Определение № 15403 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15403 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504723 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл.

130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на О. П. П. ср е щ у определение № 7640/23.02.2026г., постановено по гр.д. 53393/2024г. по описа на СРС 24 състав, с което е върната исковата молба на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на определението, тъй като предмета на предявения иск е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца в изпълнително производство, водено между него и „Уникредит Булбанк" АД. Същите са направени, тъй като банката бездействала и не предприела прекратяване на изпълнителното дело след установено по съдебен ред, че О. П . не дължи вземането, за което е образувано. Счита че в този случай изобщо не е предвиден процесуален ред за присъждане на адвокатското възнаграждение, което е направено от страна на длъжника в рамките на изпълнителното дело, а разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира реда на разпределение на разноските за изпълнението, но не урежда въпроса относно претендирано от длъжника адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Уникредит Булбанк“АД, в който са изложени съображения за неоснователност на 1 жалбата.

Като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, съдът приема следното от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на О. П., с която е предявен осъдителен иск срещу „Уникредит Булбанк“Ад за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400,00лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правни услуги с предмет защита и съдействие по изп. дело №20217900401904.

В исковата молба са изложени съображения, че изпълнителното производство, по което са направени разноските, е образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. дело№14991/2021г. по описа на СРС, 177 състав, с което е осъден наследодателят на ищеца да заплати задължения по договор кредит. Образувано е гр.дело№ 24437/2022г. на СРС, 177 състав, което е приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК срещу ищеца. След влизане в сила на съдебното решение на 23.08.2023г. ищецът упълномощил адвокат, който да го представлява в изпълнителното производство и да предприеме съответни процесуални действия за неговото прекратяване.

Действията на упълномощения адвокат се изразявали в снабдяване с препис от съдебното решение и депозиране на молба за прекратяване на изпълнителното дело. С постановление от 12.04.2024г. е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, но разноски в изпълнителното дело не са присъдени.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема следното от правна страна:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК.

От посочената разпоредба следва, че при прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК, както е в настоящия случай, разноските по изпълнението, включително заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение, следва да бъдат за сметка на взискателя. Тъй като 2 в ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателят да му ги заплати, следва да се приеме, че единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите е чрез предявяване на претенцията по общия исков ред.

Предвид установеновените факти следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на взискателя, предвидена в чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК и не е налице процесуална пречка претенцията да бъде разгледана по общия исков ред, тъй като процесуалното право на ищеца да я предяви не е преклудирано нито от негово процесуално бездействие, нито от формирана между страните сила на пресъдено нещо по този въпрос.

Същевременно породеното на основание чл.79, ал. 1, т. 1 от ГПК материално право на ищеца да получи овъзмездяване на претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по прекратеното спрямо него изпълнително производство по изп.дело № 20217900401904, не е погасено чрез удовлетворяването му.

Предвид изложеното жалбата е основателна и следва да бъде отменено обжалваното определение, като делото се върне на СРС за продължаване на процесуалните действия.

Предвид гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на О . П. П. определение № 7640/23.02.2026г., постановено по гр.д. 53393/2024г. по описа на СРС, 24 състав, с което е върната исковата молба на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия, съобразно дадените указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4