Решение № 261556 от 03.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

............ гр. София, 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. съдия МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска в.гр.дело № 10249 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 131748 от 04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17927/2018 г. по описа на СРС, 128 състав, е уважен предявеният от Р.Н.Т. срещу „ОЗК – З.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 7000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 13.08.2017 г. между лек автомобил "Мерцедес Ц 320 ЦДИ" с рег. № ******, лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. ******и лек автомобил "Фолксваген Поло“ с рег. ******, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.08.2017 г., като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 20 000,00 лв. С решението си СРС е отхвърлил иска на ищеца срещу ответника за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 17,40лв. в резултат от същото събитие. Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил отговорността за разноски по делото, като осъдил ответника да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 31 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ищеца сумата от 680 лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита. В тежест на ищеца СРС възложил сумата от 403,19 лв., представляваща направени от ответното дружество разноски по делото съобразно изхода му.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство в частта, с която исковете с правно основание чл. 432 ГПК са отхвърлени за сумата от 17,40 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и за разликата над уважения размер от 7000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и в частта за разноските. Жалбоподателят акцентира, че СРС не е интерпретирал правилно събраните по делото доказателства и в резултат от това неправилно определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че мозъчната травма е със загуба на съзнание, като не е отчетено значението и на другите допълнителни травми. Акцентира, че периодът за възстановяване от всички увреждания е отнел около 3 месеца. От свидетелските показания по делото било установено, че ищецът продължавал да има оплаквания от травмата в областта на рамото, което налагало провеждането на рехабилитация. Недооценени от първия съд останали психологическите последици от преживяното ПТП, като СРС не взел предвид конкретиката по настъпване на произшествието. По иска за обезщетение за имуществени вреди твърди, че по делото е приобщена издадена от лечебното заведение фактура, като неиздаването на касов бон не било по вина на ищеца. Искането до въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да уважи предявените искове в пълен размер.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в проиводството „ОЗК – З.“ АД, с който жалбата се оспорва. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на решението, като при постановяването му СРС взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно преценил същите. Присъждането на по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Въззиваемият обръща внимание, че се касае за повърхностни увреждания, от които ищецът се е възстановил напълно. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение в посочената от ищеца част и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, като необжалвано, е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната от ищеца част. Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:

Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди /извършил е разходи, свързани с болнично лечение/, както и болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“.

В хода на първоинстанционното производство СРС е приел за установено по делото, че в срока на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието, както и че ищецът е участвал в същото като водач на лекия автомобил „Фолксваген Поло“. От писмените доказателства по делото, както и от заключението на комплексната съдебноавтотехническа и медицинска експертиза е установено, че по време на инцидента ищецът, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, е бил с поставен обезопасителен колан и наведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, правилно е преценено като неоснователно от първия съд. В тази част въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 272 ГПК с оглед липсата на доводи за така установените факти във въззивната жалба и в отговора, депозиран от страна на застрахователя.

Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпроса претърпял ли е ищецът имуществени реди, които да подлежат на обезвреда от страна на ответника, както и какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с противоправното деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС.

Като писмено доказателство по делото е приобщена медицинска документация, издадена във връзка със здравословния статус на ищеца Р.Н.Т., 48-годишен към датата на процесния инцидент. Представена е епикриза, издадена от МБАЛ „Проф. д-р Параскев С.“ АД гр. Ловеч, Неврологично отделение, от съдържанието на която се установява, че ищецът е приет за болнично лечение на 13.08.2017 г. и е изписан на 16.08.2017 г. с диагноза: мозъчно сътресение, травма на главата, травма в лумбалната област на гръбначния стълб. В епикризата е вписано, че са констатирани изразено охлузване в областта на корема, порезна рана в лява челна област, изразена рана в лява фронтална област, слабост в десни крайници. На хоспитализирания при изписването е предписано домашно лечение.

От представените по делото болнични листове се установява, че ищецът е бил временно неработоспособен за периода от 13.08.2017 г. до 10.10.2017 г.

По делото е представена фактура № **********/16.08.2017 г., издадена от болничното заведение, където ищецът е приет за лечение, на стойност 17,40 лв., представляваща стойност на потребителски такси, а като начин на заплащане на сумата е посочено плащане в брой.

В хода на първоинстанционното производство пред СРС е прието заключението на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която настоящият състав на въззивния съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от лица, притежаващи необходимите специални знания в тези области на науката и техниката. При анализа на приобщената по делото медицинска документация вещото лице съдебен лекар е установило, че в резултат от процесното ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение, травма на главата, рана на главата, травма в лумбалния /поясния/ отдел на гръбначния стълб, контузия на корема, рана на левия крак, контузия на двете колена. Проведено е болнично и домашно лечение с вливане на малитол и болкоуспокояващи. Вещото лице е посочило, че обичайното време за възстановяване от тези травми е около 30 дни, като причина за по-продължителния период на неработоспособност е мозъчното сътресение. По-нататък в заключението си експертът сочи, че за възстановяване от мозъчното сътресение е необходим период от около 3 месеца, а останалите травми отзвучават за около 15 дни. Становището на съдебния лекар, съдържащо се в заключението е, че към момента на изготвяне на същото ищецът следва да се е възстановил напълно от получените в резултат от ПТП травматични увреждания.

При излагане на депозираното заключение в съдебно заседание по реда на чл. 200, ал.

2 ГПК, вещото лице доц. д-р Грозева е пояснила, че не са налице сигурни данни дали ищецът е изпаднал в безсъзнание, като ако това е така, е било за много кратък интервал от време /няколко минути/. Издаваните болнични листове са били именно във връзка със сътресението, като според лекаря са основателно продължавани с оглед оплакванията на пострадалия, отразени в медицинските документи.

Част от доказателствената съвкупност по делото са и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетелите Б.В.и С.Б./водач на лекия автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“, причинил процесния инцидент/.

От показанията на св. В., дъщеря на пътничка в лекия автомобил, управляван от ищеца при процесното ПТП, се установява, че непосредствено след инцидента Р. се оплаквал от болки в главата, рамото и краката. След изписването му от болница се оплаквал от продължаващи болки в рамото. Ходел на нагревки, раздвижвания, но продължавало да го боли. Болките в областта на главата продължили около 3-4 месеца. След изписването му от лечебното заведение ищецът посещавал дома на свидетелката В., за да се интересува от здравословното състояние на майката на свидетелката, която била пътник в автомобила, управляван от Т. в деня на инцидента.

Съгласно показанията на св. Бонев непосредствено след инцидента Т. се оплаквал от силни болки в областта на гръдния кош.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, като при преценката на същите по реда на чл. 172 ГПК, намира, че са правдиви, последователни и логични, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени впечатления от времето на инцидента и след това, с оглед което въззивният съд дава вяра на същите.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът, който по това време е бил на 48 години, е претърпял болки и страдания, като в началния момент от настъпване на травмите в продължение на 10-15 дни е изпитвал интензивни болки, а периодът на пълното възстановяване е продължил около 3 месеца.