Решение № 133 от 01.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000179 по описа за 2024 година С Решение № 74 от 17.06.2024г. по т.д. № 185/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Русе е признато за установено по отношение на А. Б. А., ЕГН ********** от с.Обретеник, че съществува вземането на „БАНКА ДСК“ АД-гр.София по договор за ипотечен кредит, сключен на 02.07.2007 г. за сумите: главница 28382,06 лв.; договорна лихва за периода oт 02.09.2011г. до 15.12.2022г. в размер на 44 359.51 лв., лихвена надбавка в размер на 910.11 лв., обезщетение за забава за периода от 16.12.2022 г.- 20.04.2023 г. в размер на 1116.52 лв., както и такси по кредита в общ размер на 1800.21 лв. по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №309/2023 г. по описа на РС-Бяла.

Отхвърлени са исковете за установяване на вземане за договорна лихва над сумата от 44359.51 лв. до размер на 44 421.40 лв., както и за установяване на вземане за обезщетение за забава над сумата от 1116.52 лв. до размер на 1148.84 лв. като неоснователни. Осъден е А. Б. А. от с.Обретеник, Русенска област, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД- гр.София сумата в размер на 2378.76 лв. разноски за първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 1583.25 лв. разноски за заповедното производство. Осъдена е „БАНКА ДСК“ АД- гр.София да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на 1 адв. Р. Т. от САК възнаграждение в размер на 800 лв.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. А., чрез пълномощника адв.Р.Т.. Счита решението за недопустимо и неправилно по изложени за това доводи. Счита, че предявените искове за главница от 28382,06 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва от 44421,40 лв. са недопустими в цялост поради наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 7352/ 2014г. по описа на РСРусе, с което е отхвърлен предявеният от банката иск срещу наследниците на кредитополучателя Б. А. К.-Б. Б. В., П. Б. А. и Д. Б. А. /настоящо име А. Б. А./.

Сочи, че с предявения иск е направено искане всеки един от наследниците да заплати на банката дължимите от наследодателя им суми по процесния договор за кредит от 02.07.2007г. съобразно квотите си в наследството-по 1/3 за всеки ответник-по 9460,09 лв. главница, както и договорна лихва, т.е. общият размер на претендираната сума за главница е възлизал на 28382,06 лв.колкото се претендира по настоящото дело. Предвид на това, счита, че е налице пълен идентитет в предмета и страните по двете дела-гр.д. № 7352/ 2014г. по описа на РС-Русе и настоящото т.д. № 185/ 2023г. по описа на ОСРусе. Сочи, че предмет и по двете дела е вземане на Банка ДСК по договор за ипотечен кредит № 3440 от 02.07.2007г., като претендираната главница и по двете дела е 28382,06 лв. Счита за неправилен извода на ОС-Русе, че с постановените решения на РС-Русе и ОС-Русе /с което е потвърдено решението на РС-Русе/ само и единствено се установява, че не е настъпила предсрочната изискуемост. Счита, че предвид наличието на влязлото в сила решение, е налице сила на пресъдено нещо по отношение на претендираните суми за главница и договорна лихва по процесния договор за кредит, поради което след като същата не е зачетена от ОС-Русе, постановеното решение е недопустимо. Счита решението и за неправилно поради неприлагане на института на погасителната давност, за което своевременно е направено възражение от ответника. Сочи, че съгласно трайната практика на ВКС давността за всички ежемесечни вноски, падежирали до момента на настъпване на предсрочната изискуемост, тече от съответния падеж на всяка една вноска. Сочи, че за всички падежирали вноски до момента на предсрочната изискуемост следва да се приложи кратката тригодишна давност по отношение на лихвите и петгодишна по отношение на главниците.

Излага и че по делото липсва приложен погасителен план и/или лихвен лист, 2 подписан от кредитополучателя, погасителният план бил подписан само от кредитора. От заключението на вещото лице се установявало, че счетоводните книги на банката по отношение на процесния договор за кредит са редовно водени до 18.10.2011г., като след тази дата счетоводните записвания по отношение на договорната лихва и лихвата за забава не са в съответствие с клаузите на договора. Счита и че по делото липсват категорични доказателства към кой момент е настъпила предсрочната изискуемост.

Констатираният от РС-Русе по посоченото предходно дело статус на кредита съгласно счетоводните записвания на банката е предсрочна изискуемост, което налагало извода, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем най-късно през 2014г. Счита, че е налице настъпила погасителна давност за всички претендирани суми, евентуално-за по-голямата част от главницата, лихвите и изцяло за всички претендирани вземания за такси, застраховки и др., което води до неоснователност и недоказаност на исковете. Моли въззивния съд да обезсили решението на ОС-Русе и да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковете, а в случай, че приеме исковете за допустими, в условията на евентуалност, моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея „Банка ДСК“ АД-гр.София. Постъпило е становище, чрез пълномощника юрисконсулт Св.П.. В същото се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението-правилно и законосъобразно по изложени за това доводи, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Оплакването на жалбоподателя, че решението е недопустимо на осн.чл.299 ал.1 ГПК, като постановено по недопустими искове, поради 3 наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 7352/ 2014г. по описа на РСРусе, с което е отхвърлен предявеният от банката иск срещу наследниците на кредитополучателя Б. А. К.-Б. Б. В., П. Б. А. и Д. Б. А. /настоящо име А. Б. А./, е неоснователно по следните съображения:

Видно от приложеното по делото решение № 856/ 26.06.2015г. по гр.д.

