Решение № 15576 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15576 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110107454 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 88926/20.03.2026 г. от А. Н. Ч., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес в пк. 1000, обл.

София, гр. С* срещу „Н*" ООД, ЕИК: *, гр. София, ул. „Л* (Л*), ет.10 обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, г., сключен между А. Н. Ч., ЕГН:

********** и „Н*" ООД, ЕИК: *, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-20, чл.19 ЗПК.

2. При условията на евентуалност, положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД противоречие със закона), с който се иска да се обяви за недействителен чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, г., сключен между А. Н. Ч., ЕГН: ********** и „Н*" ООД, ЕИК: *.

3. При условията на евентуалност, положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави), с който се иска да се обяви за недействителен чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, г., сключен между А. Н. Ч., ЕГН: ********** и „Н*" ООД, ЕИК: *.

4. Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , с който 1

„Н*" ООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на А. Н. Ч., ЕГН:

********** сумата от 639.11 евро, заплатена без правно основание ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (19.03.2026 г.) до окончателното й заплащане

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от застраховка, гаранцията, обезпечението и неустойката се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-20 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Твърди, че ищецът е погасил изцяло заема, а заплатеното от него по недействителния договор подлежи на връщане като платена без основание.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото с ДДС.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда ако отхвърли исковете да не се присъждат разноски, тъй като нарушава принципа за ефективно упражняване на права. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Счита, че искът е недопустим, тъй като може да се предяви осъдителен иск. Твърди, че между страните са налице 10 дела с предмет прогласяване нищожността на договори за кредит/прогласяване на отделни клаузи в същите. Моли съда да ги обедини, на основание чл.213 ГПК. Не е посочена банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК.

Признава сключването на договора с параметрите, като изцяло оспорва твърдението договорът да е недействителен. Оспорва да е налице заобикаляне на закона и нарушение на чл.19 ЗПК.

Моли съда до отхвърли исковете. Претендира 100 евро юрисконсултско възнаграждение. Посочва банкова сметка.

Моли съда да задължи ищеца да представи платежни разписки за плащания по процесния договор за кредит, на основание чл.190 ГПК.

Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение. Моли книжата да се връчват чрез ССЕВ. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) страните не се явяват. Депозират молби, с което излагат становище по същността на спора.

С молба преди о.с.з. ищецът прави оттегляне на иска за горницата над 138.98 евро до първоначално предявения иск.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

2

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

С молба с вх. № 241145/29.07.2026 г. ищецът е направил оттегляне на иска за горницата от 138.98 евро до пълния претендиран размер от 639.11 евро за осъдителния иск, преди първото по делото съдебно заседание, поради което съгласие на ответника не се изисква. Съгласно представеното пълномощно по делото, същият има тази власт, съгласно чл.34, ал.3 ГПК. Ето защо производството в тази част следва да се прекрати, поради оттегляне на иска.

По основателността на иска

С определение № 17064/07.05.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 98-111 от делото).

За да бъде уважен иска, следва да установят, следните обстоятелства:

1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, 2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание 3. да не е ясно как е сформиран ГПР и да не е посочен ГПР – чл.11, ал.1 т.10 ЗПК 4. съдържанието на оспорените клаузи да противоречи на императивна законова разпоредба (чл.10а, чл.11, ал.1, т.6-20 и чл.19, ал.5 ЗПК и чл.143 ЗЗПотр) и/или на добрите нрави, заобикаляне на закона.

При условията на насрещно доказване за установителен иск, ответниците следва да установят:

1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.

По осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът следва да установи плащането на процесната сума, а ответникът при условията на насрещно и главно доказване наличието на основание за получаване на сумата.

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи и за действителност на договора с потребители.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават. В издираното ТР са дадени указания, че съдът може служебно да следи за нищожността на договора, когато хората не отговаря на закона.

Не се спори, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с размер на главницата 2000.00 лева. Ищецът е кредитополучател, а ответникът - кредитодател Страните са се споразумели заемът да бъде отпуснат за срок от 16 месеца, като първата вноска е 13.01.2023 г., а последната 13.04.2024 г. Договорната лихва била в размер на 624.00 3 лева при ГЛП – 40.67 %, а ГПР – 49.18 %. Месечната анюитетна вноска е в размер на 164.00 лева. Общата сума, която ищецът е следвало да върне е 2624.00 лева..

Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция, съгласно чл.4, ал.3 от договора, като обезпечението е следвало да бъде отговаря на определи условия. Не е спорно, че съгласно чл.6 от договора, ищецът дължи неустойка в размер на 2208.00 лева неустойка. Същата се заплащала към вноските по кредита, така ищецът е следвало да върне 4832.00 лева.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.9-11 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната неустойка следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.

Спорно остава дали ищецът е предоставил обезпечение на заема и дали ответникът е начисли процесната неустойка.

Спорно остава дали неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗПотр.

Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 , пр.3 и закона по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Спорно остава каква сума ответникът е изплатил на ищеца и колко ищецът е погасил по заема.

Спорно остава каква сума ищецът е заплатил изцяло по договора за кредит и поръчителство и на кого.

Спорно остава дали ответникът е имал правно основание да получат процесната сума.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът напълно кредитира, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице, обосновано и пълно. От него се установи, че в посочения в договора ГПР е включен само възнаградителната лихва по договора, на не и процесната неустойка и такси. Ищецът не е предоставил обезпечение на заема, поради което е начислена неустойка в размер на 2 208.00 лева. При включване на неустойката в ГПР същият ще бъде 234.49 %. Размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с МПС към датата на сключване на договора, а именно 12.12.2022 г. е 56.50 %. Установи се, че главницата е в размер на 2000.00 лева, а ищецът е заплатил общо по кредита сумата от 2271.82 лева (л.127-133 от делото).

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с неустойката за липса на предоставено обезпечение, което кредитодателят е начислил, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, тъй като води до оскъпяване на кредита.

Същевременно този пакет не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.

При това положение съдът приема, че към момента на сключване на 4 договора потребителят не е могъл да разбере действителния ГПР по договора, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Освен това действителният ГПР надвишава определеният от закона размер по чл.19 ГПК.

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, ответникът, като кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен срок, от сключване на договора. Следователно обезпечението не е елемент от задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото изпълнение, т.е. след сключване. Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен.