Протокол № 284 от 14.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 284 гр. Смолян, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва

Сложи за разглеждане докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500285 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Жалбоподателят С. С. К., редовно призован, не се явява и се представлява от адв. Д., редовно упълномощена.

Жалбоподателката М. Р. Д., редовно призована, не се явява и се представлява от адв. С., редовно упълномощен.

Адв. Д. – Моля да дадете ход на делото.

Адв. С. – Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото, съгласно проекта за доклад, съдържащ се в мотивите на Определение № 314/16.07.2026 г., като същият следва да бъде допълнен с Молба-уточнение с вх. № 3706/12.08.2026г., в която жалбоподателят уточнява, че обжалва изцяло решението в осъдителната му част, като моли да бъде отменено в тази част, а при условията на евентуалност счита, че би могло да бъде присъдено обезщетение в размер на 400 евро.

Адв. Д. – Уважаеми окръжни съдии, по доклада нямам възражения, но се 1 обръщам към уважаемия Съд и моля за преразглеждане на Определението, с което е оставено без уважение - отхвърлено искането за приемане като доказателства по делото на представените към възивната жалба снимки. В мотивите на Определението уважаемият съд е изтъкнал, че е настъпила преклузия по смисъла на чл. 131 от ГПК, доколкото не са представени тези снимки в срока на отговор на исковата молба. Но за нас крайният срок за доказателствени искания и представени доказателства беше именно първото съдебно заседание, когато първоинстанционния съд прие за окончателен своя доклад и съответно разпредели доказателствената тежест, в която връзка и в първо именно съдебно заседание са представени тези снимки. Освен това считам, че установяващото се социално функциониране на ищцата с тези снимки, определено е релевантен въпрос към настоящото дело. Те подкрепят свидетелските показания. Действително уважаемият съд е прав, че са събрани свидетелски показания, но те само подкрепят свидетелските показания, които сочат, че само след около 2-3 седмици ищцата е възстановила изцяло своето социално функциониране, като е започнала да посещава заведения и всъщност е възстановила начина си на живот. В този смисъл моля за преразглеждане на Определението Ви.

Адв. С. – Уважаеми окръжни съдии, нямам възражения по доклада.

Направеното искане считам за неоснователно, поради което ще Ви моля да го оставите без уважение, тъй като този снимков материал, който колежката иска да бъде приложен, е бил предоставен на първоинстанционното производство и още тогава правилно първоинстанционният съд не го прие, поради което считам, че и към настоящия момент този снимков материал няма отношение по спора, поради което ще Ви моля да оставите без уважение направеното искане.

Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектът за доклад по делото, съдържащ се в мотивите на Определение № 314/16.07.2026 г. и допълнен с Молба-уточнение от 12.08.2026г. , като бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за преразглеждане на определението с проекта зза доклад и допускане на посочения снимков материал като неоснователно по изложените в определението мотиви и затова

О П Р Е Д Е Л И:

2

ОБЯВЯВА за окончателен проекта на доклад, съдържащ се в мотивите на Определение № 314/16.07.2026 г., допълнен с Молба-уточнение от 12.08.2026г., в която се конкретизира, че се обжалва изцяло решението в осъдителната му част с молба да бъде отменено в тази част и при условията на евентуалност, че на ищцата може да бъде присъдено обезщетение в размер на 400 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ повторното искане за приемане на представения с жалбата снимков материал, по изложените в Определението мотиви, които съдът не счита, че следва да ревизира.

Адв. Д. – Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба на основанията, които подробно съм изложила в нея. Оспорвам насрещната въззивна жалба и поддържам съответно изложените основания в отговора на насрещната въззивна жалба. Представям списък на разноските ведно с договор за правна защита и съдействие.

Адв. С. – Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло подадения от мен отговор на въззивна жалба и моля същата да остане без уважение като неоснователна. Поддържам съображенията, които съм изложил в отговора за неоснователност на същата. Поддържам и насрещната въззивна жалба, като моля съдът да измени първоинстанционното решение в обжалваната от мен отхвърлителна част и да увеличи присъденото обезщетение за неимуществени вреди до пълният претендиран от нас размер от 20 000 лева, с равностойност от 10 225,84 евро. Считам, че присъдените обезщетения не съответстват на претърпените болки и страдания Моля да бъдат присъдени направените в днешно съдебно заседание разноски за адвокатски хонорар, за което представям списък.

