Решение № 16614 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16614 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110138956 по описа за 2024 година

Ищецът „******************“ ЕАД твърди, че ответника М. Ц. М. е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот в София град, общ. ******, ул.

„******************. Изтъква, че енергията била потребена в периода от м.05.2020 г. – м.04.2022 г. и стойността й не била заплатена в законоустановените срокове.

Ищецът „******************“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С Разпореждане, постановено по гр.д. № 39549/2023 г. по описа на СРС, 38 състав е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника.

Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се води настоящия установителен иск.

Ищецът моли съда да приеме за установено, че М. Ц. М., дължи суми в общ размер: сумата от ****** лева, представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на **** лева за периода от 15.09.2021г. до 29.06.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на **** лева, представляваща главница за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и **** лева – лихва за периода от 15.08.2020 г. до 29.06.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – М. Ц. М., в който отговор заявява, че със съобщение от дата 09.08.2024 г. му е била връчена нередовна искова молба от ищцовото дружество, като самото връчване намира за нередовно при положение, че не е издадено задължителното Разпореждане по чл. 131 ГПК. Посочва, че това Разпореждане го няма в кориците на делото, като не е цитирано и в съобщението. С оглед на гореизложеното заявява, че очаква, ако исковата молба не бъде върната в изпълнение на чл. 129 и чл. 130 ГПК, да му бъде връчена в съответствие с изискванията на ГПК.

Освен това счита, че са нарушени чл. 128, т. 3 и чл. 127, ал. 2 ГПК и следва да се приложи процедурата по чл. 129 ГПК, както и че към исковата молба не са приложени доказателствата от т.

11, т. 13, т. 14 и т. 15 от описа на страница 3 от исковата молба. Посочва, че са приложени други редица несъотносими към спора и процесния период документи. Твърди, че към настоящия момент не е получил договорите за продажба на ТЕ и за дялово разпределение, както и копия от потребителските договори и от други документи, предоставени от насрещната страна. Изтъква, че са му необходими копията от договорите за вземане на становище по неравноправните клаузи за 1 следващите му процесуални действия и във връзка с Решение на СЕС по дела С-618/10, С-92/11 и С-807/19 във връзка с чл. 633 ГПК, което според ответника прегражда възможността да вземе информирано решение във връзка с неговото процесуално поведение. Заявява, че съобразявайки се с изискванията на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следва да му предостави в цялост договорите за продажба на ТЕ и ДР, а в случай, че не бъдат представени счита, че с оглед принципа на ефективност на съдебния процес на основание чл. 130 ГПК във вр. чл. 26 ГПК съдът следва да върне исковата молба поради недопустимост на иска – липса на правен интерес.

С молба от

08.10.2025 г. ответникът е посочил, че по силата на нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане, трето за спора лице З* И* И* се е задължила да поеме изплащането на консумативите на ответника.

С молба от 19.03.2026 г. ответникът се е позовал на отмяната на формулата за сградна инсталация т.6.1.1 от Методиката към Наредбата за топлоснабдяване, съгласно която била отменена цялата Методика в частта си за изчисление на отоплението.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства, намира иска за основателен.

На първо място, от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане се установява, че ответникът прехвърлил собствеността върху процесния топлоснабден имот в полза на З* И* И* като същевременно с това е запазил вещното право на ползване върху процесния имот.

При учредено/запазено вещно право на ползване, собственикът на имота притежава т. нар. "гола собственост" и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател.

Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС и след надлежно уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението. Така доколкото третото за спора лице З* И* И* като притежава т.нар. "гола" собственост върху топлоснабдения имот за исковия период, няма качеството потребител на ТЕ, и същият не е потребител на ТЕ по смисъла на закона и не дължи цената на ТЕ, на услугата дялово разпределение съответно и лихва за забава върху дължимите главници, в размерите, в които тези искове са били уважени.

За пълнота и във връзка с възраженията на ответника, следва да се отбележи, че вътрешните отношения между голия собственик и титуляря на вещното право на ползване, не засягат правата на ищеца въведени с разпоредбата на чл. 57 от ЗС.

На следващо място, позоваването на цитираното решение на ВАС е неоснователно. На настоящия съдебен състав е служебно известно решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС и окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5 членен състав на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС и окончателно решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г. /отм./.

Обстоятелството, че методиката, за определяне размера на задължения по прогнозни цени е отменена, след изтичане на периода, към който се отнася конкретна консумация, не означава отмяна на задължението за заплащане на доставките извършени в същия период. Процесният период е приключил и действителната консумация за него е определена чрез изравняване на сметките между доставчика и потребителя.

Представените от ищеца писмени доказателства установяват, че процесния имот е топлоснабден, както и качеството потребител на топлинна енергия за ответника.

Приетата техническа експертиза установи количеството доставена топлинна енергия, а приетата счетоводна експертиза нейната стойност, поради което съдът намира иска основателен в своята цялост. Ответната страна дължи на ищцовата **** евро разноски.

Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ц. М., с ЕГН ********** дължи суми в общ размер: сумата от ****** лева, представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на 2 вземането, мораторна лихва за забава в размер на **** лева за периода от 15.09.2021г. до 29.06.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на **** лева, представляваща главница за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и **** лева – лихва за периода от 15.08.2020 г. до 29.06.2023 г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца

**** евро разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на ищцовата страна - „******“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3