Определение № 1649 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1649 гр. Бургас, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. като разгледа докладваното от Димитър П. С. Въззивно частно гражданско дело № 20232100500814 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 538 вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по жалба, подадена от детето М. И. Т. ЕГН **********, чрез своя родител и законен представител Я.

Н. Г., ЕГН **********, представлявани от упълномощен адв. Георги Стоянов от БАК, срещу Определение №121 от 20.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 128 по описа за 2023 г. на Районен съд – Царево, с което е оставена без уважение молбата за издаване на разрешение на М. И. Т., ЕГН **********, чрез Я. Н. Г., ЕГН **********, в качеството й на родител и законен представител на малолетното дете М. И. Т., ЕГН **********, представляван от адв. Георги Стоянов, да продаде собствените си идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: *** с площ 992 кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, местност „Брястите“ със застроена площ от 29 кв.м. брой надземни етажи: 1, предназначение жилищна сграда, еднофамилна, лек автомобил марка Сеат, модел Кордоба, рег. № СТ3226РА, двигател № AGR299832, лек автомобил марка *, модел ***, peг. № ***, двигател № X16XEL02EK4947, ремарке за лек автомобил ****, peг. №***.

В жалбата е посочено, че производството по чл.130, ал.3 от СК е охранително по естеството си, съдът в него е обвързан единствено и само от задължението да извърши преценка дали исканото разрешение за разпореждане с имуществото на непълнолетния молител е в неговия интерес. Нормата на чл.130, ал.3 от СК и охранителния характер на производството стеснявали правомощията на съда за обхват на съдебния контрол, като същият изобщо няма за предмет защита интересите на трети лица, включително потенциални кредитори на непълнолетния, още повече че същите са с недоказани по основания и размер претенции. Наличието на висящо пред същия съд дело по осъдителен иск против непълнолетния молител, както и наличието на възбрана в полза на третото лице, респ. интересите на третото лице, са ирелевантни факти и обстоятелства за преценка на основателността на молбата по чл.130, ал.3 от СК. Посочва, че даването на разрешение от 1 съда за извършване на разпореждане при наличието на тези странични факти и обстоятелства, не е нито в противоречие с интересите на детето, нито против неговите нужди от парични средства, а дори напровтив – по този начин се накърнявали интересите на непълнолетния, тъй като защитавайки чужди интереси, които даже и не били пряко увредени, съдът допускал незадоволяване на нуждите на детето от парични средства.

Отбелязва, че ищецът по иска по чл.59 от ЗЗД сам е поискал възбрана на недвижимия имот, но не и запор на движимите вещи на молителя, поради което сам е счел, че с това имущество ще удовлетвори интересите си. Прави заключение, че събраните по делото доказателства, включително и представения от ДСП доклад сочат, че е налице необходимост от даване на разрешение за задоволяване на нужди на непълнолетния, така че и същото е в интерес на детето, като не ги накърнява.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 538, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване отказ по смисъла на същата разпоредба.

При произнасянето си по жалбата срещу първоинстанционното решение въззивният съд съобрази следното:

В молбата до Районен съд - Царево Я. Н. Г., действаща като законен представител на малолетния М. И. Т. ЕГН **********, и чрез упълномощения с изрично пълномощно адв.Георги Стоянов от БАК, излага, че молителят е наследник, заедно със сестра си, на баща си И.Б. Т., който е починал. Описано е наследството, което последният е оставил, за което се иска и разрешение за продажба на ½ ид. част от него, собственост на молителя като негов наследник. Сочи, че постоянното местоживеене на детето е в гр. Приморско, като живее в жилище с майка си и сестра си, ученик е в същото населено място. Детето не посещава имота в гр. Бургас и няма необходимост от притежание на тези вещи. В същото време обаче притежанието им е свързано с разходи – за данъци, такси, гражданска отговорност, трябва да се грижи за опазване на изброените в молбата вещи, както и за поддръжката им. По тези съображения се изразява желание за тяхната продажба. Намира, че продажбата на вещите е изцяло в интерес на детето, доколкото същото в момента търпи само тежести от притежанието им, а с продажбата му ще могат да се заделят средства за молителя, който е ученик, на подрастваща възраст, с постоянно нарастваща нужда от дрехи, учебници, частни уроци, тренировки и др.

С допълнителна молба е посочено, че за лек автомобил марка *, модел *, рег. №***, продажната цена е 1200 лв., за ремарке за лек автомобил РЕСПО 750 В 501 Л 199, peг. № А3960ЕМ, продажната цена е 500 лв., от които 1 / 2 следва да бъде получена от молителя /тъй като същият притежава 1 / 2 ид. части от посочените вещи/. За 1 /2 ид. части от недвижимите имоти – земя и сграда, е посочено, че е налице потенциален купувач за продажна цена за тези идеални част в размер на 37 500 лв.

За да отхвърли молбата, първоинстанционният съд е приел, че исканото разрешение не следва да бъде дадено, тъй като имотът е възбранен, а освен този имот и двете МПС ответниците нямат друга собственост, т.е. при евентуално уважаване на ищцовата претенция по друго гражданско дело по описа на РС- Царево, по което молителят е ответник, сериозно би се затруднила възможността на ищеца по същото да реализира вземанията си.

