Решение № 128 от 21.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Велико Търново, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000161 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19 от 01.04.2025 г. по т. д. № 39/2024 г. на Окръжен съд Ловеч е осъдено ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД да заплати на Н. И. П. сумата от 54000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 20.08.2022 г. в гр. Луковит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като предявеният иск за разликата до 100000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С решението е осъдено ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД да заплати на Н. И. П. сумата от 11834,40 лв., представляваща законна лихва, считано от датата на увреждането – 20.08.2022 г. до датата на исковата молба – 29.05.2024 г., като искът до пълния претендиран размер от 21756,06 лв. е отхвърлен, като 1 неоснователен и недоказан.

С решението е осъдено застрахователното дружество да заплати на Н.

И. П. сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие, като искът до пълния претендиран размер от 3837,69 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве“ АД. В първоначалната въззивна жалба и уточнението към нея е посочено, че решението се обжалва изцяло, като във връзка с дадените указания за отстраняване на посочени нередовности е постъпило уточнение вх. № 4016/05.06.2025 г., с което се сочи, че се обжалва постановеното решение само относно уважения иск за мораторна лихва в размер на 11834,40 лв., считано от датата на пътно-транспортното произшествие – 20.08.2022 г. до датата на исковата молба – 29.05.2024 г., върху който обжалваем интерес е внесена и държавна такса за въззивното производство, а в останалите части въззивната жалба се оттегля. Сочи се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и приложим закон, а именно КЗ.

Искането е да се отмени решението в тази част, вместо което се постанови друго, с което бъде отхвърлен искът за лихва.

В срока за отговор не е постъпило становище от насрещната страна по жалбата, но с писмена молба от 22.10.2025 г. се сочи, че се оспорва същата.

По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от Н. И. П., като решението се обжалва в отхвърлителната част на претенцията за неимуществени вреди. Оплакването е за неправилен оценъчен анализ на търпяните болки и страдания, и на тяхната продължителност, довел до занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските. В условията на евентуалност, ако се намери жалбата за частично основателна – да се увеличи размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди.

В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище, но в 2 съдебно заседание се заявява, че се оспорва същата.

С оглед на това, че след постъпване на делото в Апелативен съд Велико Търново ищецът, ответник по жалбата на застрахователното дружество и насрещен жалбоподател Н. П. е починал /на 22.07.2025 г./, с определение от 07.10.2025 г. той е заличен като страна в производството и на негово място са конституирани неговите наследници по закон А. Н. П., действаща чрез своята майка и законен представител М. С. П., и С. Н. П., действащ чрез своята майка и законен представител М. С. П..

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Ловеч е предявен иск от Н. И. П. против ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД за заплащане на сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени при ПТП от 20.08.2022 г., причинено от виновния водач на лек автомобил Фолксваген Голф П. Н. И., чиято отговорност е покрита със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата 21762,06 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на исковата молба, и за заплащане на сумата от 3837,69 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, 3 представляващи разходи за лечение.

Изложени са обстоятелства, че на 20.08.2022 г. около 00,55 ч. в гр.

Луковит, водачът П. И., при управление на лек автомобил Фолксваген Голф, при движение със скорост 74 км/ч навлязъл в насрещната пътна лента за движение и се ударил с движещото се в нея ППС – индивидуално електрическо средство, управлявано от ищеца, като му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, довела до нараняване, проникващо в черепната кухина, пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, счупване на първа дланна кост на лява ръка, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, счупване на дясно колянно капаче, довело до трайно затрудняване движението на десен долен крайник, счупване на лява малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване на левия долен крайник.

Проведени оперативни лечения, като две години след инцидента ищецът продължава да търпи болки и страдания, десният крак е непълноценен с изрязани множество сухожилия и мускули. Освен това, той търпи и психични страдания, изпитва тревожност, безпокойство, изпитва страхове, постоянно си спомня за случилото се. Предявил претенция към застрахователя на виновния водач, но му било отказано изплащане на застрахователно обезщетение.

