Решение № 2650 от 28.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330107348 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба от „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225 (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД) против Г. Т. Т. се твърди, че на 31.12.2020г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател и ответника Г. Т., в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ответника била предоставена в заем сумата от 2200 лева. Заемната сума следвало да бъде върната на 18 погасителни вноски, всяка в размер на 273 лева, ведно с възнаградителна лихва, в срок до 30.06.2022г. Общо дължимата сума била 2 960.16 лв., като по договора от ответника били постъпили плащания в размер на 282.71 лв. Сочи се, че с Приложение № 1 към Договор за цесия от 12.01.2024 г. вземанията по процесния договор за паричен заем са прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е уведомен. В случай че се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането е направено искане това да бъде сторено в хода на исковия процес чрез връчването на ответника на препис от исковата молба с приложеното уведомление за извършено прехвърляне на вземанията.

Придобитото от ищеца възлизало на 2108.8 лв. главница, 677.19 лв. договорна лихва, 2 056.18 лв. неустойка. Всички непогасени вноски били с настъпил падеж. Поради това е направено искане за осъждане на ответната страна за заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащане на вземането. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Т., със становище за неоснователност на предявените искове. Договорът бил недействителен, тъй като размерът на текстовата част бил по-малък от 12. Не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.1 ЗПК – липсвали посочени в договора дата и място на сключване. Не били посочени в нарушение на т.9 условията за прилагане на договорения лихвен процент. Липсвала в нарушение на т.10 1 ясно разписана методика на формиране на ГПР. Това поставяло потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването по кредита. Договорната възнаградителна лихва била нищожна, тъй като не били посочени условията за прилагане на различни лихвени проценти през различните периоди. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 3881 по описа на ПРС за 2025 г. се установява, че с разпореждане от 06.03.2025г. съдът е отхвърлил заявлението на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу Г. Т. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

По делото е представен договор за паричен заем № *** към искане № 152978 от 31.12.2020г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника, по силата на който на последния е предоставена сумата в размер на 2200 лева, която следвало да върне на 18 месечни вноски, при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР в размер на 48,320 %. Съобразно чл. 6 от договора страните постигнали съгласие договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно обезпечение по избор на заемателя измежду: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или издаден в полза на заемодателя ценна книга. В чл. 8 от договора е предвидено, че ако в тридневен срок от сключването му заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение дължи неустойка в размер на 1 953.84 лева, платима разсрочено заедно с погасителните вноски. Представен е и погасителен план към договора за кредит, както и Общи условия на дружеството – кредитодател.

На 12.01.2024г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството им съответно на продавач/цедент и купувач/цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, с посочен в договора предмет, като видно от Приложение №1 към него вземанията срещу Г. Т. Т. по договор за кредит от 31.12.2020г. са прехвърлени на цесионера. Представено е и уведомление за цесия, ведно с обратна разписка за получаването му с отразена дата на получаване 28.02.2024г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С оглед представените от ищцовото дружество доказателства за учредяване на представителната власт на лицата, представляващи дружеството, съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за липса на надлежно учредена представителна власт.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, и Г. Т. Т., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2 200 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 2

ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. В изпълнение на служебните си задължения съдът извърши проверка относно действителността на процесния договор за паричен заем.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Разпоредбата на чл. 6 от договора възлага в тежест за заемателя да осигури гарант/и, отговарящ/и на изискванията на общите условия към договора и с едно от следните обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 1 953.84 лева. По своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гаранти, които да отговарят на поставени изисквания към тях, както и още едно измежду останалите четири обезпечения, описани погоре. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, поради което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Самият кредитор, в чл. 8 от договора, изначално разсрочва вземането за неустойка при липса на обезпечение. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.

1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 3 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочена стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 8 от договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Във връзка с вмененото на ответното дружество задължение, от страната е представена справка за извършени от кредитополучателя плащания по договора, според която постъпилите суми са в размер на 91.20 лв. главница, 82.97 лв. лихва, 108.54 лв. неустойка и 2.29 лв. наказателна лихва, или общо сумата от 285 лв. Следователно неплатеният остатък от чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 1915 лв., до който размер искът за главница следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 2 108.80 лв. следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени и предявените осъдителни искове за сумата от 677.19 лв. договорна лихва и 2 056.18 лв. неустойка. В тази насока не се дължи и законна лихва върху главницата, доколкото по съществото си същата представлява обезщетение за забава.

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Съобразно представените по делото доказателства ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 119.76 лева. В производството по делото ищецът се представлява от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП следва да бъде определено възнаграждение за осъществяване на процесуалното представителство. Съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при осъществяване на процесуално представителство по граждански дела с определен материален интерес, се дължи възнаграждение в размер от 200 лева до 450 лева.