Съдът, след като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, и наведените доводи и доказателствата в течение на производствата пред двете инстанции, с оглед на чл. 540 от ГПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници на И.Б. Т., наследници на починалото лице са децата му Д. И. Т. и М. В. Т.. Лицето е починало на 27.11.2022 г.

Видно от нотариален акт №196, том 2, дело №370/2020 г., И.Б. Т. е закупил поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, местност „Брястите“ с площ 992 кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, 2 начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, местност „Брястите“ със застроена площ от 29 кв.м. брой надземни етажи: 1, предназначение жилищна сграда, еднофамилна, за сумата от 9980 лв. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на прехвърления имот е в размер на 13964, 30 лв.

По делото е представено и свидетелство за регистрация, част 1, на лек автомобил марка Сеат, модел Кордоба, двигател № AGR299832, рама № VSSZZZ6KZYR018892, рег. № СТ3226РА; свидетелство за регистрация, част 1, на лек автомобил марка Опел, модел Астра, двигател № X16XEL02EK4947, рама № W0L000051V8004162, peг. № А2714НХ ; свидетелство за регистрация, част 1, на ремарке за лек автомобил РЕСПО 750 В 501 Л 199, рама № V610110DCKE006199, peг. № А3960ЕМ.

По делото е представено удостоверение №00028760/05.04.2023 г. за лек автомобил марка ***, модел ***, peг. № ***, от което е видно, че застрахователната стойност на автомобила е 662, 69 лв.; удостоверение №00028717/05.04.2023 г. за лек автомобил марка ***, модел ***, рег. № СТ3226РА, от което е видно, че застрахователната стойност на автомобила е 1029, 13 лв.; удостоверение №00028584/05.04.2023 г. за ремарке за лек автомобил РЕСПО 750 В 501 Л 199, peг. № ****, от което е видно, че застрахователната стойност на ремаркето е 900, 00 лв.

Постъпило е становище от ДСП/ОЗД – Созопол. В същото е посочено, че е проведен разговор с майката на детето и сина й /молител в настоящото производство/, от който ставало ясно, че малолетното дете е на 13 – годишна възраст и живее в гр. Приморско, заедно със своята майка. В тази връзка то не може да ползва описаните в вещи, но тяхното притежание е свързано с допълнителни разходи както за поддръжката им, така и за данъци, такси, гражданска отговорност и др. Поради това и майката и детето заявявали, че желаели да се извърши продажба на вещите, като възнамерявали получените средства да бъдат вложени в закупуването на сглобяеми къщички на името на двете деца, които ще бъдат разположени в дворно място в с. Варвара, общ. Царево, където бабата на молителя по майчина линия притежава недвижим имот, като същите бъдат отдавани под наем. В доклада е изразено становище, че предстоящите разпоредителни действия не са в противоречие с интересите на малолетното дете.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на въззивната инстанция достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.130, ал.1 от СК родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. Разпоредбата на чл. 130, ал.3 от СК посочва, че извършването на действия на разпореждания с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги на детето се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на неговите интереси.

Производството е на съдебна администрация и за което се прилагат правилата на охранителното производство и в конкретния случай въззивният съд при съвкупната преценка на доказателствата намира, че за част от искането са налице предпоставките на посочената разпоредба и молбата на детето, действащо чрез своя законен представител Я. Н.

Г. с искане да се разреши да продаде своята 1/2 ид.част от вещите, получени в наследство от баща му, при посочената с допълнителна молба продажна цена, следва да се уважи частично, като с получената сума се покриват разходите на детето за личните му нужди и потребности.

В настоящото производство съдът следва да определи дали разпореждането не накърнява интересите на детето, което следва да бъде преценено с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено. От една страна следва да 3 бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на детето чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т. е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности на детето без интересите му да бъдат накърнени.

По отношение на молбата в частта й относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, местност „Брястите“ с площ 992 кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, местност „Брястите“ със застроена площ от 29 кв.м. брой надземни етажи: 1, предназначение жилищна сграда, еднофамилна, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за даване на разрешение по реда на чл.130, ал.3 от СК за разпореждане с това имущество.

Действително продажната цена на имота надхвърля данъчната му оценка, видно от съпоставянето им, съобразно твърденията на молителя и представените писмени доказателства. В допълнение обаче следва да се прецени и дали сам по себе си акта на разпореждане, за който се иска разрешение от съда, отговаря на интересите на детето и не го накърнява, като освен съпоставяне на цената с данъчната оценка на имота, следва да се имат предвид и други обстоятелства, като например възрастта на детето, неговото и на родителите му социално и имуществено положение, нуждите, които същото има, възможността от имота да бъдат генерирани допълнителни доходи /напр. наем, аренда и др. граждански плодове/, разходите за поддръжката му, както и това за какво биха били предназначени получените от акта на разпореждане средства. В тази връзка е безспорно, че получените от продажбата средства, следва да бъдат разходвани, за да бъдат удовлетворени преките нужди на детето или за изпълнение на поети от него или от негово име задължения, за изпълнение на задължения за заплащане на данъци и такси, както и за други плащания в негов интерес /В този смисъл Определение № 3 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6203/2015 г., I г. о., ГК/.