Определение № 4998 от 04.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4998 гр. София, 04.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002102488 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. М., подадена чрез процесуален представител адв.

Г. В. и по насрещна касационна жалба на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, подадена чрез процесуален представител адв. Д. Л. против различни части на решение № 70 от 06.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 528/2024г. по описа на Окръжен съд – София.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1 от 13.05.2024г. постановено по гр.д. № 222/2018г. по описа на Районен съд – Пирдоп, поправено с решение № 1/16.05.2024г., с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от С. Б. М. с ЕГН [ЕГН] срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, ЕИК [ЕГН] искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване /по-тежко дишане, невъзможност да спи спокоен сън, болки, влошена възможност за придвижване, невъзможност да полага труд/, както и сумата от 23439 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала като здрава, ако бе работила при ответника на длъжност „машинист на транспортна лента“ и сумата на сбора на получената от нея пенсия за инвалидност и минималната работна заплата за страната за периода от 24.06.2016г. до 01.06.2019г., всяка ведно със законната лихва върху сумите от 24.06.2016г. до окончателното плащане, а след частична ревизия на първоинстанционното решение е постановено друго, с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Дънди Прешъс Металс 1

Челопеч” ЕАД е осъдено да заплати на С. Б. М. сумата от 2160 лева, представляваща обезщетение за разходи за лекарства за периода от 24.06.2016г. до 01.06.2019г., необходими за лечение и поддържане и сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за разходи за усилена витаминозна храна за същия период, и двете суми ведно със законна лихва считано от 24.06.2016г. до окончателното изплащане.

С. Б. М. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете за обезщетение на неимуществени вреди вследствие на ексцес на професионалното й заболяване, както и за имуществени вреди – пропуснати ползи за разликата между получена от нея пенсия по ДОО и трудовото възнаграждение са отхвърлени, а „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД – в частта, с която исковете за обезщетение на имуществени вреди – разходи за лекарства и за усилена витаминозна храна са уважени.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да се уважат в цялост, съответно – исковете за обезщетение за имуществени вреди да се отхвърлят в цялост.

Касационният жалбоподател С. Б. М. поддържа неправилност на крайните изводи на въззивния съд за липса на причинно-следствена връзка между ексцеса от заболяването и имуществените и неимуществени вреди, поради това, че ищцата е полагала труд по друго трудово правоотношение. Поддържа също, че мотивите на решението досежно доказателствената сила на ЕР на ТЕЛК и заключението на СМЕ са в логически противовес с постановения краен резултат по делото респ. въззивното решение се явява необосновано.

В отговор на жалбата „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване поради липсата на изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а евентуално за неоснователност на жалбата. Счита въззивното решение в тази обжалвана част за правилно и законосъобразно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване на съответна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Насрещната касационна жалба обаче е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване решение по въззивно дело, постановено по искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ с цена на всеки в размер на търсената сума от 2160 лева и 3600 лева – имуществени вреди. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК насрещната касационна жалба насочена против тези части от въззивното решение следва да се остави без разглеждане.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази 2 следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила при ответника на длъжността „машинист на транспортни ленти“ в периода 1984г. до 1995г. От трудова книжка на ищцата приел за установено, че след 1995г. е работила при други работодатели, последният от които „Реникар-СК“ ЕООД на длъжност общ работник за периода от 01.10.2007г. до 23.10.2008г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 325, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. От тогава няма данни ищцата да е работила по трудово правоотношение.

С протокол № 81/15.12.1995г. на Диагностична комисия при Окръжна болница „Д-р Рачо Ангелов“ – София, на ищцата е поставена диагноза „хроничен бронхит“ и заболяването е признато за професионално. Въз основа на същия работодателят е съставил Акт за трудова злополука № 29/15.05.1996г. ТЕЛК в свое експертно решение № 08-61/1999г. е инвалидизирал ищцата в трета група с дата на инвалидизиране 23.02.2004г., като от тогава е периодично преосвидетелствана, респ. удължаван срока на инвалидността. С влезли в сила съдебни решения /по гр.д. №№ 525/1996г., 1041/2000г., 149/2003г., 17/2010г., 111/2011г. и 510/2014г. на РС – Пирдоп/ ответникът е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от професионалното заболяване и от ексцес за предходни периоди на инвалидността й, последният от които е от 16.05.2013г. до 01.05.2016г.

С експертно решение на ТЕЛК № 0857/16.05.2013г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 56 % намалена работоспособност, от която 50 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.05.2016г. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 28.05.2013г.

С експертно решение на ТЕЛК № 0626/24.06.2016г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 66 % намалена работоспособност, от която 60 % в резултат на професионално заболяване ХОББ, със срок на инвалидността до 01.06.2019г. Това решение е било обжалвано от работодателя пред НЕЛК, която в идентично производство е върнала пет пъти процедурата на ТЕЛК за ново освидетелстване. Последното ЕР на ТЕЛК е № 0405/08.12.2022г. на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, с отбелязване че е влязло в сила на 23.01.2023г. Според това решение професионалното заболяване ХОББ е обусловило 50% ТНР, със срок от 3 години до 01.12.2025г. В това ЕР на ТЕЛК е посочена вид експертиза „консултация“, както и че решението е съобразено с препоръките на НЕЛК касае само заболяването с професионален характер, признато с Протокол на ДЕК № 81/15.12.1995г., а по отношение на останалите заболявания следва освидетелстване от ТЕЛК при МБАЛ „ Св. Анна“ по местоживеене.

От изискано писмо от Столична регионална здравна инспекция изх. № 5017/23.03.2023г. въззивният съд установил, че до 22.03.2023г. няма постъпили жалби от заинтересованите страни срещу ЕР № 405/08.12.2022г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и същото е „влязло в сила“ /л. 223 от делото/. Изложил съображения, че това решение е било представено по делото от ищцата на 30.03.2023г. и ответникът се е запознал с него на 3

18.05.2023г., видно от протокол от проведено съдебно заседание на тази дата. Ответникът не е навел твърдения, нито е представил доказателства да е обжалвал ЕР по предвидените в закона ред и срок от момента на узнаването му, въз основа на което извел извод, че ЕР се е стабилизирало.

От заключение на проведена по делото СМЕ приел за установено, че последното ЕР № 405/08.12.2022г., с валидност до 01.12.2025г. на ТЕЛК приема професионално заболяване ХОББ с ХДН II ст. без данни за пневмокониоза, което потвърждава наличие на усложнение /ексцес/ на признатото професионално белодробно заболяване: от една страна добавяне на емфизем към хроничния бронхит, а от друга наличие на дихателна недостатъчност втора степен. Професионалното заболяване на ищцата е хронично, прогресиращо, с необратим ход и неблагоприятна прогноза на развитие. Вследствие на това ищцата търпи следните болки и страдания: лесна умора и задух при умерени до леки физически усилия, стягане в гърдите и постоянна продуктивна кашлица, което налага постоянно поддържащо лечение с описани медикаменти. Средно месечната стойност за лечение на професионалното белодробно заболяване на С. Б. М. възлиза в размер на 60 лева месечно. Средно месечната сума за допълнителна белтъчно – витаминозна храна съгласно предвидената за нея необходимост от консумация за поддържане на по-висок праг на имунитет, както и профилактика на професионалното заболяване с Наредба № 11/21.12.2005г. на МЗ е в размер на 100.00 лева.

От заключение на проведена по делото ССчЕ приел за установено, че размерът на доходите, които би получила С. Б. М. като здрава биха били в размер на 49 379.52 лева за периода от 24.06.2016г. до 24.05.2019г. Получената от нея инвалидна пенсия за този период е в размер на 6626.58 лева, а сбора от минималната работна заплата и получената инвалидна пенсия е 24146.58 лева. Разликата от сумата, която би получила ако бе здрава и сумата, която е получила като инвалидна пенсия е 42752.94 лева. Разликата от сумата, която би получила ищцата, като здрава и сумата на сбора от минималната работна заплата и получената инвалидна пенсия за същия период е 25232.94 лева.

При тези факти, от правна страна въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 56 от КСО професионалното заболяване е това, което е настъпило изключително или предимно под въздействието върху организма на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес и е включено в списъка на професионалните заболявания. Признаването на определено заболяване като професионално съгласно чл. 62 и чл. 63 от КСО изтъкнал, че е от изключителната компетентност на органите по експертизата на работоспособността, като процедурата по установяването и признаването му е уредена в Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /приета с ПМС № 168/11.07.2008г. и обн. ДВ, бр. 65/2008г./. Изтъкнал, че съгласно чл. 3 от посочената Наредба, признаването на професионалния характер на заболяването става само с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната, в това число и за гражданския съд, който разглежда последиците от професионалното заболяване /чл. 13, ал. 3/. А съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, експертните решения на ТЕЛК или НЕЛК подлежат на обжалване от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете, предвидени в чл. 112 от ЗЗ. Отбелязал, че в разпоредбата на 4 чл. 113, ал. 3 от ЗЗ е предвидено, че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Уточнил, че към професионалната болест се отнася и нейното усложнение и късните й последици, т.нар. "ексцес". Пояснил, че усложнения, резултат от професионална болест са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с професионалната болест. Признаването на професионалната болест, настъпилите от нея усложнения и причинно-следствената връзка е от изключителната компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК.