Определение № 36368 от 06.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40490/2025
- Вид
- Определение № 36368
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36368 гр. София, 06.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110140490 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу С. Т. А., с която по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 772,38 евро (с равностойност 1510,65 лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2024 г. до окончателното плащане, 140,24 евро (с равностойност 274,28 лева) – договорна лихва за периода 29.04.2019 г. – 29.04.2020 г. и 120,85 евро (с равностойност 236,37 лева) – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 29.04.2020 г. – 22.02.2024 г., които суми се претендират като дължими по Договор за потребителски кредит № ******/29.04.2019 г., сключен между ответницата и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са твърди да са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 13.01.2022 г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2019 г. между С. Т. А. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който дружеството й е предоставило в заем сумата от 1000 лева, която тя следвало да върне на 12 бр. вноски до 29.04.2020 г. при фиксиран лихвен процент от 40,08 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ от 47,83 %. Договорът бил сключен по електронен път, чрез система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит било посочено, че страните се съгласяват, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл. 33, ал. 2 от Общите условия – че писмата, поканите, съобщенията или другите документи, изпратени от „Сити Кеш“ до длъжника ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на имейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписване на договора за кредит. Навежда доводи, че дори съдът да приеме, че договорът не е сключен по електронен път, по своето естество договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за паричен заем, а с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ е прехвърлил вземанията си от ответницата на ищеца. Навежда доводи, че ответницата е уведомена за извършеното 1 прехвърляне на посочения от нея имейл адрес, евентуално – чрез връчване на уведомлението за цесия, приложено към исковата молба. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения от съда особен представител е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва придобиването от ищеца на вземанията на „Сити Кеш“ ООД срещу ответницата по процесния договор за заем, както и че последната е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне, включително с получаване на уведомлението за извършена цесия, приложено към исковата молба от особения й представител.
Оспорва сключването на договора за заем и реалното получаване на заемната сума.
Поддържа, че договорът за заем е недействителен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
По иска за главница: наличието на валидно правоотношение между ответницата и „Сити Кеш“ ООД по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответницата, изпадането на ответницата в забава, размера на непогасената главница; че вземанията по договора за потребителски кредит са надлежно прехвърлени на ищеца, за което ответницата е уведомена; наличие на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
По иска за договорна лихва: наличието на валидно правоотношение между ответницата и „Сити Кеш“ ООД по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответницата; наличието на валидна уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, изпадането на ответницата в забава по отношение на заплащането й, и размера на непогасената възнаградителна лихва; наличие на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
По иска за законна лихва: наличието на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава; наличие на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
В доказателствена тежест на ответницата е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на задължението.
Съдът следва да обяви на страните, че давността за част от процесните вземания е спряла да тече по силата на ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. за период от 02 месеца и 07 дни.
2
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Следва да се приложи ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на особения представител на ответницата за задължаване на ищеца да представи в оригинал или в официално заверен препис извлечение от Приложение № 1 към Договора за цесия от 13.01.2022 г.
Съдът намира, че на ищеца следва да бъде дадена последна възможност да посочи дали предявява иск за установяване на вземането си за неустойка в размер на 1341,72 лева, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна: да посочи дали предявява иск за установяване на вземането си за неустойка в размер на 1341,72 лева, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 182 състав; в случай, че предявява такъв иск да довнесе държавна такса в размер на още 13,71 евро.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в цялост и в срок, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ще бъде обезсилена в частта относно вземането за неустойка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 11:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.
П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца в първото по делото публично съдебно заседание да представи, на основание чл. 183 ГПК в оригинал или официално заверено копие извлечение от Приложение № 1 към Договора за цесия от 13.01.2022 г. При неизпълнение същото ще бъде изключено от доказателствата по делото.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да 3 упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.