Определение № 2603 от 05.07.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1136/2023
- Вид
- Определение № 2603
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2603 гр. Варна, 05.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Владова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501136 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 13422/31.05.2023г. от Л. Т. П. ЕГН ********** от с. Каравелово, Община Никола Козлево, обл. Шумен, ул. “Балкан“, № 5, чрез адв. П.Х., против решение № 574/22.02.2023г. по гр.д. № 9545/2021г. на Х състав на ВРС, с което са отхвърлени исковите му претенции, насочени срещу К. Т. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Струга“ 23.
ВРС е отказал да бъде възстановена запазената му част от наследството на майка му Николинка
К.ова Георгиева, ЕГН **********, като бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от последната на 14.04.2009г. до размер на 1/4 ид.ч. от притежаваната от нея ½ ид.ч. от следния имот в гр. Варна - апартамент с ид. номер *** по КК, одобрена със заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК с адрес в район „Младост‘“, жк. „Младост 2“, бл. 148, вх. 3, ет. 3, ап. 32, с площ от 64 кв.м.; да бъде възстановена запазената му част от наследството на баща му Тодор П. Георгиев, ЕГН **********, като се намали завещателното разпореждане, извършено от последения на 14.04.2009г. до размер от 1/3 ид.ч. от притежаваната от него ½ ид.ч. от следния имот в гр.
Варна - апартамент с ид. номер *** по КК, одобрена със заповед РД-1864/16.05.2008г. на ИД на АГКК с адрес в район „Младост‘“, жк. „Младост 2“, бл. 148, вх. 3, ет. 3, ап. 32, с площ от 64 кв.м. и да бъде възстановена запазената му част като наследник на баща му Тодор П. Георгиев, ЕГН ********** от наследството на майка му Николинка К.ова Георгиева, ЕГН **********, като бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от нея на 14.04.2009г. до размер на 1/8 ид.ч. от притежаваната от нея ½ ид.ч. от следния имот в гр. Варна - апартамент с ид. номер *** по КК, одобрена със заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК с адрес в район „Младост‘“, жк. „Младост 2“, бл. 148, вх. 3, ет. 3, ап. 32, с площ от 64 кв.м.
Съставът на ВРС е отказал да направи наследствена маса по чл. 31 от ЗН за всеки наследодател и е направил изводите си без да е взел заключение за цената на действително полученото от него дарение през 1988г., като ид.ч. от съществуващото жилище.
В нарушение на процесуалния закон, съдът е оставил без уважение искането му да не се приемат заключенията на вещите лица, които са оценявали реален дял, получен при делба три години по-късно, в сравнение с датата на дарението от родителите му на ид.ч. от 1 съсобствено жилище. Останало е неизяснено каква е реалната стойност на полученото от него дарение на 7/20ид.ч. от цялото жилище към 1988г. Може да се измери площта на жилището, за което последно работилото вещо лице е дало заключение, че не е променяна от 1988г., но не е измерило тази площ.
В решението на ВРС са цитирани разпоредбите на чл. 290 от ЗН и чл. 31 от ЗН, но са приложени от съда. Не е образувана наследствена маса на всеки един от наследодателите и не е изчислена стойността на запазените части от цялото имеущество,като по този начин е нарушен материалния закон.
Смята, че следва да се формира наследствена маса за всеки наследодател поотделно, като в наследството на майката и бащата на страните следва да се включат ½ от стойността на дарението от 1988г. и ½ от стойността на завещанието на надвижимия имот, към момента на откриване на наследството, а за имотът предмет на делба-да се оцени в състоянието към момента на сделката. След това следва да се изчислява има ли нарушаване на запазената част по трите направени възражения на ищеца и на неговия баща спрямо наследстмвените маси и при коректна стойност на дарението от 1988г.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете му уважени.
