Решение № 3802 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3802 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100513978 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 3463/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 182 състав, по предявен от „А1 България“ ЕАД- гр. София установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.228 ЗЕ е признато за установено, че „Мив Кънстракшън“ АД- гр. София /ЕИК 175290629/ дължи на „А1 България“ ЕАД /ЕИК 131468980/ сумата 608.42 лева- месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М3992061 за периода 28.09.2018 г.- 04.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение26.08.2020 г., до окончателното плащане- част от задължения, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 39967/ 2020 г. на СРС, 161 състав, като искът е отхвърлен за разликата над сумата 608.42 лева до пълния предявен размер от 706.62 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Мив Кънстракшън“ АД е осъден да заплати на ищеца „А1 България“ ЕАД общо сумата 301.46 лв. /279.93 + 21.53 лв./разноски за исковото и заповедното производства, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „А1 България“ ЕАД е осъден да заплати на ответника „Мив Кънстракшън“ АД сумата 13.87 лева- разноски за исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от „МИВ КЪНСТРАКШЪН“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочената сума, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „А1 България“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва 1 жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която по предявения от „А1 България“ АД установителен иск по чл.422 ГПК е призната дължимостта на сумата 123 лв.- горница над сумата 485.42 лв. до признатата за дължима от СРС сума от 608.42 лв. В останалата обжалвана от ответника част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Установява се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 24.01.2014 г. договор /л.4- 5 от делото на СРС/, по който „Мобилтел“ ЕАД /с правоприемник „А1 България“ АД/- в качеството на оператор се задължило да предоставя на „Мив Кънстракшън“ ЕАД- в качеството на абонат, услугата „Mtel Business Voice“ срещу заплащането на съответно възнаграждение.

Според чл.2 от договора услугата „Mtel Business Voice“ включва свързване на комуникационната инфраструктура с обществената фиксирана мрежа и мобилна наземна мрежа на оператора, предоставяне за ползване от абоната на фиксирани и мобилни номера и свързването им в една виртуална частна мрежа за пренос на глас по начин, позволяващ чрез крайно устройство да бъдат осъществени гласови повиквания чрез мобилни номера към мобилни наземни мрежи и чрез фиксирани номера към обществени фиксирани мрежи. Номерата, чрез които е осъществявана предоставяната от ищеца услуга, са посочени в Приложение № 1 към договора. Уговорено е между страните заплащането на услугите по договора да се извършва в 15- дневен срок от датата на издаване на фактурата от оператора- чл.5 от договора, като неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми- чл.6. Съгласно чл.15.1 срокът на договора изтича две години след датата на подписване на протокола за предоставяне на услугата, като не е спорно по делото, че след изтичане на посочения срок действието на договора е продължено при условията на чл.15.2 /ако най- малко един месец преди изтичане на срока по чл. 15.1 абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен с изтичането на този срок или че желае да го продължи за нов срок при определени условия/ за неопределен срок при същите условия. Според клаузата на чл.17 договорът се прекратява при условията на чл.15.2; с едностранно писмено предизвестие от изправната страна- при нарушение на задълженията на другата страна, посочени в договора или в общите условия; по взаимно съгласие, изразено в писмена форма; в останалите случаи, изброени в ОУ. Съгласно чл.1.2 от Приложение № 1 към процесния договор, месечната абонамента такса за предоставяните от ищеца на ответника услуги е в размер на 70 лева без ДДС, респ. 84 лв. с ДДС.

Представени са като доказателства по делото и издадени от ищеца 9 бр. фактури 2 за периода 28.09.2018 г.- 27.06.2019 г., в които са начислени месечни такси по процесния договор в размер на по 84 лв., като във фактурите за периода 28.10.2018 г.27.11.2018 г. и 28.11.2018 г.- 27.12.2018 г. са начислени задължения на абоната в размер съответно на 84.58 лв. и 84.44 лв. В издадената от „А1 България“ ЕАД на 1.11.2018 г. фактура е посочен „краен срок за плащане- 31.12.2018 г.“.

Не е спорно между страните, че съгласно т.54.12 от действащите при ищеца Общи условия на договорите за мобилни услуги, договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.

