Решение № 7921 от 21.11.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,21.11.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА мл.с.ИВАН КИРИМОВ при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 264 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С протоколно решение от 01.11.2018 г. по гр.д. № 31149/18 г., СРС, ГО, 62 с-в ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. *******, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. Позитано N 5, по иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 7 485.26 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от

ПТП, настъпило на 07.07.2017 г. в гр.Благоевград на паркинга пред хотел „Ален мак“, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г.,на основание чл.86 ЗЗД сумата 238.42 лв.мораторна лихва за периода 16.01.2018 г.-15.05.2018 г.,както и разноски в размер на 1335.41 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба на ответника.Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е нищожно,евентуално неправилно,незаконосъобразно и небосновано.Липсва ясно изразена воля на съда по предмета на делото.Неоснователно е прието от съда,че исковете са основателни и доказани по размер.Не се доказало наличие на покрит риск“Каско“.Не се доказало,че полицата влиза в сила след маркиране и оглед на автомобила.Не била доказана причинната връзка между уврежданията на автомобила и процесното

ПТП.Механизмът на ПТП не се доказало да е в причинна връзка с всички обезщетени увреждания.Присъденият размер надвишавал реалния размер.

Моли решението да се обяви за нищожно,евентуално да се отмени и да се отхвърли исковата претенция изцяло. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо .

Въззивникът излага твърдения за нищожност на Решението поради това, защото липсва ясна воля на съда по предмета на делото, като обосновава това си свое твърдение с липсата на правна квалификация на иска.

Задължителните реквизити на

Решението са посочени в чл. 236 ГПК, като на съда не е вменено задължението да упомене правната квалификация в Решението по делото.

Правната квалификация е направена с доклада по делото, като в настоящия случай това действие е извършено, ответникът е получил копие от проекта за доклад. Именно в него е посочено, че е предявен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, очертан е предметът на спорното право и е разпределена е доказателствената тежест.

Неоснователно е и възражението, че не е ясен периодът на мораторната лихва, за който е осъден ответникът, имайки предвид посочените в Решението граници, а именно „мораторна лихва за периода

16.01.2018 г. до 15.05.2018 г."

Относно второто възражение на ответника - че исковете не са доказани по основание и по размер.

За да бъде уважен искът по чл. 411 КЗ следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

Застрахователят, съобразно чл. 411 КЗ встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента (или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта.

Също така, за да е налице основателност на иска, следва да се докаже валидно застрахователно отношение между деликвента и ответника, въззивник в настоящото производство.

От събраните свидетелски показания се установява, че застрахованият при въззивника водач е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил задължението, което му е вменено в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а именно: водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него; преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Вследствие на нарушението на правилата движение ответникът виновно е допуснал ПТП на 07.07.2017 г. В резултат на това противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на автомобил "Ауди“ Вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а противното по настоящото дела не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

Установи се причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице. Налице е причинно-следствена връзка между претендираните вреди , изплатено обезщетение от застрахователя по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" и твърдяното произшествие. Това е потвърдено от приетата и неоспорена по делото експертиза, която установява, че всички увреждания по автомобила са в резултат на процесното ПТП, а изплатеното обезщетение е дори в по-малък размер от реално претърпените вреди.

Като трети порок, въззивникът излага доводи, че не е доказана валидна имуществена застраховка. В първото по делото заседание процесуалният представител на въззивника заявява, че не оспорва наличието на валидна застрахователна полица (валидно застрахователно отношение). Още към исковата молба е представена застрахователна полица „Булстрад Каско Стандар" № 4704171410000224 от 24.01.2017 г., с валидност от 24.01.2017 г. до 24.01.2018 г. В същата, в полето „Констатация от съвместен оглед на МПС" е посочено, че оглед на автомобилът е бил извършен на 24.01.2017 г., при подписване на Застрахователния договор, като на база на огледа не са констатирани увреждания по автомобила.

Предвид изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат сторените разноски в размер 859.41 лв.Направеното възражение за прекомерност е неоснователно,тъй като платената сума е близка до минималната ,съобразно Наредба №1/2004 за МРАВ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.11.2018 г. по гр.д. № 31149/18 г., СРС, ГО, 62 с-в

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. *******, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“,

ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 859.41 лв., представляваща разноски във възивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.