Решение № 49 от 06.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пазарджик, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220200813 по описа за 2024 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба на „Сезариа“ ООД , ЕИК207253606 против НП 13-2400140/10.05.24 /29.07.05г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Пазарджик, с което на дружествотожалбоподател на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1800 лв.

В жалбата се навеждат доводи за материално незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му. правна

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният представител, подържа жалбата и искането. Ангажира доказателства. си

Въззиваемата ОИТ Пазарджик, чрез процесуалния с представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът установи:

На 28.12.24г. инспекторът в ДИТ Пазарджик и Ф. А. извършил проверка в стопанския двора и сградите на бившето ТКЗС- гр.Ветрен поради получен 1 сигнал за пострадали в съня си хора, които нощували в административната сграда. Бил уведомен от пазача, че се отглеждат в някои сгради птици, но поради мерки, свързани със санитарен контрол достъпът за външни лица е ограничен. Не била осъществена среща с управител или представител на дружеството, стопанисващо обекта и производството.

Последвала нова проверка - на 11.01.24г., в която освен св. А., се включила и неговият колега св. Т. Д. - също инспектор в ДИТ Пазарджик.

При влизането на двата инспектори в двора на бившето ТКЗС там бил св.

А., който товарел материали от свалената стара дървена дограма на малък бус.

В предоставената му декларация посочил дата , час личните си данни, адрес, за „работещ в“ - посочил „безработен,; за „намиращо се в“ посочил „ферма за патици гр. Ветрен“ ; за „работно време - 9-16ч. и за „възнаграждение“ - „100 лева на ден“.

Въз основа на представени на 12 и 15.01.24г. документи от двамата управители (КП -л.19), направени в ел. база данни справки за трудовите договори и предвид констатациите на място и данните от декларацията на св.

А. , св. Д. приела, че между този свидетел и дружеството-жалбоподателя съществуват трудовоправни отношения. Трудов договор обаче не бил сключен и копие от него, както и заверено уведомление до ТП на НОИ за сключването му не били предоставени на лицето.

При това на дружеството бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Актът е съставен след надлежна покана ( л. 10) на осн. чл. 40, ал.2 от ЗАНН - отсъствие на нарушителя, надлежно връчен чрез пощенска пратка ( известие н;за доставяне на л. 13) в препис.

Въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Двата административни акта са издадени от материално и териториално компетентни органи ( виж заповед на л. 24 и нормите на раздел І, гл.ХІХ КТ ).

В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са били нормативно- установените процедури по съставянето, предявяването и 2 връчването им.

В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха никакви нарушения на процедурата по образуване на административнонаказателното производство със съставянето на АУАН, предявяването му и връчването на препис. Актът е съставен, след надлежна покана ( връчена на единия управител със задължение за предоставяне на другия л. 10), на осн. чл.

40, ал.2 от ЗАНН - отсъствие на нарушителя, надлежно връчен чрез пощенска пратка ( известие за доставяне на л. 13 - лично на управителя Л. Р.) в препис.

По същество фактите не са спорни, следват от всички събрани доказателствени източници, но те не водят до извода за трудово-правна връзка между дружеството-жалбоподател и св. А. към датата на нарушението 11.01.24г.

Установено е, че двора и сградите, обект на проверката от ДИТ са се ползвали от дружеството -жалбоподател във връзка с осъществяваната от него там дейност по отглеждане на патици.

Установено е също, че на 11.01.24г. на двора е бил св. А., който е товарел в бус части от свалената от сградата дървена стара дограма. установено е от твърденията на този свидетел и на св. К. ( л. 78), че ползваното превозно средство е било негова собственост и предоставено на А. за конкретно ползване.

Тоест - налице са факти, че А. е извършвал труд в двор, ползван от дружеството-жалбоподател. Въпросът е дали този труд е престиран в полза на дружеството или свидетелят е работил за себе си.

При наличните данни по делото, следва да се приеме, че между страните са възникнали гражданско-правни отношения, а не трудово правни.

Отговорът на въпроса дали по своята правна природа възникналите отношения са трудово-правни или гражданско-правни трябва да се търси чрез тълкуване на общата воля на страните ( виж чл. 20 от ЗЗД), като се съблюдават и основните различия между трудовия и гражданския договор.

Трудовият договор се сключва между работника и служителя за възмездно предоставяне на работна сила на работника/служителя; престация на труд вполза на работодателя, който го заплаща в пари( чл. 61, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ). С трудовия договор, както гласи чл. 66, ал.1 от КТ, се уреждат 3 мястото и характера на работа и трудовото възнаграждение, което се дължи.

Съгласно чл. 158 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна възложителя, който от свой страна следва да му заплати за изработеното.

