Решение № 1445 от 01.11.2018, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№1445 гр.Бургас, 01.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР

МИТЕВ при участието на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 3726 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Я.А.М. с ЕГН: **********, против Електронен фиш Серия К № 0794308, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания

ЕФ, поради незаконосъобразност, тъй като била изтекла абсолютната давност за преследване. Също така се сочи, че жалбоподателят не се е намирал на територията на страната.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. от АК-Ямбол, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган –

ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 19, фишът е връчен на 23.07.2018 г., а жалбата е подадена на 27.07.2018 г.). Същата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 20.12.2013 г. в

09:39 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491, в поска от кв. Ветрен към КПП-1 техническо средство – стационарна система за контрол над скоростта – 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 136 км/ч. автомобил. В контролирания пътен участък било въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 в размер на 90км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/, видно от приложения по делото протокол /л.8/. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „ снимка 014”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е собственост на Я.А.М. с ЕГН: **********, както и че скоростта следва да се счита на 132 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0794308 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.

182, ал.1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя М. било наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

Техническото средство - стационарна система за контрол над скоростта – 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението била годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка (л. 11-12).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласни и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

От тази фактическа обстановка съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки, изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът следи служебно. В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. По отношение на електронните фишове обаче, разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е неприложима (Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д.

№ 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г.).

Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание (т. нар.

"изпълнителска давност"). Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на ЕФ и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.

След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН.

Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. Ако ЕФ не е бил връчен по реда уреден в ЗАНН, той не е влязъл в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на давност по чл. 80, ал.1, т. 5 НК, респективно - чл. 81, ал.3

НК, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила. Затова, съдът счита, че правилата, обективирани в тези разпоредби следва да се приложат в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл. 80 и чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.д.№ 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г.

Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на сходство в институтите на административнонаказателното и наказателното право (по аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА). В конкретния случай срокът, предвиден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК е три години. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В настоящия случай датата на нарушението, от която започва да тече давностният срок за преследване, е 20.12.2013 г., като след това липсват каквито и да е данни за предприемане на действия за прекъсване на давността. Дори и такива да са били предприемани, фишът е връчен едва на 23.07.2018 г. От датата на нарушението до датата на връчването на фиша е изтекъл предвидения в чл. 80, ал.1, т.5 от НК срок (на 21.06.2018 г.), поради което административнонаказателното преследване към 23.07.2018г. (а и към настоящия момент) е погасено по давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, без да е необходимо да бъдат обсъждани възражения по същество.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 0794308, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на Я.А.М. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вярно с оригинала: Ил. Георгиева