Решение № 2893 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2893 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100506679 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2862 от 01.04.2022 г., постановено по ГД № 43052 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), 25 състав, е признато за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл.17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, че „В.и К.” ООД, дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.”, сумата от 412,54лв., представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в полза на „З. М.М.С“ ООД на основание сключен договор за застраховка „Карго“ за нанесени вреди на товар, констатирани с Авариен протокол №02/1662 от 08.07.2019г., ведно със законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.дело № 43425/2020 г. по описа на СРС, 25 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлена претенцията за сумата над 412,54лв. до пълния предявен размер от 9101,42 лв., като неоснователна. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъден „В.и К.“ ООД разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от иска и е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението на СРС е обжалвано от ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.”.

Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Отправя 1 искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна "В. и К. " ЕООД, с който се изразява становище за нейната неоснователност, респ. за правилност и обоснованост на обжалваното решение. В тази връзка моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

По делото са били приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните на обстоятелствата, че ответникът е извършил превоз на процесния товар с товарен автомобил № СА9368ЦХ/*****, по време на който на територията на Република Гърция е настъпило ПТП, поради което целият товар е бил претоварен на друга товарна композиция.

На следващо място не се спори, че видно от представена по делото международна товарителница CMR от 02.07.2019 г., „В.и К.” ООД е приел да превози от Солун, Гърция до София, България товар с получател „З. М.М.С“ ООД. В т.8, в която се посочва „Възражения и бележки на превозвача при вземане на колетите“, е поставен печат „Не съм присъствал на товаренето!“, а в раздела за идентификация на товара е вписано, че се превозват 701 бр.

Колети с преносими говорителя, с общо тегло от 8997кг. Не се е спорило, а се установява и от представени по делото документи, че превозът на товара, описан в международна товарителница CMR, бил извършен по море с коносамент № QFL19050786 и по шосе от Солун с контейнер EITU 1468807, като номера на същия е бил отбелязан в товарителницата. От представена Фактура № 1000093777 от 02.07.2019г. се установява, че превоза от Китай до Гърция е извършен от „Д.Б.“ ООД.

Не се е спорило и, че превозът е започнал с един автомобил, но е извършено претоварване на друга товарна композиция поради ПТП, настъпило по време на превоза в Гърция. Настъпването на ПТП се установява от представен Протокол за Пътно-транспортно произшествие с материални щети, от който е видно, че на територията на Община Серес на 02.07.2019г. товарен автомобил рег. № ****, теглещ ремарке с рег. № С8919ЕР, е излязъл от пътното платно и е последвало преобръщане в платното за насрещно движение.

2

Посочено е, че съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ Превозвачът се освобождава от отговорност по чл. 67, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила). Съгласно ал. 2 на разпоредбата, за да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза, или на грешки на водача, като доказването на обстоятелствата по ал. 1 е в тежест на превозвача - ал.3. следователно когато се позовава не непреодолима сила „В.и К.” ООД следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на такава. От страна на превозвача не са били представени никакви доказателства извън Протокола за ПТП, в който не е записана причина за произшествието, поради което възражението е било недоказано и съответно неоснователно. Не се е установило и съществуване на твърдяното изключващо отговорността обстоятелство.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че причината за уврежданията е настъпилото ПТП, като увредата на опаковките е в следствие на разместването им и натиск между тях в следствие на преобръщането.

Посочва, че средната пазарна стойност към 03.07.2019 г. на аудиосистема, модел на С XKV-6088TW (караоке система) е 258 лв., като реално увредените уреди са два, а 13 бр. са с леко повредени опаковки и размерът на дължимото обезщетение при обезценка от 10% на 13 броя и 100% на два броя е 412,54 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск с правно основание по чл. 410, ал. 1 от КЗ, 3 вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки .

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение, породено от договор за имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2.) настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор с ищцовото дружество в срока на действие на договора; 3.) застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди; 4.) отговорност на ответника за причиняването на вредите, за които е изплатено застрахователното обезщетение.

Съгласно чл. 17 параграф 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Разпоредбата въвежда отговорност на превозвача за увредата, т.е. за установено нарушаване на присъщата функция на товара до степен на пълна или частична негодност за изпълнение на основното предназначение, т.е. отговорността не е абстрактна, а само до размера на действителната увреда. Съгласно чл. 17 параграф 4 от Конвенцията превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действуващи за сметка на изпращача или получателя, като изцяло в тежест на превозвача е да установи, че липсата, повредата или забавата са причинени от посочените факти. От страна на „В.и К.” ООД се претендирало изключване на отговорността поради това, че причина за повредата на товара е в самото му подреждане и укрепване. Посочено е, че подреждането на кашоните по неподходящ начин, плътно, по „китайски образец“, което е било установено от свидетелските показания на св. Л., е довело до увреда на стоката, а не настъпилото ПТП. Съгласно чл. 18 параграф 1 от Конвенцията обаче това твърдение на превозвача е следвало да се установи в условията на пълно и главно доказване, което в случая не е направено. От „В.и К.” ООД не са ангажирани никакви доказателства, че именно подредбата на кашоните е довела до увреда на опаковките на аудио системите. От неоспореното заключение на СТЕ е видно, че причина за увредата е ПТП, като на експерта не са поставяни въпроси за това дали подредбата може да е довела до причиняване на щети в пълен или частичен размер. Поради изложеното „В.и К.” ООД не установява наличие на изключение от отговорността за увреда на превозваната стока.

От изложеното следва единствения извод, че констатациите за наличие на увреда са направени съвместно, като получателят е направил проверка за скрити дефекти в рамките на това, което е счел за необходимо.

Не са били направени писмени възражения за наличие на дефекти, които да са 4 били скрити, поради което правилно е прието, че стоката е получена в състоянието, констатирано и от двете страни - с повреда на опаковките на 13бр. артикули и с повреди на два броя артикули, която води до обезценката им като стоки за потребление.

Поради изложеното правилно е прието, че реално претърпяната вреда е тази, посочена и от самия получател на товара - „З. М.М.С“ ООД, като вещото лице по СТЕ е определил стойността на увредения товар в размер на 412,54 лв. В тежест на ищецът е било да обори тази презумпция.

Горното обуславя краен извод, че в разглеждания случай отговорността на превозвача не може да бъде ангажирана за констатираните увреди. В този смисъл релевираната претенция се явява неоснователна и като такава правилно е отхвърлена от първата инстанция.

Доколкото крайните изводи на двете инстанции – първа и въззивна, по релевантните за решаването на делото въпроси съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият ответник. По делото са представени документи, от съдържанието на които се установява, че разходите, извършени от страната, са за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., заплатено съобразно предвидения в договора за правна защита и съдействие начин – в брой, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1c2b506-30c0-40e4-957b-9048b50ae686