Определение № 416 от 09.07.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Силистра, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Ясен Д. Кръстев като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно частно гражданско дело № 20263400500256 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Н. П., с ЕГН **********, против Определение № 486/29.05.2026г., с което частично е прекратено производството по гр.д.№ 795/2026г. по описа на РС-Силистра.

Моли съда да отмени определението и да върне делото на същия съд, за да продължи съдопроизводствените действия по отношение на целия претендиран обем от права върху целия съсобствен имот от 3250 кв.м. като осигури пълна съдебна защита срещу неоснователните претенции на Община Алфатар.

Позовава се на първоинстанционния съд. множество процесуални нарушения, допуснати от

Излага следните доводи:

Неправилен е извода на районния съд, че липсва правен интерес за установяване на собствеността върху нейните 2/3 идеални части от целия съсобствен имот (поради твърдението на ответника Община Алфатар, че „не ги оспорва“). Според нея това се дължи на неточно възприемане на спецификата на съсобствеността и неотчитане на факта, че нейните 2/3 идеални части не представляват реално обособено „петно“ на терена, което може да бъде изолирано, а се разпростират върху всеки квадратен сантиметър от целия общ имот — както върху заснетите по настоящия план 3250 кв.м., така и обвързан с историческите 4000 кв.м. по документи. Съсобствената вещ е реално неделима, всяко едностранно „изрязване“ на парчета от терена от страна на Общината в полза на трети лица (по реда на отпаднала регулация) представлява пряко и реално навлизане в моя материален титул в неговата цялост. Заявява, че чрез своите действия Общината създава правна несигурност и упражнява адмннистративна агресия. В пълно противоречие с твърденията си, че „не спори“ за нейните 2/3 части, извършва непрекъснати и незаконосъобразни извънсъдебни маневри без знанието и участието на част от съсобствениците и това обуславя 1 правния й интерес от съдебно решение за целия имот.

Заявява, че тя упражнява пълна, самостоятелна фактическа власт (владение) над целия имот от 3250 кв.м. и Община Алфатар никога не е встъпвала във владение на нито един метър от земята им. Като отказва да разгледа иска за целия имот, Районният съд индиректно легитимира претенциите на Общината и смущава законното й и необезпокоявано владение.

За неправилно счита и прекратяването на производството по отношение на останалата 1/3 идеална част (за която другият сънаследник - сестра й П Н. М, не проявява процесуална активност). Определението в тази му част е постановено в пълно нарушение на вещноправната доктрина и при пълно игнориране на действителните отношения между наследниците. Съгласно константната и задължителна практика на ВКС, всеки съсобственик може самостоятелно да предяви иск за защита на целия общ имот срещу трето лице, което го застрашава, владее без основание или го актува незаконно. Действията по защита на общата вещ ползват всички сънаследници. Липсва правен спор между нея и другия наследник, който изрично е заявил намерение за дарение и признава самостоятелното й владение над имота.

Ответникът Община Алфатар се опитва изцяло да игнорира влязлото в сила Решение № 36/25.06.2010 г. постановено по адм. д. № 65/2010 г. на Административен съд - Силистра, постановено по жалба на праводателя й Н П И и използва процесуалната пасивност на сестра й П Н. М, за да обяви нейната 1/3 идеална част за „безстопанствена общинска собственост,“ на хартия, чрез незаконосъобразни актове и четирите нови заповеди. Искът й цели пълното обезсилване на незаконосъобразния Акт за държавна собственост (АДС) № 271 от 20.04.1962 г. тъй като той е съставен изначално върху чужд, частен имот и е изначално порочен в своята цялост. Той не може да бъде отменян или изменян „на парчета“ само за нейните 2/3 части, а следва да отпадне изцяло по отношение на целия имот, прекратявайки веднъж завинаги неоснователните претенции на Общината върху родовата им земя.

Окръжен съд- Силистра извърши проверка за редовността на жалбата и установи, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт /чл.274,ал.1,т.2 от ГПК, във вр. с чл.130 от ГПК/.

Следователно, жалбата отговоря на изискванията на ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д.№ 795/2026г. по описа на РС-Силистра е образувано по искова молба, предявена от Д. Н.П., с правно основание чл.124 от ГПК, с която се претендира от съда да признае по отношение на Община Алфатар, че наследниците на И Ф Щ (респективно П И Щ (Ф) са единствени и законни собственици на целия недвижим имот, представляващ УПИ VIII-354 и УПИ IX-354 в кв. 34 по плана на с. Алеково, общ. Алфатар, представляващи имота в неговите реални граници, заградени на терена, включително придаваемите 145 кв.м.

ДА ОТМЕНИ КАТО НИЩОЖНИ/НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК: АЧОС № 358/08.07.2021 г., и АОС № 375/08.02.2024 г.;

ДА ОБЯВИ ЗА НИЩОЖЕН АДС № 271/1962 г. поради липса на материалноправно основание.

ДА УПРАЖНИ ИНДИРЕКТЕН СЪДЕБЕН КОНТРОЛ и на основание чл. 17, ал. 2 от 2

ГПК да обяви за нищожни Заповед № РД-362/07.07.2021 г. и Заповед № РД-059/26.01.2022 г. на Кмета на Община Алфатар;

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ:

Да бъде призната за собственик въз основа на упражнявано от нея и нейните праводатели непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години (чл. 79 от ЗС), предвид факта, че имотът е с ясни граници, заграден от дедите й с ограда.

С Разпореждане № 1453/08.05.2026г. /л.108 по дело № 795/2026г. по описа на РССилистра/, на основание чл.129,ал.2 от ГПК, съдът е оставил без движение производството по гр.д.№ 795/2026г. по описа на РС-Силистра и е дал на ищцата указания в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, в допълнителна молба, да уточни върху каква идеална част от имота моли да й бъде признато правото на собственост.

