Решение № 992 от 07.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Варна, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501428 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 43308/30.05.2024г. по регистратурата на ВРС, подадена от Община Варна, чрез процесуалния й представител срещу Решение № 1830/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 15862/2023г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Н. Т. Г., ЕГН ********** сумата от 2000 лева частичен иск от претенция в пълен размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от настъпил на 21.12.2022г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие на спъване в бетонни заграждения, поставени върху тротоарна площ, пред жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул.

„М.“ **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 530 лева – съдебно-деловодни разноски и е ОСЪДЕН да заплати на адв. Е. И. К. от Адвокатска колегия - гр. Силистра сумата от 800 лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.

Въззивникът Община Варна, чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че ищецът не е установил всички елементи от фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане в това число, че към датата на злополуката на мястото посочено в исковата молба е съществувала твърдяната неравност на тротоарното платно, което е в отклонение от 1 нормативните изисквания и по отстраняването на което служителите на ответника са бездействали. Счита, че е останал недоказан факта дали Общината в качеството си на собственик на тротоара е осъществила надзор за спазване на задълженията на служителите си. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между бездействието и настъпилите увреждания, като посочва, че те може да са следствие и на други фактори.

Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди като завишен с оглед критериите за справедливост. Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а в евентуалност да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Н. Т. Г., чрез процесуалния й представител. Счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Споделя изводите на съда за установеност на всички елементи от фактическия състав на обезпечително-гаранционната отговорност на Община Варна, която е ангажирана във връзка с доказаното противоправно бездействие на нейните служители по изпълнение на задълженията им да поддържат общинските пътища и тротоари в безопасно за гражданите състояние. Излага, че от събраните писмени, гласни доказателства и СМЕ са установени както травматичните увреждания на ищцата в следствие на падането и след спъване на тротоара, така и претърпените във връзка с тях неимуществени вреди-болки и страдания, които са обезщетени по справедливост с присъденото обезщетение. Моли първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено и да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа заявеното становище и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна Н. Г., чрез процесуалния си представител с писмена молба заявява, че поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството ВРС е образувано по предявена от Н. Т. Г. срещу Община Варна искова претенция с правно основание по чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие от настъпил на 21.12.2022г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие на спъване в бетонни заграждения, поставени върху тротоарна площ, пред жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул. „М.“ **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 2 на увреждането - 21.12.2022г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на посочената дата - 21.12.2022г. около 18:00 часа се е прибирала към дома си в гр.Варна, ул.“Ч.“ ***, заедно с малолетния си син, като са вървели по тротоара на ул.“М.“. Било тъмно, а улицата била без цялостно улично осветление, поради което ищцата не възприела поставените на тротоарната настилка пред жилищна кооперация ** на ул. „М.“ препятствия - бетонни ограждения, в резултат на което се спънала в едно от тях и паднала на земята. Посочва, че вследствие на падането ударила силно главата си, а в областта на брадичката получила дълбока рана. Получени били и други наранявания по тялото и крайниците, които причинили силни болки и затруднения в движението, а цялото й тяло било в кръв. Свидетел на инцидента станал синът й, който започнал да трепери. Поради това, че и двамата били инсулинозависими диабетици, стресът причинил повишаване на нивата на кръвната им захар. Обадила се на мъжа, с който живее, който помогнал да се приберат. Същата вечер потърсила медицинска помощ в спешния център на МБАЛ „Св.

Анна – Варна“ АД, била прегледана, а след направена ренгенова снимка, раната на главата била обработена. На следващия ден посетила съдебен лекар в отделението по съдебна медицина в същата болница, където се констатирали наличните увреждания - разкъсноконтузна рана и кръвонасядане по ръба на долната челюст, ожулвания по дясната длан и пръстите на дясната ръка, контузия на лявата колянна става, ожулване и кръвонасядане по лявото коляно.

Ищцата излага, че подала жалба до РП-Варна за бездействие от страна на длъжностните лица при Община Варна, осъществяващи контрол по спазване Наредбата за обществения ред, като по повод назначената проверка, било издадено предписание на домоуправителя на жилищна кооперация ** за премахване на бетоновите заграждения.

