Решение № 1 от 03.01.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Враца, 01.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500437 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 6049 от 19.10.2022г., подадена от А. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез пълномощника й, против решение № 88/28.03.2022г., постановено по гр. дело № 20211440101047 по описа за 2021 година на Районен съд - Козлодуй , в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от нея срещу Й. И. Й. и Т. И. Й., иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик по давностно владение на припадащите им се идеални части (по 1/6 на всеки) от следните наследствени земеделски имоти: нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй, местност ***, категория 4 с площ 47686 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-1777/26.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, площ 47686 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 095011, 1 съседи: ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; *** и ***; нива, намираща се в село

***, общ. Козлодуй, местност ***, категория 4 с площ 27727 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, площ 27727 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 019003, съседи: ***; ***; ***;

*** и *** и нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй, местност ***, кв. 147, категория 4 с площ 13677 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18- 21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, кв.147, площ 13677 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 147009, съседи: ***;

*** и ***, както и в частта, с която е осъдена да заплати на тези двама ответници разноски за производството пред първоинстанционния съд в общ размер 835 лева.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, като противоречащо на материалния закон, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и необосновано, тъй като съдът е тълкувал неправилно и превратно приетите по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа, че в нарушение на материалния закон и на практиката на ВКС, съдът е посочил, че за нея не била изтекла предвидената в закона 10 годишна придобивна давност, тъй като същата била прекъсната, посредством подадена молба за снабдяване с документи през м. декември 2019г. от Т. Й. по делбеното дело, както и че не била демонстрирала пред тези ответници намерението си да владее самостоятелно недвижимите имоти. Като съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение жалбоподателката изтъква, че свидетелите, водени от Й. Й. и Т. Й., нямат правата да водят разговори с нея и да отправят предложения до нея и до другите двама ответници по делото, което обстоятелство не е обсъдено от съда и прави акта му порочен 2 само на това основание. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не била доказала, че е придобила имота по давностно владение в продължение на 10 години, тъй като за периода от септември 2004г. до 05.08.2021г. не бил изтекъл този срок, а и защото тя не била демонстрирала владението си на двамата ответници, сега въззиваеми. Счита за неправилен решаващият извод на първоинстанционния съд, че Х. Ц. и тя не са демонстрирали спрямо ответниците владение върху имота само за себе си, т.е. не са демонстрирали т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/ и затова не са могли да придобият собствеността на техните идеални части върху процесните имоти по давност, тъй като нужда от такава демонстрация на владение възниква в случаите, при които фактическата власт върху вещта е установена като съвладение, а в случая върху процесните имоти е било установено самостоятелно владение от Х. Ц., със съгласие на другата наследница Л. К.. Твърди, че макар исковата молба за делба да е подадена от двете сестри Ц. и К., наследниците на последната се съгласяват, че само Х. Ц. е владяла тези имоти и само тя е упражнявала всички права валидни за един собственик. Посочва, че двамата ответници не са се интересували от земята в периода от 2004г. до 2020г., не са предявявали никакви искове, вкл. и за заплащане на арендно възнаграждение, поради което установеното от нея и майка й самостоятелно владение не е имало нужда да бъде демонстрирано пред тях. Изтъква, че след смъртта на майка си, само тя е получавала рентата от имотите, при което следва да се приеме, че фактическата власт на Х. Ц. е установена като самостоятелно владение - въз основа на наследствено правоприемство от С. Т., поради което намерението за своене се предполага.

