражения срещу съдържанието на АУАН не били депозирани в предвидения по закон срок.

Впоследствие, въз основа на съставения от свидетеля Х. АУАН от АНО – Началник група в РУ Сандански на 05.03.2026г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си А. и извършил нарушение на чл.116 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП. За приетите за извършени от А. нарушения АНО наложил съответните наказания.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан 2 нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. От чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Съдът обаче намира, че в хода на проведеното производство на се доказа извършването от страна на жалбоподателя на нарушенията, за които същия е санкциониран. Разпоредбата на чл.116 от ЗДвП гласи : “ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун.“. Касае се за обща разпоредба, изискваща повишено внимание от страна на водач на МПС към уязвимите участници в движението. Посочената като нарушена в АУАН и НП разпоредба на чл.116 от ЗДвП обаче изобщо не кореспондира както с установената в хода на производството фактическа обстановка, така и с отразеното в АУАН и НП. И в двата акта е посочено, че водачът с предна лява част на управлявания от него автомобил блъска „..притичващо внезапно на платното дете… „. Не се твърди нито движение с несъобразена скорост, нито управление без полагането на необходимото внимание, нито пък настъпване на сблъсък на пешеходна пътека… Налице е действие от страна на малолетното дете – оставено без поС.ен контрол от възрастен – неговата баба – което не е могло да бъде предвидено и предотвратено. Именно и предвид движението с ниска скорост от страна на водача не се е стигнало до причиняване на телесно повреди, които да обосновават извод за извършено нарушение по ЗДвП. В този смисъл и съдът приема, че по отношение претендираното нарушение на чл.116 от ЗДвП е допуснато както неправилно приложение на материалния закон, така и съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не се твърди и описва конкретно действие или бездействие, извършено от водача виновно и подлежащо на санкция… По отношение нарушението на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП съдът намира, че не бе доказано наличието на обективен елемент от състава на нарушението – от ПТП да са пострадали хора, при което положение и за водача възниква задължението да остане на място и да уведоми и изчака идването на органи на МВР. Установи се, че въпреки сблъсъка детето И. не е пострадало – или поне не с вреди, които до обосновават съставомерност на нарушението или пък на престъпление. Придружаващата детето баба – свидетелката М. И. е отказала както предложеното от жалбоподателя транспортиране на детето за преглед, така и уведомяване на контролните органи. Самият водач от своя страна живее в непосредствена близост от мястото на сблъсъка и е бил установен без усложнения. А. е съдействал на контролните органи, като не е отрекъл нито настъпилия сблъсък, нито своето участие.

Същественото в случая се явява липсата на пострадало лице, което да обосновава извод за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП и налагането на предвидената в закона санкция.

Поради изложеното съдът приема, че АНО не е съобразил разпоредбите на чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.54 от ЗАНН, а именно да прецени налице ли е административно нарушение и извършено ли е то виновно и като не е отчел горепосочените обстоятелства и не е изложил и съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН, е издал едно незаконосъобразно НП.

Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от страните.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. с ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 26-0339-000112/05.03.2026 г., издадено от Началник група в РУ Сандански, с което на Б. Р. А., ЕГН**********, с поС.ен адрес в село М****, община С****, ул. „Е*****“ №** за нарушение на чл.116 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т..5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102, 26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

4