Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 17.03.2023, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Гражданско дело 239/2022
Вид
Решение № 23
Подписан
17.03.2023
В сила
15.06.2023
Състав
Росен Минков Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Г.Т., 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен М. С. при участието на секретаря Радостина Ил. С.а като разгледа докладваното от Росен М. С. Гражданско дело № 20223220100239 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№7404/04.05.2022г. пред Районен съд - Д. от Р. М. Н. с ЕГН – ********** с адрес гр.Д., ул.

„О.Д.К.” № 3 вх. А ап. 10 чрез адв. Д. А. от АК - Д. с адрес за призоваване: гр.

Д., ул. „Д-р И.П.” № 9, офис 7, срещу „Т.Е.” ООД, със седалище и адрес на управление с.С., общ.Г.Т., обл.Д., ЕИК ***, представлявано от управителя К.

А. П., с посочено правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 3 191.40 лева по чл. 79 от ЗЗД; 186.17 лева по чл.86 от ЗЗД; 13 403.88 лева по чл.79 от ЗЗД; 554.77 лева по чл.86 от ЗЗД.

Ведно с молбата е сторено особено искане за допускане обезпечение на иска, което Районен съд е уважил.

С Определение №1619/11.07.2022г. на Районен съд – Д., образуваното гр.д. №1304/2022г. е прекратено и изпратено на Районен съд – Г.Т. по подсъдност. В Районен съд – Г.Т. е образувано гр.д. №239/2022г. на 29.07.2022г. след постъпването му с вх.№1954/29.07.2022г.

С молбата се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца Н.:

- 3 191.40 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за 1 стопанска 2018/2019 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- 186.17 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 3 191.40 лева за периода от 01.10.2021 до 28.04.2022г.;

- 13 403.88 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за стопанска 2020/2021 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- 554.77 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 13 403.88 лева за периода от 01.12.2021 г. до 28.04.2022г.

Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.Е.” ООД, със седалище и адрес на управление с.С., общ.Г.Т., обл.Д., ЕИК ***, представлявано от управителя К. А. П., чрез адв. К. от АК – В.Т., представя отговор на исковата молба според, който искът е допустим, но неоснователен.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че ищецът е съсобственик на 127.656 дка земеделска земя, находяща се в землището на село С., общ. Г.Т., като с ответното дружество е сключен договор за аренда, вписан под № 109, том VIII, вх. рег. № 4568 от 27.11.2012 г. в СВ - Г.Т.. С Анекс от 21.07.2016г., срокът на договора за аренда е удължен до 01.10.2023г., а с Анекс от 22.07.2021г. е уговорено разсрочено плащане на стари задължения на ответното дружество по договора за аренда. Съгласно този анекс, вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № 2139, Акт № 123, том IV от 09.08.2021 г., ответното дружество - арендатор следвало да заплати остатъкът от рентата за стопанската 2018/2019 г., в размер на 25 лева на декар, не по-късно от 30.09.2021г., а размерът на годишната рента за стопанската 2020/2021г., да бъде равен на стойността на най-високата рента, изплащана за имоти в землището на с. С., плюс 5.00 лева допълнително за всеки декар. Твърди се, че в договора за аренда е записано, че годишното плащане на рента ще се извършва след добиване на продукцията, но не по късно от месец от добиването й, т.е. рентното плащане за стопанската 2020/2021г. е следвало да бъде извършено от арендатора до 30.11.2021г. До подаване на исковата молба ответникът е следвало да изплати на ищеца по 2 договора за аренда и анексите към него, за стопанската 2018/2019 г. - 3 191.40 лева или по 25.00 лева на декар за общо 127.656 дка; за стопанската 2020/2021 г. - 13 403.88 лева или по 105 лева на декар за общо 127.656 дка. Твърди се, че към датата на подаване на настоящата искова молба арендаторът-ответник дължи и обезщетение за забава -186.17 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 3 191.40 лева за периода от 01.10.2021 до 28.04.2022г.; 554.77 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 13 403.88 лева за периода от 01.12.2021 г. до 28.04.2022г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба според, който искът е допустим, но неоснователен, като се излагат следните твърдения:

Ответникът твърди, че ответното дружество не е давало повод за образуване на делото. Ответното дружество не е отказвало да плати свое изискуемо задължение. Твърди се, че между страните са водени преговори за разсрочване на задължението, което не е в размера, посочен в исковата молба и до сключване на споразумение не се стига поради вина на ищеца.

Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ за заплащане на - 3 191.40 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за стопанска 2018/2019г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; - 186.17 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 3 191.40 лева за периода от 01.10.2021 до 28.04.2022г.; - 13 403.88 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за стопанска 2020/2021 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; - 554.77 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 13 403.88 лева за периода от 01.12.2021 г. до 28.04.2022г.

Претендират се и направените разноски в исковото производство.

Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключен и вписан под № 109, том VIII, вх. рег. № 4568 от 27.11.2012 г. в СлВп – Г.Т., договор за аренда, както и последващите анекси.

3

Не се оспорва собствеността на имота.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че ответникът му дължи арендно възнаграждение за стопанските 2018г. -2019г. в размер на 3 191.40 лева и 2020г. – 2021г., в размер на 13 403.88 лева съгласно Договор за аренда на земеделска земя и анексите към него.

В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване: че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената по арендния договор надлежно и изцяло, в това число и за стопанските 2018г.

-2019г. и 2020г. – 2021г., Договор за аренда на земеделска земя от 27.11.2012г. и анексите към него, и не дължи такова възнаграждение на ищцата.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се установява, че ищецът Н. е собственик на 126,656 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.С.. Сключил е процесният договор за аренда вписан под № 109, том VIII, вх. рег. № 4568 от 27.11.2012 г. в СлВп – Г.Т. с ответника за общо 126,656 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.С..

В договора за аренда е записано, че годишното плащане на рента ще се извършва след добиване на продукцията, но не по късно от месец от добиването. С Анекс от 21.07.2016г ., срокът на договора за аренда е удължен до 01.10.2023г., а с Анекс от 22.07.2021г. било уговорено разсрочено плащане на стари задължения на Дружеството по договора за аренда. Съгласно този Анекс, вписан в СлВп – Г.Т. с вх. рег. № 2139, Акт № 123, том IV от 09.08.2021г., страните са се договорили остатъкът от рентата за стопанската 2018/2019г., който е в размер на 25 лева на декар, да бъде изплатена от ответника не по-късно от 30.09.2021г., а размерът на годишната рента за стопанската 2020/2021г., да бъде равен на стойността на най-високата рента, изплащана за имоти в землището на село С., плюс 5.00 лева допълнително за всеки декар.

От заключението на вещото лице се установява, че:

Размерите на дължимите арендни плащания за селскостопанската 4

2018/2019 г. са 3191,40 лв.; за селскостопанската 2020/2021 г. са 13 403,88 лв.

Размерите на обезщетенията за забава върху дължимите арендни плащания за селскостопанската 2018/2019 г. за периода от 01.10.2021 г. до 28.04.2022 г. са 186,17 лв.; за селскостопанската 2020/2021 г. за периода от 01.12.2021 г. до 28.04.2022 г. са 554,77 лв.

Съдът като взе предвид и приложените Договор за аренда вписан под № 109, том VIII, вх. рег. № 4568 от 27.11.2012г. в СлВп - Г.Т.; Анекс към договор за аренда вписан в СлВп - Г.Т. с вх. рег. № 2434, Акт № 47, том V от 21.08.2016г.; Анекс към договор за аренда вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № 2139, Акт № 123, том IV от 09.08.2021г.; Анекс към договор за аренда вписан в СлВп - Г.Т. с вх. рег. № 641, Акт № 287, том I от 21.03.2022г.; Документи за собственост на земеделска земя, намира, че предявените искове се явяват доказани по основание и размер а размерът им е установен от заключението на вещото лице по ССЕ.

При горните мотиви съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъде присъдена и сумата от 2093,45 лв. /две хиляди и деветдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, от която: 693,45лв.

- платената държавна такса, 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, 400 лв.депозит вещо лице.

Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.Е.” ООД, със седалище и адрес на управление с.С., общ.Г.Т., обл.Д., ЕИК ***, представлявано от управителя К. А. П., ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Н. с ЕГН – ********** с адрес гр.Д., ул. „О.Д.К.” № 3 вх.

А, ап. 10, сумите от:

- 3 191.40 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за стопанска 2018/2019 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата;

- 186.17 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 3 191.40 5 лева за периода от 01.10.2021 до 28.04.2022г.;

- 13 403.88 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за стопанска 2020/2021 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата;

- 554.77 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 13 403.88 лева за периода от 01.12.2021 г. до 28.04.2022г.

- 2093.45 лева, представляваща сторените по делото разноски, от която:

693,45лв. - платената държавна такса, 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, 400 лв. депозит вещо лице.

Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:

***.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд – Д., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 6