Смята, че справедлив размер на причинените му неимуществени вреди е сумата 100000 лв., за която предявява иск, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, обективно съединен с иск за мораторна лихва, както и с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като силно завишен; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че е управлявал своето ППС в тъмната част на денонощието, без включени светлини, облечен в тъмни дрехи, намирал се е на необозначено място, не се е убедил в липсата и на други участници в движението и не е взел адекватни мерки за собствената си безопасност; оспорва се механизмът на произшествието; оспорва се началният момент на лихвата за забава.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на застрахователни обезщетения, и 4 като е анализирал правно значимите към определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедлИ.ст факти, е счел, че справедлив паричен еквивалент на претърпяните от ищеца неимуществени вреди се явява сумата от 60000 лв. Възражението за съпричиняване е прието за доказано, тъй като е установено, че пострадалият не се е движил крайно вдясно, в който случай е щял да предотврати удара, поради което определеното обезщетение е редуцирано с 10 %. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е счетен за основателен и доказан за сумата от 54000 лв. до който размер е уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Прието е, че е основателен искът за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането – 20.08.2022 г. до датата на исковата молба – 29.05.2024 г., поради което този иск е уважен за сумата от 11834,40 лв., като до пълния размер от 21756,06 лв. искът е отхвърлен. Присъдено е обезщетение за имуществени вреди в доказания размер от 3000 лв., като претенцията до пълния претендиран размер от 3837,69 лв. е отхвърлена.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

С определение от 25.05.2023 г. по НОХД № 164/2023 г. на Районен съд Луковит е одобрено споразумение, с което П. Н. И. се признава за виновен за това, че на 20.08.2022 г., около 00,54 часа, в гр. Луковит, при управление на собствения си лек автомобил Фолксваген Голф нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като се движил със скорост 74 км/ч навлязъл в насрещната пътна лента за движение и се ударил в движещото се по нея ППС – индивидуално електрическо средство, управлявано от Н. И. П., с което по непредпазлИ.ст причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в черепномозъчна травма, довела до нараняване, проникващо в черепната кухина, пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, счупване на първа дланна кост на лява ръка, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, за срок не по-малко от месец и половина, счупване на дясно колянно капаче, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник, за срок не по-малко от месец и половина, и счупване на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник, за срок не по-малко от 5 месец и половина, като деянието е извършено в пияно състояние, за което на водача е наложено наказание.

Във връзка с механизма на ПТП е изготвена и изслушана съдебно – техническа експертиза. Вещото лице констатира, че ударът е настъпил изцяло в лявата лента за движение, т.е. в лентата за движение на пострадалия П..

Последният се е движил в дясната за него пътна лента, на 1,5 до 2,0 м вдясно от ляв край на платното за движение, срещу лекия автомобил Фолксваген.

Автомобилът при десен за него завой, се качва на ляв тротоар, впоследствие се завръща на платното за движение, като е продължил да се движи в лявата за него лента до срещата си с индивидуалното електрическо превозно средство, управлявано от ищеца. Травмите на пострадалия са нанесени с преден капак и предно панорамно стъкло на автомобила. Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е 74,34 км/ч, а на електрическия велосипед – 14,60 км/ч. Според вещото лице от техническа гледна точка е допуснато нарушение от страна на водача на лекия автомобил, като той се е движил с повисока скорост от критичната за завоя, довело до загуба на странична устойчИ.ст. Ищецът, при условие, че е управлявал ел. велосипеда крайно вдясно, също би могъл да се размине безпрепятствено с лекия автомобил и да предотврати настъпването на инцидента.

В допълнително изготвената автотехническа експертиза е направен извод, че при наличие на светлоотразителна жилетка и светнат фар на електрическото превозно средство, управлявано от ищеца, водачът на лекия автомобил не е можел да предотврати настъпването на ПТП.