Твърди, че вследствие на инцидента в продължителен период от време след него, е търпяла ежедневни силни болки, поради което не можела да общува с близки и приятели и да помага на децата си в учебния им процес. Била с драстично повишени нива на кръвна захар, започнала да вдига кръвно налягане, не можела да се храни и да спи, изпитвала постоянна тревожност, не се чувствала пълноценна в ежедневието си, изцяло се променил социалният й живот. Изпитвала страх, че поради диабета, няма да може да се възстанови напълно. Счита, че отговорен за вредите е ответникът Община Варна, в качеството му на собственик на пътния участък, в който е настъпил инцидента, който не е поддържан в изправност за безопасно придвижване на пешеходците. Като справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди посочва сума от 5000 лева, от която с настоящия иск претендира частично сума в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането -21.12.2022г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна – Община Варна. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, в това число наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно бездействие на служителите на ответника и настъпилото увреждане на ищцата. Прави възражение за 3 съпричиняване на вредата от ищцата, която е следвало, но не е съобразила особеностите на пътния участък и не е положила необходимата грижа за преодоляване на инцидента. Моли за отхвърляне на исковата претенция, а в евентуалност за редуциране на претендирания размер на обезщетението.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената медицинска документация е, че към датата на инцидента, ищцата Н. Г. е била освидетелствана с решение на ТЕЛК комисия при „МБАЛ Света АннаВарна“ АД № 91767-236/08.12.2022г. с 50% нетрудоспособност за срок от 3 години, с водеща диагноза – Инсулинозависим захарен диабет, без усложнения датиращ от 2018г.

На 21.12.2022г. около 20:46 часа е била приета за преглед в Спешното отделение на същата болница, поради настъпили травматични увреждания по лицето и долната челюст.

Назначено е ренгеново изследване на главата, както и терапевтична процедура по залепване на разкъсно-контузната рана на долната челюст.

Представено е и медицинско удостоверение № 1421/2022г., издадено на 22.12.2022г. от МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, Отделение по съдебна медицина, в което, след извършен преглед, са отразени констатирани по главата и тялото на ищцата травматични увреждания, а именно: разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по ръба на долната челюст, ожулвания по дясната длан и пръстите на дясната ръка, контузия на лявата колянна става, ожулване, и кръвонасядане по лявото коляно.

По делото е проведена Съдебно-медицинска експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Р. М.. От заключението се установява, че ищцата е получила травматичните увреждания посочени в медицинското удостоверение /разкъсно - контузна рана на долната челюст, ожулвания по дясната длан и пръстите на дясната ръка, контузия на лявата колянна става и ожулване с кръвонасядане по лявото коляно/ в следствие на падане върху тъп предмет, каквато е тротоарната настилка. Уточнил е, че при препъване, човек полита и инстинктивно протяга ръцете си напред, за да се предпази, а ако ръцете не удържат тежестта на тялото се достига и до нараняване на главата. Посочва, че нараняванията на главата са придружени със силни болки поради гъстата мрежа от нервни окончания, а поради доброто кръвоснабдяване се достига до обилно кръвотечение дори и при неголеми наранявания. Oбичайният срок за възстановяване е 15-20 дни, ако не настъпят усложнения.

Oт съдържанието на резолюция за прекратяване на преписка № 768/27.03.2023г. на Районна прокуратура Варна, образувана по подадена жалба на Н. Г. се установява, че Прокуратурата е възложила проверка на общинската администрация във връзка с наличието на посочените в жалбата циментови ограждения върху тротоарната площ на ул.“М.“ пред бл.3. Проверка е била извършена, не е било установено лицето, което ги е сложило, но след дадено предписание на домоуправителя за премахването им, фактически са отстранени на 17.02.2023г.

4

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Д. Г. /фактически съжителстващ с ищцата/ и Кинка И. Г.

/майка на ищцата/.

В показанията си свидетелят Г. посочва, че на 21.12.2022г. вечерта е получил телефонно обаждане от сина си, който бил ужасен и викал „мама е в кръв, мама е в кръв“.

Излизайки от входа на кооперацията видял локва кръв. Когато се върнал до жилището заварил жена си, която стояла права, обляна в кръв. Детето им било силно разстроено, стояло до майка си и плачело. Завел пострадалата до болнично заведение, където била оказана медицинска помощ. Възстановяването й било трудно и продължително. Имала наранявания по лицето /брадичката/, по краката, не се движела, а в продължение на месец се хранела само със супи. Почти през целия следващ месец не можела да говори.