На базата на тези правни норми се крепи и установената съдебна практика през последните години ( Р ВКС 537 по гр.д. 1632/98г.; Р ВКС 1030 по гр.д. 2163/00г.; Р ВАС 232 по адм.д. 3951/99г.; Р ВКС 576 по гр.д. 1576/97г;

Р ВАС 181по адм. Д. 8069/95г. и др.). Утвърдено е разбирането, че съществената отлика между двата договора следва да се търси в техния предмет, тъй като при трудовия договор се предоставя работна сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, работно време, почивки ,отпуски и заплащане, докато предмет на договора за изработка е постигане на определен трудов резултат , който също е свързан с полагане на труд за постигането му но при пълната самостоятелност на изпълнителя за получаване на този резултат.

При това затрудненията с отличаването на трудовия договор от гражданския се усложняват когато от едната страна на паралела стои конкретен вид срочен трудов договор - трудовия договор за определена работа. Трудовият договор за определена работа се сключва за извършването на някаква точно определена работа и времетраенето му обхваща време, необходимо за извършването й, заплащането зависи от естеството на работата.

Тази характеристика съществено го доближава този вид трудов договор до договора за изработка и прави още по-трудно тяхното разграничение, особено в случаите, в които може да се предполага, че отношенията между страните са уредени само привидно като граждански и така се прикриват всъщност действителни трудовоправни такива. При това съпоставянето следва да се прави на плоскостта на останалите присъщи за съответния вид отношения специфики, при обсъждане на постигнатите уговорки между страните по договора с цел да се установи вида му следва да се търси действителната им воля.

При това, тя следва да се търси за елементите на възникналото правоотношение. Работата по натоварване и извозване на отпадни от СМР продукти ( в случая демонтирана дограма) е в определен обем - според 4 материалите и звучи нелогично за такава работа да сде сключи трудов договор за престиране на труд, та дори и за определено време - до извършване на работата. В случая целта е да се премахне свалената от сградата стара дограма/остатъци от нея , тоест цели се постигане на определен резултат както при договора за изработка.

Този извод следва от показанията на А. и на К., като последният не е встъпвал в никакви отношения с дружеството-жалбоподател и за него не може да възникне дори съмнение относно добросъвестното представяне на съобщените от него факти. К. сподели, че А. го помолил „ да му дам буса, да си прекарва дъски, където правят ремонт в бившето ТКЗС, във Ветрен„.

Отново показанията на този свидетел установиха, че познатия и нему И.

Колев - който бил отговорен за процесния обект, поканил А. „да си вземе за огрев “ .

Данните в попълнената от последния декларация съвсем не опровергават изведените с оглед показанията на К. елементи на договора за изработка.

Вярно е, че декларацията на л.20 е попълнена лично и подписана от А..

Съвсем непринудено той сподели, че сам не може да обясни причината, поради която е посочил възнаграждение 100 лева, тъй като уговорката била да вземе за себе си всички отпадни дървени материали, като по този начин ги почисти от двора на дружеството ( взаимните престации на страните).

Трябва да се признае, че непосредствеността на това признание на А. напълно убеди Съда в неговата истинност. Гласните доказателствени средства, предвид принципите за непосредственост и устност, се ползват и с убедителност, за разлика от писмените. Точно тази убедителност в случая опроверга отразеното от свидетеля като възнаграждение в декларацията

Освен това, св. К. посочи, че предоставил бусът на А. за половин ден, което опровергава и посоченото в декларацията от А., че работи от 9-16ч. , тъй като той за някоколо часа си е превозил всичко и е приключил с работата.

Става ясно, че свидетелят поради притеснение от проверката ( стана ясно, че дори е имало съдействие на полицейски органи - л. 64, гърба) и/или поради невежество е посочил неверни и категорично опровергани данни в декларацията на л. 20, която , поради това, не може и не следва да се ползва като източник за фактически данни.

Горното обсъждане категорично опроверга решението на контролния и 5 наказващия орган, че възникналите отношения между дружеството и А. са трудово.-правни и следвало да бъде сключен договор в надлежна форма с произтичащите от това последици.

Договорът между страните е уреден по тяхна воля като граждански и поради това неприложими са изискванията на КТ. Това обосновава решение за отмяна на НП и води до основателност на претенцията на процесуалния представител на дружеството за разноски,но и по размер. Основателно е и възражението за нейната прекомерност ( л. 77 и 78) и следва, като се има предвид очертаната и от обема на доказателствения материал фактическа и правна сложност на делото, изплатеното възнаграждение - 600 лева да се редуцира(Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22) до 400 лева, което се дължи на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал.

1 ГПК вр.

Като намери по изложените горе съображения обжалваното НП за незаконосъобразно, Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я НП 13-2400140/10.05.24 на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Пазарджик, с което на „Сезариа“ ООД Ветрен , ЕИК 207253606 е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Областна инспекция по труда” – Пазарджик да заплати на „Сезариа“ ООД - Ветрен , ЕИК 207253606 сума в размер на 400 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6