Определение № 1838 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1838 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501664 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Н., против разпореждане № 14995/22.05.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 7932/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, XIX гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. П. П. с ЕГН ********** от **********************************, за вземания по договор за потребителски кредит № 575497 от 29.09.2021г., цедирани на жалбоподателя.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита за неоснователни изводите на съда за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК по отношение на ГПР, което да е довело до недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл. 23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Г. П. П. за следните вземания: 210,28 лв. - непогасена главница; 4,79 лв. - договорна лихва за периода 10.02.2022г. - 30.05.2022г.;

252,69 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.02.2022г. до подаване на заявлението в съда - 08.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Вземанията са дължими по договор за потребителски кредит № 575497 от 29.09.2021г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, като кредитор и Г. П. П. като кредитополучател, 1 прехвърлени впоследствие на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба на вземания /цесия/ от 14.06.2023г. и Приложение № 1/14.06.2023г.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че не се установява дали предвидената неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок, в размер на 714,62 лв., е включено в ГПР. Не се твърдяло да са извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за кредит, нито се заявявало да липсват такива. По тези съображения е прието, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, както и че в случая не може да се приложи чл.23 от ЗПК за връщане на неплатената главница.

Настоящата инстанция намира разпореждането за правилно.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

От приложения по делото договор за потребителски кредит №575497 от 29.09.2021 г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен кредит в размер на 800 лв., който последният се е задължил да върне на 8 месечни вноски. Клаузата на чл. 3 от процесния договор предвижда, че ГПР по кредита е 48,31 %, а общата дължима от кредитополучателя сума възлиза на 949,38 лв. В чл. 5 от договора за кредитополучателя е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение – поръчителство или банкова гаранция, като съгласно чл. 11 от договора, в случай че не предостави едно от посочените обезпечения в тридневен срок от сключване на договора или то не отговаря на предвидените в договора условия, същият дължи неустойка в размер на 714,62 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая, с оглед предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройните изисквания към него и предвид размера на предвидената неустойка, настоящият състав намира, че целта на посочената договорна клауза не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне предоставената му сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/. Този извод се подкрепя и от начина на изплащане на задължението за неустойка, а именно разсрочено, заедно с останалите задължения по договора. Това допълнително възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е следвало да бъде съобразено при определяне на ГПР по кредита. Така, според настоящият състав на съда при 2 сключването на процесния договор е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита, а посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действителния такъв доколкото в него не са били включени разходите за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение. Това несъответствие представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за кредит.

Неоснователно е възражението на заявителя, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл. 23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В настоящия случай заявителят, въпреки предоставената му от съда възможност и оставянето на заявлението без движение, е отказал да посочи какви плащания са били извършени от длъжника по договора и как същите са били отнесени за погасяването на отделните задължения, поради което е поставил съда в невъзможност да изпълни в пълен обем задълженията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, като приложи императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК. При това положение и предвид обоснованата вероятност за недействителност на договора, то за претендираните със заявлението вземания не следва да се издава заповед за изпълнение и същото следва да се отхвърли. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията си съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14995 от 22.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 7932/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК с вх. № 48922/08.05.2024 г. срещу длъжника Г. П. П., ЕГН:

**********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3