Моли се да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която да даде заключение за стойността на дарения имот от 1988г. -7/20ид.ч. от жилището. Моли се да бъде възстановена запазената му част от 17/48ид.ч. и допускане до делба на апартамента при квоти от 17/48ид.ч. за него и 31/48ид.ч. за брат му К. Т. П.. Моли се последният, който ползва в момента апартамента, да бъде осъден на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК да му плаща привременно обезщетение за ползването в размер на 200.00лв. месечно /1/3 от месечния пазарен наем/ , считано от влизане в сила на решението до приключване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. Т. П. ЕГН ********** от гр. Варна ,***, ет. 2, ап. 211, в който възразява срещу направените доказателствени искания, намирайки ги за незаконосъобразни, манипулативни и абсурдни. Сочи, че реалната квадратура на дарените 7/20ид.ч. от къщата на ул. „Алеко Богориди“ № 2 не може да бъде определена към момента на дарението от 1988г., т.к. в НА за дарение не е спомената застроената площ на цялата къща. През 1991г. за целите на съдебната делба е направено замерване от вещо лице, което е определило тази площ с конкретна стойност в кв.м. Ако от 1988г. до 1991г. са извършени някакви изменения, то ищецът е следвало да ги докаже, а не е.
Исковата молба на ищеца не съдържа искания за оценка на имота на ул. „Алеко Богориди“. № 2, а само искане за възстановяване на запазената част от имота в жк.
„Младост“.
Ищецът използва правото си на иск за цели, които нямат нищо общо с делото.
Любомир П. има претенции само за запазената си част от апартамента в жк „Младост“, а не от цялото имущество, поради което правилото на чл. 31 от ЗН не следва да се прилага.
Ищецът иска да измерват стаите в къщата на ул. „Алеко Богориди“, но това е абсурд, защото състоянието им не е такова от преди 35 години. Освен това настоящите собственици не искат да допускат когото и да е в дома си.
Претенциите на ищеца в настоящата молба до ВОС /вероятно има предвид въззивна жалба/ се различават от тези в исковата молба, което е недопустимо.
От началото на делото до сега последователно твърди ,че не живее в апартамента в жк „Младост“ и не го отдава под наем и няма намерение да го отдава или да се възползва от него по какъвто и да е начин. Плаща редовно, за разлика от ищеца ежемесечните сметки, 2 такса поддръжка и общи части, данъци. Смята за несправедливо да плаща наем на ищеца, при положение, че сам не получава такъв, а плаща всичките данъци и сметки за имота.
Представя 2бр. вносни бележки от 21.02.2023г. за заплатен от него ДНИ в размер на 78.32лв. и ТБО на стойност 38.38лв.
Настоящият състав приема, че постъпилата жалба е допустима и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
С оглед задължението на съда да издири служебно имуществото в наследствената маса, настоящият състав намира, че следва да бъде изискано за послужване гр.д. № 250/1970г. на ВРС или запазените от него документи, съдържащи спогодителен протокол, евентуално скица.
Намира, че следва да бъде отложено в срок до о.с.з. произнасянето по направените доказателствени искания на страните, до събиране на доказателства за това от какви помещения се е състояло дареното през 1988г. жилище, находящо се в гр. Варна, ул.
„Ал.Богориди“, № 2, евентуално неговата площ и изслушване обясненията на страните.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 13422/31.05.2023г. от Л. Т. П.
ЕГН ********** от с. Каравелово, Община Никола Козлево, обл. Шумен, ул. “Балкан“, № 5, чрез адв. П.Х., против решение № 574/22.02.2023г. по гр.д. № 9545/2021г. на Х състав на ВРС, с което са отхвърлени исковите му претенции, насочени срещу К. Т. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Струга“ 23.
ИЗИСКВА за послужване гр.д. № 250/1970г. на ВРС или запазените от него документи, съдържащи спогодителен протокол, евентуално скица.
ОТЛАГА произнасянето си по направените от страните доказателствени искания в о.с.з.
НАСРОЧВА производството за 18.09.2023г. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3