Според фактическите твърдения на ищеца „до м. септември 2018 г. абонатът заплащал използваните услуги, след което спрял да плаща“. В случая за потребените през периода 28.09.2018 г.- 27.10.2018 г. услуги, за които е издадена фактура от ищецаоператор на 1.11.2018 г., срокът за плащане на задължението от абоната е изтекъл на 16.11.2018 г., а не на 31.12.2018 г., както неправилно е приел първоинстанционният съд. Според посоченото по- горе заплащането на услугите по договора следвало да се извършва в 15- дневен срок от датата на издаване на фактурата от оператора- чл.5 от договора. Няма данни и доказателства страните да са се споразумели за друг срок за плащане на задълженията от абоната, поради което и не може да се приеме, че посоченият в цитираната фактура от 1.11.2018 г. „краен срок за плащане- 31.12.2018 г.“, който е 2- месечен, а не 15- дневен, е бил приложим към процесното правоотношение. Според въззивния съд срокът за плащане на задължението по издадената от ищеца на 1.11.2018 г. фактура е изтекъл на 16.11.2018 г., поради което и 124- дневният срок по т.54.12 от Общите условия е изтекъл на 20.03.2019 г., след която дата или на 21.03.2019 г. сключеният между страните договор следва да се счита едностранно прекратен от оператора.

При това положение ответникът дължи на ищеца посочените в приложените по делото фактури за периода 28.09.2018 г.- 20.03.2019 г. суми, които възлизат на общо 485.42 лв. /84 + 84.58 + 84.44 + 84 + 84 + 64.40 = 485.42 лв./. В частта за горницата над тази сума до пълния признат за дължим от СРС размер от 608.42 лв. /разлика от 123 лв./ искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Останалите наведени в жалбата на ответника доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат както до отхвърляне на иска, така и до намаляване размера на дължимата на ищеца сума. Относно довода, че ищецът не е доказал предоставяне на процесните услуги, като „липсват доказателства за предадено оборудване, свързване с надземни и подземни комуникации и т.н.“, следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че до м. септември 2018 г. е получавал предоставените му от същия съобразно договора от 2014 г. услуги и е заплатил дължимата за тях цена. При това положение, тъй като не се твърди от ответника оборудването да е било върнато от него и свързването с посочените комуникации да е било преустановено, липсва основание ищецът да доказва, че след м. 09.2018 г. е предал оборудване и осъществил свързване с надземни и подземни комуникации за реалното изпълнение на договора.

При тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното първо-инстанционно решение следва да бъде отменено в частта, в която е призната дължимостта на сумата 123 лв.- горница над сумата 485.42 лв. до признатите за дължими 608.42 лв., и вместо това следва да бъде постановено решение, с което установителният иск по чл.422 ГПК за тази сума да бъде отхвърлен като неоснователен. На отмяна подлежи решението и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски над сумата 17.18 лв.- за заповедното 3 производство, и над сумата 223.34 лв.- разноски за исковото производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника допълнително сумата 1.79 евро /равни на 3.51 лв./- разноски за първоинстанционното производство.

В останалата обжалвана от ответника част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивника сумата 12.92 евро /равни на 25.27 лв./разноски за въззивното производство /за платена държ. такса и юриск. възнаграждение от 100 лв./. Разноски за въззивното производство от въззиваемото дружество не са поискани, поради което и такива с настоящото решение не следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 10.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3463/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 182 състав, в обжалваната част, в която по предявен от „А1 България“ ЕАД- гр. София установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.228 ЗЕ е признато за установено, че „Мив Кънстракшън“ АД- гр. София /ЕИК 175290629/ дължи на „А1 България“ ЕАД /ЕИК 131468980/ сумата 123 лева- горница над сумата 485.42 лв. до признатите за дължими 608.42 лв., представляващи месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М3992061 за периода 21.03.2019 г.4.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.08.2020 г., до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 39967/ 2020 г. на СРС, 161 състав, а също и в частта относно присъдените на „А1 България“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 17.18 лв.- разноски за заповедното производство, и над сумата 223.34 лв.- разноски за първо-инстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 131468980/ срещу „МИВ КЪНСТРАКШЪН“ АД- гр. София /ЕИК 175290629/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „Мив Кънстракшън“ АД дължи на „А1 България“ ЕАД сумата 123 лева /сто двадесет и три лева/- горница над сумата 485.42 лв. до признатите от СРС за дължими 608.42 лв., представляващи месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М3992061 за периода 21.03.2019 г.- 4.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.08.2020 г., до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 39967/ 2020 г. на СРС, 161 състав, като неоснователен.