Твърди, че дори да се приеме, че е налице съвладение, то по делото е доказано, че тя обективно не е можела да демонстрира намерението си да владее идеалните части на Й. Й. и Т. Й., защото не ги е познавала и не е знаела техните адреси. Поддържа, че след като по делото е доказано, че след смъртта на Х. Ц., настъпила на 15.01.2010г., до датата на подаване на молбата за възобновяване на производството по делбеното дело - 08.07.2021г., са минали повече от 10 години, то следва да се приеме за доказано, че е придобила, на основание чл.79 от ЗС, процесните имоти по давност. Посочва, че няма правно значение за спора, кога Т. Й. е поискала документи по делбеното дело, защото това действие не прекъсва придобивната давност, поради което е неправилен извода на съда, че молбата на ответницата Т. Й. за 3 снабдяване с документи е прекъснала давността й. Тъй като молба от Й. Й. нямa по делбеното дело, то първоинстанционният съд е следвало да уважи иска, че е придобила неговите 1/6 идеални части, само на това основание. На последно място, твърди, че за времето от внасяне на делбеното дело в архив след приключване на първата му фаза до възобновяването на същото, придобивната давност не е спирала да тече. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на PC Козлодуй, постановено по гр.д. № 1047/2021 г. в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно и да й присъди направените пред въззивната инстанция разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемите Т. И. Й., ЕГН ********** и Й. И. Й., ЕГН **********, и двамата от Видин, чрез пълномощника им, е постъпил писмен отговор, с който оспорват като неоснователна въззивната жалба. Считат, че не са налице каквито и да било пороци на решението. На първо място твърдят, че не е изтекла в полза на въззивницата придобивна давност, тъй като са известни на ищцата по делото, имали са контакти помежду си, споразумявали са се за евентуално доброволно уреждане на отношенията им във връзка със съсобствеността; през 2015 година Р. е сключила аренден договор заедно с Л. К. - другата тяхна съсобственица; Р. е напълно запозната с делбеното дело между тях, следователно знае и адресите им, още повече - при сключване на аренден договор задължително се представя удостоверение за наследници, където са записани имената и адресите им. На второ място поддържат, че показанията на посочените от ищцата свидетели не доказват нито установяване на владение, нито изтичане на придобивна давност, както и че стопанисването, обработването и получаването на арендните плащания не доказват изтекла придобивна давност. На трето място посочват, че въззивницата желае да черпи права от собственото си противоправно поведение /същата не им е заплащала съответната част от рентните плащания/, което не може да я направи собственик. Изтъкват, че ищцата не е доказала, че е извършила действия, от които да им стане известно, че установява владение за себе си. Напротив, установено е, че е знаела през цялото време и за тях, и за възможността да прочете удостоверението за наследници и преди всичко - съдебното решение за допускане на делба. Молят съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Р. М. К., ЕГН **********, и Р. Н. Й., ЕГН **********, и двамата от гр. София.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, чрез пълномощника си, поддържа подадената жалба и моли съдът да я уважи, въззиваемите Т. И. Й. и Й. И. Й., чрез пълномощника си, оспорват същата и 4 молят съда да не я уважава, а въззиваемите Р. М. К. и Р. Н. Й., редовно призовани, не се явяват и не изпращат свой представител.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от 02.09.2021 г., подадена от А. К. Р., ЕГН ********** против Й. И. Й., ЕГН **********, Т.

И. Й., ЕГН **********, Р. М. К., ЕГН ********** и Р. Н. Й., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79 и чл.68 от ЗС.

В исковата молба ищцата твърди, че с влязло в сила решение от 31.12.2002г., постановено по гр.д. № 446/2020 г. по описа на Районен съд Козлодуй е допусната съдебна делба на три земеделски имота, останали в наследство от С. Т. К. /В./, б.ж. на с.***, обл.Враца, починал на 09.08.1951г., възстановени с решения на ОСЗ, гр.Козлодуй от 18.05.1993г., 07.10.1994г. и 15.12.1998г., а именно: нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй, местност ***, категория 4 с площ 47686 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-1777/26.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, площ 47686 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 095011, съседи: ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; *** и ***; нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй, местност ***, категория 4 с площ 27727 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, площ 27727 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, 5 категория на земята: 4, номер по предходен план: 019003, съседи: ***;

***; ***; *** и *** и нива, намираща се в село

***, общ. Козлодуй, местност *** кв. 147, категория 4 с площ 13677 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-1821/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, кв.147, площ 13677 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 147009, съседи: ***;