Решение № 8260 от 07.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8260 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110137421 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Н. С. срещу Г. д. „*** към министъра на правосъдието.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска 19.01.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от виновното и противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в проявена тежка форма на дискриминация спрямо ищеца, с конкретен признак социално положение, в периода от 19.11.2019 г. до 13.01.2022 г., през който ищецът бил неравноправно третиран спрямо останалите лишени от свобода, тъй като по отношение на него служителите от ИСДВР при ответника не осъществявали служебните си задължения – не провеждали срещи с ищеца и не беседвали с него. Заявява, че служителите С. М., С. Ж. и Д. С. не работят с него и не се срещат с него, като в същото време се срещат с други лишени от свобода.

Счита, че тези действия представляват форма на дискриминация с конкретен признак социално положение, което води до вреди от неимуществен характер.

1

Ищецът твърди, че понесените вреди се изразяват в нарушаване на субективните му права, закрепени в Хартата за основните права на ЕС, Международния пакт за граждански и политически права на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основаните свободи, липса на промяна в режима за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, унижение от страна на служителите на ответника, накърняване на достойнството, чувство на безизходица, страх, тревожност и депресия, отразяващи се негативно на психическото и физическото състояние на ищеца.

Ответникът Г. д. „***“ към министъра на правосъдието , чрез юрк. М., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл. 131, ал.

1 от ГПК, с който заявява, че оспорва иска по подробно изложени съображения. Намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за присъждане на обезщетение на ищеца за вреди, които не е претърпял.

Счита, че липсва проява на поведение, което да осъществява признаците на дискриминация спрямо ищеца на каквото и да било основание и по какъвто и да било признак. Оспорва иска и по размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Ищецът Б. Н. С. е лишен от свобода за период от 2г. и 6 месеца, видно от справка от Министерство на правосъдието, Затвора гр. С., с вх.

08045/11.11.2021 г. От същата справка се установява, че осъденият е преминал през програмата за адаптация и му е предоставена информация относно целите и формите на социалната дейност в затвора. Отчетено е дистанциране и незаинтересованост от негова страна от включване в образователни, културно-масови и и спортни дейности. Назначаван е да полага доброволен неплатен труд като разносвач на дърва и на щатна длъжност като строител. Има и две наложени дисциплинарни наказания за груби нарушения на вътрешния ред и дисциплина.

По делото не бяха ангажирани други относими към предмета на доказване доказателства.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

2

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.

4, ал. 1 от ЗЗДискр. Според чл. 9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация ищецът следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Именно ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В случай, че същият успее да докаже фактите, то законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено, и да обори твърденията на ищеца.

Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция /в този смисъл Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г., ГК, ВКС, ІІІ Г. О. /.

Съдът намира, че по делото не се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска, като съображенията за това са следните. Твърди се, че ищецът е претърпял вреди в периода от 19.11.2019 г. до 13.01.2022 г., през който бил неравноправно третиран спрямо останалите лишени от свобода, тъй като по отношение на него служителите от ИСДВР при ответника не осъществявали служебните си задължения – не провеждали срещи с ищеца и не беседвали с него. Заявява, че служителите С. М., С. Ж. и Д. С. не работят с него и не се срещат с него, като в същото време се срещат с други лишени от свобода. Следва да се има предвид, че от страна на ищеца не 3 бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, въпреки разпределената доказателствена тежест по делото. Не бяха представени и доказателства за дискриминация и по отношение на конкретния признак социално положение. В таза насока следва да се има предвид, че определение № 7853/20.02.2024 г., с което на ищеца са допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактическите твърдения в исковата молба, както и за установяване на твърдените неимуществени вреди, което определение е връчено на ищеца, чрез процесуалния представител на 05.03.2024 г., но свидетели не бяха ангажирани. Единствените доказателства по делото бяха ангажирани от ответната страна, като видно от неоспорената от ищеца справка от Министерство на правосъдието, Затвора гр. София, с вх. 08045/11.11.2021 г. осъденият е преминал през програмата за адаптация и му е предоставена информация относно целите и формите на социалната дейност в затвора.

Отчетено е дистанциране и незаинтересованост от негова страна от включване в образователни, културно-масови и и спортни дейности.

Назначаван е да полага доброволен неплатен труд като разносвач на дърва и на щатна длъжност като строител. Има и две наложени дисциплинарни наказания за груби нарушения на вътрешния ред и дисциплина.

На следващо място съдът намира, че не бяха ангажирани и доказателства както за претърпените неимуществени вреди, така и за размера на обезщетението.

Затова и по горепосочените съображения съдът намира иска за неоснователен, поради което не е необходимо да се разглежда неговия размер.

С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Н. С., ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ул.

П. № *, вх. *, ет. *, офис *, чрез адв. Ю., против Г. д. „***“ към министъра на 4 правосъдието, адрес гр. С., бул. „Ген. Н. С.“ № *, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска 19.01.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от виновното и противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в проявена тежка форма на дискриминация спрямо ищеца, с конкретен признак социално положение, в периода от 19.11.2019 г. до 13.01.2022 г., през който ищецът бил неравноправно третиран спрямо останалите лишени от свобода, тъй като по отношение на него служителите от ИСДВР при ответника не осъществявали служебните си задължения – не провеждали срещи с ищеца и не беседвали с него.

ОСЪЖДА Б. Н. С., ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ул. П. № 9*, вх. *Б, ет. *, офис *, чрез адв. Ю., да заплати на Г. д. „***“ към министъра на правосъдието, адрес гр. С., бул. „Ген. Н. С.“ № * , сума в размер на 100 лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5