На 13.05.2026г. Д.П. е подала Допълнителна молба, с която заявява, че изцяло поддържа заявеното в исковата молба искане съдът да признае за установено по отношение на Община Алфатар, че наследниците на И Ф Щ (респективно П И Щ) са собственици на целия недвижим имот, представляващ УПИ VIII-354 и УПИ IX-354 в кв. 34 по плана на с.

Алеково, в неговите реални граници, заградени на терена, включително придаваемите 145 кв.м.

Едновременно с това уточнява, че „тъй като спорът с ответника Община Алфатар е концентриран върху частта, която те неправомерно са актували като общинска, ….. цената на иска следва да се определи върху данъчната оценка на 1371 / 3250 идеални части от имота“. Пояснява, че тези идеални части по сега действащия план са резултат от незаконосъобразни регулационни промени и не съответстват на пълната площ от 4000 кв.м. по Акт за завещание № 38/1945 г., която площ продължава да претендира в нейната цялост.

Следва още едно уточнение, че „спорният предмет на делото обхваща именно тези 1371/3250 ид.ч., за които Община Алфатар е съставила АЧОС № 358/08.07.2021 г. и АОС № 375/2024 г.“

За останалите 1879 / 3250 ид.ч. от имота, твърди че, са признати за частна собственост с НА № 169/2021 г. на името на наследодателката й- нейната майка и не са обект на спора.

За горепосочените 1371 / 3250 идеални части от имота, заявява, че предявява иска като съсобственик, в интерес на всички наследници.

С Определение №486/29.05.2026г. районният съд:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 795 по описа на СРС за 2026 г. по отношение на искането на Д. Н. П. да се признае за установено по отношение на Община Алфатар, че останалите наследници на И Ф Щ (освен самата нея) са собственици на ПИ 354, за който са отредени УПИ VIII-354 и УПИ IX-354 в кв. 34 по плана на с. Алеково, общ.

Алфатар.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 795 по описа на СРС за 2026 г. по 3 отношение на искането на Д. Н. П. да се признае за установено по отношение на Община Алфатар, че тя е собственик на идеални части от ПИ 354, за който са отредени УПИ VIII-354 и УПИ IX-354 в кв. 34 по плана на с. Алеково, общ. Алфатар, надхвърлящи 1371/3250 ид.ч. от имота.

Именно това определение е предмет на обжалване в настоящото производство.

По прекратяване на производството по отношение на останалите наследници на И.Щипаков:

Действително, правилен е извода на съда, че предявеният от ищцата иск за установяване на собственическите права на останалите наследници на Иван Филипов Щипаков е недопустим. Правилно е позоваването на разпоредбата на чл.26, ал. 2 ГПК, която гласи, че освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, а в конкретния случай законът не предвижда изключение от общото правило на чл. 26, ал. 1 ГПК, че страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. /Решение № 204 от 8.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Христова;Решение № 60/19.04.2021г. на ВКС по гр.д.

№3359/2020г.,I г.о., ГК/

Практиката, на която жалбоподателката се позовава, без да я посочва, /в този смисъл е Решение №392/21.06.2024г. на ВКС по гр.д.№ 1259/2023г., II г.о., ГК/ касае предявен иск по чл.108 от ЗС, но такава хипотеза не е налице в случая, предвид твръденията изложени в исковата молба, че имотът се владее изцяло от Д.П. и отправеното до съда искане е да бъде установено правото й на собственост, но не и предаване на владението над имота.

В разглеждания случай, самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия, а само на идеална част от него /без да е уточнено изрично каква/, поради това тя е процесуално легитимиран и има правен интерес да предяви иска за само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред. Процесуално легитимирани да предявят иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за останалата част от имота са другите съсобственици или наследници на имота.

Недопустимо е образуваното исково производство, както и постановяването на бъдещо съдебно решение в частта касаеща идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са предявили установителен иск (вж. – реш. № 213/25.02.2014 г. по гр. д. № 48/2013 г., III г. о., реш. № 140/17.11.2020 г. по гр. д. № 4530/2019 г., III г. о., реш. № 205/05.11.2013 г. по гр. д. № 1415/2012 г., ІІІ г. о., реш. № 397/03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г., ІV г. о. на ВКС и др.).

Именно тези неблагоприятни последици от развитието на производството е целил да предотврати съдът с постановеното прекратително определение.

Независимо от това, определението в тази част следва да бъде отменено като неправилно, тъй като е постановено при нередовна искова молба. Въпреки просторното изложение в исковата молба и допълнителната такава, липсват твърдения кои са останалите наследници на И.Щипаков, какви, според ищцата, са техните и нейна наследствена част от 4 имота, съответно да се направи извод до каква част производството е допустимо и в каква не. Така формулираният диспозитив не позволява да бъде направена проверка за правилността на акта, което налага той да бъде отменен в тази му част, с указания районният съд да проведе производство по чл.129,ал. 2 от ГПК като остави исковата молба без движение с указания ищцата да посочи кои са останалите наследници и каква е нейната наследствена част, съответно какъв е размера на претендираните от нея права.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението, с което се прекратява производството по отношение на 1/3 ид.ч. от имота, притежавана от сестрата на ищцата. Но в самото определение не са обсъждани наследствени квоти и диспозитивът му не съдържа такива. С оглед на това не следва да се коментират тези възражения.

Отношенията между наследниците и уговорките по между им нямат отношение към законосъобразността на обсъждания съдебен акт.

По отношение прекратяване на производството поради липсата на правен интерес: