Решение № 133 от 07.08.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Ямбол, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на М. Х. К. от гр. Сливен, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 230813-002009/30.01.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, и е постановено отнемане на 18 контролни точки за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието, водещи и до недоказаност на самото нарушение. Твърди се, че по преписката не е съставен протокол за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/17.05.2019г., което препятства установяването мястото на извършване на нарушението, нарушава правото на защита на наказаното лице и препятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на 1 оспорения акт. Счита се също, че липсата на пътен знак, указващ осъществяването на контрол с техника за видеонаблюдение, е в разрез с указанията, дадени в т.р. № 1/2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС и с разпоредбите на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 т ЗДвП. Развити са доводи, че в АУАН и в НП липсва изложение на съставомерни обстоятелства на вмененото нарушение, като се счита, че не е посочена скоростта на движение на заснетия автомобил, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Поради тези съображения се претендира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

В депозирано по делото писмено становище редовно упълномощения защитник поддържа искането за отмяна на НП, както и искането си за присъждане на разноски.

АНО, също редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с преписка по клип № 36482/21.07.2023г., на 05.12.2023г. св.

К. – ПИ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, в присъствието на свидетелите К. и П., съставил срещу жалбоподателката АУАН серия АД, с номер на бланката 292463, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.07.2023г. около 15:16 часа в гр. Ямбол, по бул. „Европа” до № **, в посока към гр. Сливен, управлява лек автомобил „Волво С60”, с рег. № *****, собственост на „Автомаркет” ЕООД, с ползвател Васил Николаев Къчев, със скорост 106 км/ч, при максимално разрешена за населено място 50 км/ч. В АУАН е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирана мобилна система за видеоконтрол TFR1-М № 525 и клип № 36482.

Към преписката били приложени декларация от 09.11.2023г. за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, подписана от ползвателя на заснетото МПС В* К*, в която същият посочил, че на 21.07.2023г. в 15:16 часа лекият автомобил „Волво С60”, с рег. № *****, бил управляван от жалбоподателката М. Х. К., както и декларация от самата жалбоподателка от 2

09.11.2023г., в информация. която същата потвърдила изнесената от ползвателя

Преди да пристъпи към съставяне на АУАН св. К. изпратил на жалбоподателката покана за явяване в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Ямбол на 14.11.2023г. за съставяне на АУАН. Поканата била връчена лично на жалбоподателката на 09.11.2023г. и поради неявяването й на указаните дата, място и час, актът бил съставен в нейно отсъствие.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, на 30.01.2024г. срещу жалбоподателката е издадено обжалваното НП.

Към АНП са приложени и приети като доказателства протокол за използване на АТСС TFR1-М 0525/07 с рег. № 823р-4155/25.07.2023г. за дата на използване 21.07.2023г., изготвен по образец и попълнен съобразно нормативните изисквания, разпечатка на клип № 36482 от мобилна система за видеоконтрол № 525 и докладна записка, в които са посочени същите данни за дата и място на нарушението, посока на движение на заснетото МПС, констатираната скорост на движение на описания НП автомобил от 106 км/ч, и превишението на скоростта с 56 км/ч.

От приложения към преписката протокол № 1-54-23/23.02.2023г. за извършена проверка на АТС TFR-1М 0525/07 се установява, че нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол, която съответства на одобрения тип и е технически изправна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите К., К. и П., както и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазени форма и ред за издаване. Съдържа и изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така и 3 издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение, в т.ч. и скоростта на движение от 106 км/ч. Същевременно наличните обстоятелства позволяват да се направи категоричен фактически извод за наказуемата скорост от 103 км/ч, при приспадане на толеранс за допустима грешка при измерването от 3 км/ч.

Затова оплакванията в жалбата, че в акта и в НП липсва описание на обстоятелствата на нарушението не могат да бъдат споделени.

От материалноправна страна също не са налице основания за отмяна на НП.

Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателката, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същата е управлявала МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП - л.а. „Волво С 60“, с рег. №****, със скорост на движение от 106 км/ч, и е санкционирана за управление на МПС в населено място със скорост от 103 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, надвишаваща с 53 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени, както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с одобрен тип автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания.

Съобразно изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за използването на конкретното

АТС TFR1-М 525 е съставен протокол рег. № 823р4155/25.07.2023г. по утвърден образец, от който по безспорен начин се установяват мястото на контрол, точното местонахождение на АТСС, посоката на движение на контролираните МПС и др., като протоколът е придружен и със снимка на разположението на уреда. Ето защо, за съда е безспорно установено, че с деянието си жалбоподателката е извършила описаното в АУАН и в НП адм. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществила административнонаказателния състав на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, предвиждащ за превишаване на разрешената максимална скорост на движение 4 в населено място с над 50 км/ч административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Предвид на това, че размерите на наказанията са фиксирани, те не могат да бъдат предмет на преценка, поради което няма основание за изменяне на НП чрез ревизиране техните размери.

Броят на отнетите контролни точки също е определен в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.12 от наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за опреД.е първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Т.е., липсва основание за изменяне на НП в тази му част.

Относно позоваването на указанията, дадени с т.р. № 1/2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен със становището на ВАС по цитираното дело, а посочените в жалбата разпоредби на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП не установяват задължение за сигнализиране начина на осъществяване на контрола с пътен знак, както се твърди в жалбата.

При този изход на делото, доколкото направеното от жалбоподателя оспорване се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, искането за присъждане на разноски също следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

23-0813002009/30.01.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на М.

Х. К. от гр. Сливен, ул. „А*“ № *****, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, е постановено отнемане на 18 (осемнайсет) контролни точки, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Х. К., с посочени по-горе данни, за присъждане на разноски в размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6