Определение № 7842 от 24.06.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7842 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330115564 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Б. С., ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт “ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, с която се предявява субективно кумулативно съединени искове, както следва: за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 22.06 евро, представляваща недължи платена сума като възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.10.2025 год., до окончателното плащане на сумата, както и за осъждане на ответника „Файненшъл България” ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 128.16 евро, представляваща недължимо платена сума като възнаграждение за гаранция по договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.10.2025 год., до окончателното плащане на сумата /цената на исковите претенции е съобразена с допуснатото увеличение на предявените искове, с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 08.06.2026 год./

В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на заемодател бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ищецът получил сумата в размер на 650 лева. Във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем на същата дата бил сключен и договор за предоставяне на гаранция № *** с ответника „Файненшъл България” ЕООД, по силата на който ищецът дължал възнаграждение на ответника в размер на 250,72 лева.

Посочва се, че ищецът заплатил по договора за кредит сума в размер на 650 лева за главница и 40 лева за лихва, а по договора за поръчителство - сумата в размер на 200 лева. От правна страна се възразява, че договор за паричен заем 1

№ ***, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР, предвид обстоятелството, че в същия не била включена възнаградителната лихва. Твърди се, че в договора е посочен фиксирания лихвен процент, но липсвали разпоредби за пролагането му, както и уточнение за базата, върху която се начислява, поради което не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент, нито как е фирмирана възнаградителната лихва. Поддържа се, че кредиторът не е включил възнаграждението за предоставяне на поръчителство към ГПР по договора, като по този начин се целяло заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочено е, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника. По този начин се посочвал ГПР, който не е реално приложимият, което според ищеца представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2, т. 1 на ЗПК. Посочва се и че сключеният договор за предоставяне на гаранция е недействителен, доколкото противоречи на добрите нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите. Същият бил нищожен и на основание чл. 143 ЗПК, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Поради изложеното се предявява исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба, поради непредставяне на документ за платена държавна такса и непредставяне на пълномощно за процесуално представителство за адвоката на ищеца. От правна страна се посочва, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 11, ал. 2 ЗПК. В тази насока се посочва, че посоченият в договора размер на ГПР е изцяло съобразен с разпоредбите на ЗПК и Приложение № 1 към него. При неговото определяне не следвало да се включва възнаграждението за поръчителство, доколкото договорът за гаранция бил сключен след сключване на договора за потребителски кредит и с друг правен субект. Поради изложеното и същото не представлявало допълнителна услуга, която следва да бъде включена в ГПР.

Ищецът по собствена инициатива избрал да сключи договора за гаранция с другия ответника, като бил наясно с икономическите последици от това негово действие. С оглед изложеното се претендира предявения иск да бъде отхвърлен, като в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в производството. Релевира възражение за прекомерност на поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл България” ЕООД, с който се взима становище за нередовност на исковата молба, поради непредставяне на документ за платена държавна такса. Посочва се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Договорът между страните бил двустранен, като „Файненшъл България“ ЕООД предоставял услуга, а потребителят следвало да заплати възнаграждение за нея. Според ответника действителността на издадената гаранция и на договора за предоставяне на гаранция не зависят от действителността на договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция не бил акцесорен на Договора за паричен заем и не представлявал 2 договор за поръчителство, а договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Посочва се, че ЗПК се явява неприложим по отношение на договора за поръчителството, доколкото не се касае за договор за кредит. Същият не целял да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, като инициатива за неговото сключване имал единствено потребителят. Ответникът поддържа, че възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит, което не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Позовава се на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договорите. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен, като в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в производството. Релевира възражение за прекомерност на поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 5384 от 30.04.2026 год., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на заемодател бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който ищецът получил сумата в размер на 650 лева, както и че на същата дата бил сключен и Договор за предоставяне на гаранция № *** с ответника „Файненшъл България” ЕООД, по силата на който ищецът дължал възнаграждение на ответника в размер на 250,72 лева, което възнаграждението не е включено в ГПР по договора за кредит.

Видно от сключения между ищеца и Изи Асет Мениджмънт АД Договор за паричен заем № *** /л.6-8/ заемната сума от 650 лева е предоставена на ищеца при ГЛП 40% и ГПР 48.07%, като ищецът е следвало да върне сумата от 693.28 лева. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител. Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен между Н. Б.

С. и „Файненшъл България“ ЕООД /л.9-11/, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 250.72 лева да стане поръчител по Договор за паричен заем № ***. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за гаранция, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Между ищеца Н. Б. С. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ***, при което С. е имал качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***. И при двата договора С., в качеството му на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД. Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното:

Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД, като възнаграждението за поръчителя не е включен като разход по договора за паричен заем. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. С процесния договор за паричен заем (чл. 4 от същия) длъжникът е задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока, доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то съдът намира, че предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора.

Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид и че процесният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер на 693.28 лева, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 250.72 лева), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договор за предоставяне на гаранция № ***, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от 4 възникване на правоотношението по договора за поръчителство. Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание за неговото сключване.