Решение № 1488 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100500138 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 19613 от 31.10.2024 г., постановено по гр. дело № 29490/2024 г. по описа на СРС, 72 състав, с което са уважени предявените от И. И. Ж. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 240000032/18.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради съкращаване на щата, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“, както и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 6853,28 лв., обезщетение за периода от 18.03.2024 г. до 18.09.2024 г., през което е получавала по-ниска заплата.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че наличието на второ трудово правоотношение не влече недействителност на възстановяването на ищцата на работа при ответника. Намира, че наличието на два трудови договора на пълно работно време е 1 недопустимо и влече недействителност на процесното трудово правоотношение, което е възникнало по-късно във времето. Поддържа, че е налице реално съкращаване в щата и длъжността на ищцата не е била запазена, а е била създадена нова длъжност след обединение на други две, с различни определящи функции – за изкупуване и присъединяване на енергийни обекти. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за съвпадение в йерархичната подчиненост и в изискванията за заемане на двете длъжности, като счита, че новосъздадената длъжност включва по-широк набор от основни трудови функции. Ето защо, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата И. И. Ж. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ при твърдения на работодателя за извършено съкращаване на единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност „експерт, изкупуване на енергийни обекти“.

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата, като едва след този момент работодателят може да упражни правото да прекрати трудовия договор законно. В този смисъл – Решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС, Решение № 179 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5408/2014 г., III г. о., и др.

Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други (назначени отпреди това) служители или 2 отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя – съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата.

Не е такова положението, когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл – Решение № 17 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2012 г., IV г. о.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между И. И. Ж. и „Топлофикация София“ ЕАД е съществувало трудово правоотношение по сключен договор № 112/29.10.2015 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“ в ответното дружество, като това трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 12/10.01.2022 г. на изпълнителния директор на топлопреносното предприятие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата въз основа на ново длъжностно разписание, утвърдено към 15.12.2021 г.

Посоченото уволнение на ищцата е признато за незаконно и е отменено с влязло в сила на 01.02.2024 г. решение № 580/06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 12325/2022 г. по описа на СГС, II-Д състав, с което ищцата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“ в „Топлофикация София“ ЕАД.

Въз основа на заповед № ЧР-ЗРД-57/05.03.2024 г. на изпълнителния директор и председателя на УС на „Топлофикация София“ ЕАД И. И. Ж. е постъпила отново на работа при ответника, по реда на чл. 345 КТ, на изпълняваната от нея длъжност към 11.01.2021 г. – „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в отдел „Развитие на ТПМ и присъединяване на нови клиенти“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, считано от 05.03.2024 г. На 18.03.2024 г. на ищцата е връчена оспорената заповед № 240000032/18.03.2024 г., с която въз основа на утвърдено от изпълнителния директор изменение на длъжностното разписание в сила от 13.12.2021 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се отбележи, че възникналото между страните трудово правоотношение след възстановяването на И. Ж. на работа по реда на чл. 345 КТ не е недействително. По делото се установява, че към датата на възстановяването й при ответника ищцата е работила при друг работодател, но по служебно правоотношение – като главен експерт „Контрол по енергийна ефективност на сгради“ в Агенция за устойчиво и енергийно развитие, като правоотношението й с държавното учреждение не е било прекратено и след уволнението й от ответното дружество И. Ж. е продължила да полага труд в държавната агенция. На първо място, законът не въвежда изрична забрана за паралелно съществуване на трудово и служебно правоотношение на пълен работен ден, която да влече като последица недействителност на по-късно сключения трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл, не може да бъде назначено 3 като държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище, като при възникване на несъвместимост по смисъла на посочената разпоредба за работодателя съществува възможност да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл. В случая Агенцията за устойчиво и енергийно развитие не е предприела действия по прекратяване на служебното правоотношение на ищцата на това основание, което е довело до едновременно съществуване на двете правоотношения за период от две седмици, но това не обосновава недействителност на сключения при възстановяването на ищцата на работа трудов договор с „Топлофикация София“ ЕАД, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение.

От друга страна, дори и да се приеме, че процесното трудово правоотношение е възникнало като допълнителен трудов договор при външно съвместителство в нарушение на разпоредбата на чл. 111 КТ (доколкото е уговорено полагането на труд в рамките на установеното работно време по основното правоотношение при първия работодател), то недействителността на този втори трудов договор би имала действие занапред, след обявяването й от съда. Докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда, съгласно чл. 74, ал. 2 КТ ще е налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. Ето защо, дори и да се приеме, че процесният трудов договор е недействителен, то това обстоятелство не би имало значение за правилното разрешаване на настоящия правен спор, тъй като до момента на обявяване на недействителността от съда (каквато не е била обявена към прекратяване на правоотношението) е съществувало валидно трудово правоотношение, което е допустимо да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези (в този смисъл – задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК).

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение след възстановяването на ищцата на работа по реда на чл. 345 КТ, поради което следва да бъде разгледано по същество наличието на предпоставките за законност на уволнението на посоченото от работодателя основание – съкращаване на щата, с оглед наведените в исковата молба възражения за липса на реално съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност.

Видно от протокол № 49/18.11.2021 г., Управителният съвет на „Топлофикация София“ ЕАД е взел решения за организационно преструктуриране и промени в щата, като е закрит отдел „Инвестиционна дейност, реконструкция и модернизация на ТПМ и АС“ с двете му звена – „Проектиране на ТПМ и АС“ и „Геодезия и подземен кадастър“ и са съкратени всички длъжности – 3 бр. за ръководители, 7 бр. за „инженер проектант“ и 8 бр. за „специалист кадастър и регулация“. Преименуван е отдел „Развитие на ТПМ и присъединяване на нови клиенти“ в отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и АС и кадастрално обслужване“, в който са разкрити две щатни бройки за длъжността „технически сътрудник“ и една – за „ръководител, отдел“. В този отдел е обособено звено „Развитие на мрежата, кадастрално 4 обслужване и нови клиенти“, в което са разкрити 1 щ. бр. за длъжността „ръководител, звено“, 1бр. за „експерт, юрисконсулт“ и 18 щ. бр. за длъжността „специалист, благоустройство на мрежата“. Новите 18 броя длъжности са предвидени за заемане от служителите от закритите звена, включително от служителите на длъжности „експерт, присъединяване на нови обекти“, „експерт, изкупуване на нови обекти“ (заемана от ищцата) и „специалист, присъединяване на нови обекти“, като е взето решение на тези служители да се предложат допълнителни споразумения за преназначаване на длъжността „специалист, благоустройство на мрежата“, а при промяна на изпълняваните основни задължения в споразуменията да се включи и срок за изпитване.