Решение № 1003 от 22.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000501920 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 2289 от 03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 12584/2022 г. по описа на СГС, съдът е отхвърлил предявения от Б. А. Б., ЕГН **********, срещу „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205942517, иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на вземанията по Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.03.2011 г., издадени от СРС по гр. д. № 6582/2011 г., и Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.02.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени от СРС по ч. гр. д.

№ 6580/2011 г., за които е образувано изпълнително дело № 20118440401346 по описа на ЧСИ С. Я..

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът Б. А. Б., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. С нея поддържа доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че поисканите и/или извършени след перемпцията на изпълнителното дело, 1 настъпила на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителни действия са валидни и годни да прекъснат погасителната давност. Съответно намира за неправилна и констатацията му, че процесните вземания не са погасени по давност. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си и иска от настоящия съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което изцяло да уважи предявения от него иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника „С. Г. ГРУП“ ЕАД, с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи за приложението на императивни материални норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, съобразно който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такъв факт се явява и твърдяната в исковата молба изтекла погасителна давност.

Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от първоинстанционния съд ход на процесните изпълнителни дела. Предвид това, както и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, следва да се приеме за установено, че изпълнително дело № 20118440401346 по описа на ЧСИ С. Я., е образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД въз основа на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.03.2011г., издадени от СРС по гр. д. № 6582/2011 г., по силата на които Б. А.

2

Б. е осъден да заплати на банката следните суми: сумата от 9 427.30 лв., ведно със законната лихва от 15.02.2011 г., сумата от 1 894.38 лв. - договорна лихва за периода от 06.01.2010 г. до 14.02.2011 г., сумата от 161.58 лв. - наказателна лихва за същия период, както и съдебни разноски от 805.27 лв. и въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.02.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени от СРС по ч. гр. д. № 6580/2011г., за следните суми: за сумата от 30 106.19 лв. - главница, дължима по Договор за кредитна карта от 22.01.2008 г., договорна лихва в размер на 6 686.01 лв. за периода от 19.11.2009 г. до 14.02.2011 г., наказателна лихва в размер на 717.97 лв. за периода от 19.11.2009 г. до 14.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 15.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и 750.20 лв. заплатена държавна такса и сумата от 990.12 лв.

-aдвoкaтcкo възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и проучване на имуществото му с оглед насочване на изпълнението и към други негови имуществени права.

На 15.07.2011г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, едновременно с което са изпратени и запорни съобщения, в съответствие с поисканото в молбата за образуване на изпълнителното дело.

Със запорно съобщение от 05.01.2012г. е наложен запор върху движими вещи – МПС, собствени на длъжника, а на 07.06.2012г. е наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот.

На 29.01.2013г. взискателят е поискал да се пристъпи към насрочване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника, намиращи се на адреса му, както и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, в случай че след извършена по делото справка бъде установен регистриран актуален трудов договор. Поискано е извършването на ново проучване на имуществото на длъжника и налагането на запор/възбрана върху новооткрито имущество. С акт от същата дата ЧСИ е насрочил опис и оценка на движими вещи, находящи се на адрес на длъжника, който обаче е бил отменен с разпореждане от 20.02.2013 г., след като съдебният изпълнител е получил информация, че адресът се обитава не от длъжника, а от бившата му съпруга и общото им дете, като намиращите се там движими вещи не му принадлежат.

3

На 21.02.2013 г. по искане на взискателя от същата дата ЧСИ е постановил налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника в „Нова идея 21 век“ ЕООД и „Нова идея М“ ООД. Запорните съобщения за съставени от ЧСИ на 05.03.2013 г., а запорите са наложени чрез вписване по партидите на посочените дружества в ТР на 22.03.2013 г.

С разпореждане от 30.06.2014 г. ЧСИ е наредил да се извършват нови проучвания за семейното и имуществено състояние на длъжника, както и да се изпрати покана за доброволно изпълнение на адреса на неговата майка.

На 29.06.2015 г. взискателят е поискал насочване на изпълнението към възбранените по делото идеални части от недвижими имоти, собственост на длъжника, но по делото няма данни за извършването на опис и оценка.

На 15.02.2016 г. по делото е постъпила молба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за конституиране на дружеството като взискател, предвид сключен с „ОББ“ АД договор за цесия. С молбата е поискано и ново имуществено проучване на длъжника, като в случай че имущество се намери – ЧСИ да предприеме необходимите действия за обезпечаване на вземанията.

С разпореждане на ЧСИ от 15.02.2016 г. посоченото лице е конституирано като взискател по делото.

На 28.04.2016 г. ЧСИ е изпратил уведомления до длъжника, с които го приканва да се яви в кантората за получаване на книжа - съобщение за конституирането на новия взискател.

С молба от 21.08.2017 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия по делото – опис на движими вещи в дома на длъжника, запори по банкови сметки.

На 12.09.2019 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк българия“ АД.

На 22.01.2020 г. по делото е постъпила молба от “С. Г. Груп“ ЕАД за конституирането на дружеството като взискател, поради сключен с досегашния взискател договор за цесия. С молбата е отправено искане за ново имуществено проучване на длъжника и в случай, че имущество бъде установено – да се наложат запори и възбрани.

С разпореждане от 26.01.2020 г. ЧСИ е конституирал посоченото лице като взискател.

4

На 20.12.2021 г. помощник -ЧСИ е издал разпореждане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки в ЦКБ АД.

На 19.01.2022 г. покана за доброволно изпълнение е връчена на пълномощник на длъжника.

При съобразяване на така установените по делото обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е определил правното действие на ППВС № 3/1980 г. и тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Към момента на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС № 3/1980 г. съобразно което погасителната давност за вземания, признати с влязло в сила съдебно решение, се прекъсва с образуване на изпълнително производство и не тече до неговото прекратяване. В тази връзка съдът правилно е съобразил и че процесните вземания са установени с влезли в сила заповеди за незабавно изпълнение, които следва да бъдат приравнени по своето действие на влязло в сила съдебно решение по смисъла на посоченото Постановление. В тази връзка в трайната практика на ВКС е прието, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, и нейната изпълнителна сила се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) Това води до извода, че оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират / пр. определение № 956 по ч.т.д. № 886/2010 г. на І т.о. на ВКС, р ешение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. ІІІ г.о. на ВКС и др.) Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим освен в предвидените от законодателя хипотези по чл. 439 ГПК и чл. 424 ГПК.

На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което в противоречие с действащото до този момент тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД по ППВС № 3/1980 г. е прието, че давността за вземанията се прекъсва с всяко действие, което е поискано или извършено по изпълнителното дело. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае 5 изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

В Тълкувателно решение № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато е бил издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма се прилага от момента на постановяването му. При постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото тълкуване и възприема ново такова, старото тълкуване важи до неговата отмяна с новия тълкувателен акт. Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.