№ 7352/ 2014г. по описа на РС-Русе, са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Б. Б. В., Д. Б. А. и П. Б. А., в качеството им на наследници на Б. А.

К.-титуляр по договор за ипотечен кредит № 3440 от 02.07.2007г. за заплащане на дължимите от наследодателя суми съобразно квотите си в наследството, поради липсата на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по кредита. С решение № 164 от 15.10.20215г. по В.т.д.№ 261/ 2015г. по описа на ОС-Русе, е потвърдено решението на РС-Русе, като решението на въззивния съд е окончателно. Със сила на пресъдено нещо между страните е отречено съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене23.06.2015г. Силата на пресъдено нещо съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което решаването на правния спор с влязло в сила решение има за последица недопустимост на последващ процес между същите страни със същия предмет-чл.299 ал.1 ГПК.

Предмет на настоящото дело са искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.430 ГПК за установяване съществуването на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД към един от наследниците на кредитополучателя по посочения договор за кредит, като ищецът се позовава на настъпили условия за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, поради което на 16.12.2022г. е упражнил правото си да обяви предсрочната изискуемост. Няма пречка в хипотезата на отхвърляне на искове не поради отричане на възникването на спорното право, а поради неизискуемост на претендираните вземания /преждевременно предявени претенции/ същите вземания да бъдат предмет на нов иск при твърдение на нов факт-настъпване на изискуемостта след края на съдебното дирене по предходното дело / в т.см. Решение № 132 от 13.01.2021г. по т.д. № 2195/ 2019г. на ВКС, Първо т.о./. Съдът не е отрекъл със сила на пресъдено нещо възникването на вземанията по договора за кредит, а единствено настъпването на тяхната изискуемост към предходния момент. Изложените в исковата молба факти, от които произтича спорното право по настоящото дело не са обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо по 4 предходното дело между страните.

По същество решението е частично неправилно.

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.422 ГПК вр. 79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 ТЗ за установяване на вземанията на „Банка ДСК“ АД срещу А. Б. А. /с предходни имена Д. Б. Ж. и Д. Б. А./, произтичащи от договор за кредит от 02.07.2007г., сключен между банката и неговия наследодател-Б. А. К., в общ размер 76662,62 лв., от които: дължима главница- 28 382.06 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023 г. до окончателното плащане; дължима договорна /възнаградителна/ лихва- 44 421.40 лв. за периода 02.10.2011 г.- 15.12.2022 г.; обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до настъпване на изискуемост- 910.11 лв. за периода 02.10.2011 г.- 15.12.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 1148.84 лв. за периода 16.12.2022 г.- 18.04.2023 г. като в периода на извънредното положение от 13.03.2020 г.- 14.05.2020 г. не била начислявана законна и/ или лихва за забава; дължими заемни такси- 1680.21 лв., от които такса за управление в размер на 1320 лв., разноски за застраховка на недвижим имотобезпечение в размер на 115.91 лв., подновяване на ипотека- 244.30 лв., разходи при изискуем кредит- 120 лв.

За тези вземания по реда на чл.417 ГПК е издадена Заповед № 114/27.04.2023г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 309/ 2023г. по описа на РС-Бяла, срещу А. Б. А.. Същият е наследник на Б. А. К., починал на 20.01.2009 г., оставил за свои законни наследници освен сина си А. Б. А., и дъщеря-Б. Б. В. и още един син-П. Б. А.ов. А. Б. Ж., Д. Б. Ж., Д. Б. А. и Д. Б.

Николаев са имена на едно и също лице, което понастоящем е с имената А. Б.

А.. С определение по ч.гр.д.№ 44/2021 г. по описа на РС-Бяла е вписан в особената книга на съда отказът на Б. Б. В. и на П. Б. А. от наследството на Б.

А. К., починал на 20.01.2009 г., както и е вписано приемането на наследството от страна на Д. Б. Ж..

На 02.07.2007 г. в гр.Русе , наследодателят му Б. А. К. е сключил с „Банка ДСК“ ЕАД- ФЦ Русе договор за ипотечен кредит №3440, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя К. кредит в размер на 30 000 лв. със срок на изплащане от 240 месеца, считано от неговото усвояване, с падежна дата на вноската-второ число на месеца, за което е бил изготвен и погасителен план. Съгласно чл.7 от договора е било уговорено заплащането на 5 плаваща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитор а , и надбавка, като към датата на сключване на договора БЛП е 3,69%, стандартната надбавка е 8,3 процентни пункта, или лихвеният процент възлиза общо на 11.99%. Съгласно чл.12 от договора същият е сключен при Общи условия, приети от кредитополучателя.

В чл.13 от договора е било уговорено и заплащането на такси съгласно Тарифата на банката. Кредитът е усвоен по посочена сметка на кредитополучателя на 04.07.2007 г.-факт, констатиран от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Към кредита е приложен и погасителен план и ГПР. Предвид наличието на клаузата на чл.12 от договора, е несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че наследодателят му не е подписал Общите условия и погасителния план-същият е подписал договора за кредит, а в чл.12 е посочено, че Общите условия са неразделна част от него, като изрично е отбелязано и че кредитополучателят ги е получил и ги приема с подписването на договора.