Решение № 46 от 16.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110203677 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Н. М. П. от гр.Варна, с ЕГН **********, против НП №433а-82/28.07.2025г. на Началник РУ 01 при ОД МВР Варна, с което на Н. М. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева (с равностойност в евро 25,56) на осн. чл.257 ал.2 от ЗМВР за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал.4 ЗМВР.

В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност, като твърди, че неправомерно е ограничено правото му на протест. Прави искане за назначаване на служебен адвокат, който да го представлява в процеса, като изрично посочва и адвоката от АК Варна, който желае да бъде определен за служебен процесуален представител, което искане е удовлетворено от настоящия съдебен състав.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. З., която в писмени бележки излага подробни съображения, свързани с незаконосъобразността на протеклото административно-наказателно производство от материалноправна и процесуалноправна гледна точка.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Изразено е становище, чрез депозирани писмени бележки, с които се оспорва жалбата и по същество се иска потвърждаване на процесното НП. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна 1 следното:

На 22.05.2025г. в гр.Варна, на площад „Независимост“ пред Съдебната палата на Окръжен съд Варна, въззивникът Н. М.П. извършвал протестни действия, като при извършването им използвал озвучителна техника - мегафон.

На място органи на Първо РУ - ОД МВР Варна - ст.полицай Сектор Общинска полиция Варна св. П. Н. във връзка с опазване на обществения ред на територията на гр.Варна преценил, че следва да издаде разпореждане на въззивника П. да преустанови протестните си действия, тъй като няма издадено надлежно разрешение за тях от Община Варна, съгласно Закона за митингите и манифестациите и Наредбата за обществения ред на Община Варна, както и да преустанови използването на техника - Мегафон, като му е бил определен срок за изпълнение на разпореждането.

Тъй като П. не изпълнил даденото му разпореждане, му бил съставен АУАН.

Нарушението било квалифицирано по чл.64 ал.4 от ЗМВР.

Въззивникът подписал съставения му АУАН, като е направил възражения, че същия е противоконституционен и се нарушава правото му на протест. Срещу акта е подадено възражение в законния за това срок.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел квалификацията на нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР и е наказал Н. М. П. налагайки му „глоба“ в размер на 50.00 лева (с равностойност в евро 25,56) на осн. чл.257 ал.2 от ЗМВР.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, който излага свои субективни доводи, усещания и разбирания, за това, кой и как си е изпълнил служебните задължения и твърди, че е имал право на протест, поради което и според него основателно не е изпълнил дадените му разпореждания от органите на Общинска полиция.

От показанията на св. Н. – актосъставител, дадени в хода на с.з. се установява, че П. е разбрал, че органи на полицията искат да преустанови протестните си действия и да не използва мегафон, като са му дали разпореждане да спре протеста и използването на техническото средство мегафон, но той не е изпълнил тези разпореждания. Св.Н. установява, че разпореждането и АУАН са били съставени и връчени на П. на мястото на установяване на нарушението - в гр.Варна пл.“Независимост“ пред сградата на Окръжен съд Варна.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда по същество.

2

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Началник Първо РУ при ОД МВР Варна.

Съдът обаче намира, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено при допуснати процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП не отговарят на формалните законови изисквания.

На първо място, издаденият АУАН и впоследствие издаденото въз основа на него НП съдържат противоречие относно точното време на извършване на нарушението – в акта е вписано, че то е извършено „около 12.35“ часа на 22.05., а в НП е отразено че е било извършено „около 13.35“ на същия ден, което обстоятелство на практика създава непреодолима неяснота относно основен съставомерен белег на извършеното административно нарушение – времето на неговото извършване.

На следващо място, по преписката не са представени, въпреки нейното изискване в цялост, конкретните протоколи от полицейско разпореждане за което се претендира, че не е изпълнено, а наред с това в акта и в НП не са посочени и релевантните обстоятелства: чии разпореждания не е изпълнил П. и какво е било съдържанието на същите – в това число колко време му е било дадено за да преустанови действията си.

По този начин се нарушава правото на защита на П., тъй като същия не може по безспорен начин да установи, срещу какви факти следва да изгради защитата си.

По отношение размера на глобата, съдът намира, че също липсва каквото и да било произнасяне от страна на АНО, защо е квалифицирал нарушението като маловажен случай и е определил наказание по чл.257ал.2 , а не по ал.1, като дори липсва словесно изписване, че деянието е квалифицирано като маловажен случай.

По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени издаденото НП като незаконосъобрано.

За пълнота, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира, че е ирелевантно, какво е личното отношение на въззивника към актосъставителя и органите на полицията, като за оплакванията му законът е предвидил нарочен ред по който такива следва да бъдат отправени и разгледани.

На следващо място, намира за уместно да укаже на жалбоподателя, че конституционоустановеното му право на протест и начина на упражняването му не следва да влиза в противоречие с правата на останалите граждани да извършват служебните си задължения и други свои обичайни дейности без да бъдат обезпокоявани от използване на озвучителна техника, която да разпространява меко казано неуважителни изявления.

Предвид изхода на делото съдът намира, че не следва да уважава направеното искане от страна на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №433а-82/28.07.2025г. на Началник РУ 01 при ОД МВР Варна, с което на Н. М. П. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00 лева (с равностойност в евро 25,56) на осн. чл.257 ал.2 от ЗМВР за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал.4 ЗМВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4