Решение № 9681 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9681 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110132249 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Л. А. Х. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 250 лева, заявена като частична претенция от сумата от 2 923,87 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., за която сума по ч. гр. дело № 3002/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав е издаден изпълнителен лист от 27.05.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1903/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег.

№ *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудително изпълнение на вземането.

Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3002/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав в полза на ответника [фирма] е издаден изпълнителен лист от 27.05.2013 г., с който същата е осъдена да му заплати сумата от 2 923,87 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., сумата от 224,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2011 г. до 31.01.2013 г., както и сумата от 162,97 лева. Посочва, че по молба на топлофикационното дружество от 03.07.2013 г. за събиране на вземанията, удостоверени в изпълнителния лист и по разпореждане на съдебния изпълнител е образувано изп. дело № 1903/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. Ищцата поддържа, че не дължи сумата от 1 250 лева, представляваща част от сумата от 2 923,87 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., тъй като същата е погасена по давност. Намира за приложим към вземанията тригодишният давностен срок поради липсата на влязло в сила съдебно решение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Допълнително посочва, че в случая е изтекла и общата петгодишна давност. Твърди се, че след образуване на изпълнителния процес и конкретно на 18.07.2013 г. са изпратени запорни съобщения, 1 адресирани до търговски банки, в които ищцата Х. имала открити сметки. От този момент и в продължение на повече от две години не са извършвани никакви изпълнителни действия, които да са от естество да спрат или прекъснат давността. Предвид това излага, че производството по изпълнителното дело следва да се счита за прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. В исковата молба се посочва, че всички последващи изпълнителни действия, извършени след настъпване на перемпцията са недопустими, като осъществени по прекратен процес, поради което не водят до прекъсване на давността. Ето защо, последната е настъпила на 18.07.2016 г., евентуално на 18.07.2018 г. С тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Рамадан, оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Посочва, че действително процесният изпълнителен лист е издаден в хода на производството по ч. гр. дело № 3002/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав, както и, че въз основа на същия по молба на [фирма] от 18.07.2013 за събиране на вземанията е образувано изпълнително дело № 2013***0401903/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа, че на 18.07.2013 г. са наложени запори върху откритите банкови сметки на името на длъжника в различни търговски банки. Възразява срещу твърдението на ищцата за погасяване по давност на притезанията с довод, че в хода на изпълнителния процес са извършени множество действия, довели до прекъсване на давностния срок на основание чл.

116, б. „в“ ЗЗД. Конкретно сочи, че такова действие има молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като със същата дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, направено е искане за извършване на справки и за налагане на запори. Наред с това, давностният срок е бил прекъснат на 17.01.2017 г. и на 27.02.2019 г., когато са подадени молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия. Намира, че погасителната давност е започнала да тече считано от 26.06.2015 г., доколкото изпълнителният процес е образуван преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. Ответникът оспорва спрямо вземанията да е приложим тригодишният давностен срок с довод, че в случая релевантна е петгодишната давност по чл. 117 ЗЗД, доколкото се касае за вземания, удостоверени във влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, чийто правни последици, съгласно актуалната съдебна практика, са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение. В отговора се посочва, че единствената правна последица от перемпцията на изпълнителното дело е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане на взискателя в ново дело, но последното не влияе върху давността и същата се прекъсва с искането на взискателя за прилагане на съответния изпълнителен способ. Ответникът излага, че погасителната давност е била и спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. поради обявеното на територията на страната извънредно положение, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. С тези доводи [фирма] отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производство по ч. гр. дело № 3002/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85-ти състав в полза на ответното дружество [фирма] и срещу настоящата ищца Л. А. Х. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2013 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист от 27.05.2013 г., с който длъжникът е осъден да заплати на заявителя следните вземания: сумата от 2 923,87 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2011 г. до м. 04.2012 г., ведно със законната лихва за 2 периода от 14.02.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 224,79 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2011 г. до 31.01.2013 г., както и сторените по делото разноски в размер от 162,97 лева, от които 62,97 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Установява се, че изпълнителният лист е издаден на основание чл. 416 ГПК – при влизане в сила на заповедта за изпълнение поради липсата на подадено в срок възражение от длъжника.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 28429/03.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № 2013***0401903 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от преписа на изпълнителното дело) се изяснява, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнение.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение с изх. № 39458/18.07.2013 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника Л. А. Х., открити в търговската банка.

Съобщението е получено от последната на 23.07.2013 г., видно от удостоверяването, направено върху запорното съобщение. В отговор, с постъпило писмо с вх. № 33986/26.07.2013 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът има открита банкова сметка в търговската банка и към датата на налагане на запора – 23.07.2013 г. по тази сметка липсва авоар и върху вземанията по сметката има предишно наложен запор.

Изяснява се, че са изпратени запорни съобщения от 18.07.2013 г., адресирани до [фирма] (получено на 23.07.2013 г.), [фирма] (получено на 23.07.2013 г. – с отговор, че лицето не е клиент на банката), [фирма] (получено на 23.07.2023 г., с отговор, че длъжникът не е клиент на банката), [фирма] (получено на 23.07.2013 г.), [фирма] (получено на 23.07.2013 г. с отговор, че лицето не е клиент на банката), [фирма] (получено на 23.07.2013 г. с отговор, че лицето няма открито сметки), [фирма] (получено на 23.07.2013 г. с отговор, че лицето не е клиент на банката), за налагане на запори върху вземанията на Л. Х. по открити банкови сметки, като по делото няма данни за реално налагане на запорите.

Установява се също, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Л.

Х. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 21.08.2013 г., а впоследствие и лично на Х. – на 14.03.2019 г.

С молба с вх. № 13779/27.02.2019 г. дружеството-взискател [фирма] е отправило искане до ЧСИ за извършване на следните изпълнителни действия: налагане на запор на банковите сметки на длъжника и налагане на запор на трудовото му възнаграждение/пенсия.

Материалите от приобщеното изпълнително дело № 2013***0401903/2013 г. сочат, че с постановление от 18.12.2023 г. на помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ С.Х. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 43, т. 8 ГПК – поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.

124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по 3 индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване н а възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

С оглед изложеното, в доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен момент на давността.

При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищцата вземания съществуват, конкретно чрез установяване наличието на основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явява и процесуално допустима. Както беше изяснено, за процесната сума, представляваща част от общата дължима главница, в хода на производството по ч. гр. дело № 3002/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав в полза на ответното дружество [фирма] и срещу ищцата Л. А. Х. е издаден изпълнителен лист от 27.05.2013 г., както и, че за събиране на удостоверените в същия притезания е образувано изпълнително дело № 1903/2013. по описа на ЧСИ С.Х., прекратено с постановление от 18.12.2023 г. – след образуване на настоящото дело по искова молба от 12.06.2023 г.