Адв. Д. – Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено.

Адв. С. – Също нямам други доказателствени искания.

Съдът намира, делото за изясненото от фактическа страна и затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Д. – Уважаеми окръжни съдии, както съм посочила и в Молбата3 уточение към подадената въззивна жалба, мотивът на моя доверител да обжалва постановеното решение до голяма степен са моралните му съображения, а именно нещо, което Вие, разбира се, по никакъв начин не може да вземете предвид, на мен ми е ясно в настоящото производство, но неговата обида от това, че в крайна сметка в хода на наказателното дело обективната истина не е била разкрита. Разбира се, наясно сме, че Ви сте задължени като граждански съд да се съобразите с присъдата на наказателния съд и аз не възразявам в тази връзка. Не твърдя за допуснато нарушение от първата инстанция. За сметка на това обаче, макар да е приел първоинстанционния съд, че деликт е осъществен с оглед постановената присъда, то първоинстанционният съд, в случая си е позволил да присъди обезщетение за вреди, които не са въведени като твърдения да бъдат причинени на щцата в нейната искова молба. Прави впечатление, че в частта от решението, в която в крайна сметка, диспозитива, в която съдът се произнася, за какви вреди присъжда обезщетение, са посочени едни вреди, те обаче не съответстват на всички обсъждани вреди в мотивите към този съдебен акт, които са неразделна част от него и които в крайна сметка, трябва да дадат информация на страните, защо съдът е приел, че е дължимо обезщетение точно в такъв размер. Факт е, че в мотивите съдът е обсъждал вреди като продължителни с промени в битово и социално естество, психически и физически дискомфорт, психическа травма, негативни емоционални преживявания. Всички тези вреди не са въведени надлежно от ищцовата страна като твърдения да са причинени в процеса. Считам, че това е съществено процесуално нарушение. На следващо място, извън казаното, при присъждането на обезщетението в крайна сметка съдът е достигнал до неправилното становище за доказаност на вреди, които всъщност не са доказани безспорно в процеса, така както твърди в случая въззивамета страна в отговора си и в насрещната въззивна жалба. Прави ми впечатление, найфрапантно нарушение, а именно заключението на съда, че било необходимо, забележете продължително време за възстановяване на ищцата. Никъде в съдебният акт няма, дори едно изречение, в което да се казва, колко е това продължително време. Какво е приел съдът, че е било необходимо като време за възстановяване: един месец, три месеца, шест месеца, една година. Нарекъл го е продължително време без ние да имаме обективно възможността да преценим неговото възприятие за продължително време и съответно да 4 контролирате правилността на неговия съдебен акт, което също съществено процесуално нарушение. Отделно от това, в хода на производството безспорно се доказа, че ищцата не се е възстановявала продължително време. В рамките, точно на един месец, максимално, считано от датата на деянието – 02.10., до края на месец октомври ищцата се е завърнала на работа, и е възстановила изцяло своето социално функциониране. Така, че това продължително време, наистина считам, че не е продължително, така както го е възприел съдът.

Болковата компонента, както заключава и вещото лице към назначената медицинска експертиза е отшумяла в рамките на около 14-15 дни. Болничните престои и в двете лечебни заведения са в рамките на минимума - по 3 дни. В този смисъл, аз считам, че неправилно съдът е приел, че е било необходимо на ищцата продължително време за възстановяване и че съответно е изпитвала такива продължителни затруднения от битово и социално естество. Да, действително, налице са затруднения за ищцата, но те в никакъв случай, не са продължили много време. На следващо място, съдът приема причиняването на психическа травма, но ние имаме много изчерпателна повторна експертиза, кредитирана от първоинстанционния съд, която изцяло опроверга този извод.

Психическата травма е трайно поражение върху човешката психика, а е безспорно доказано в хода на настоящото производство, че всъщност няма връзка между смесеното тревожно-депресивно разстройство при ищцата, констатирано повече от две години по-късно и вероятно имащо връзка и с употребата на тетрахидроканабинол от нейна страна и процесното деяние.

Вещото лице П. е категорично, че такава връзка не може да се установи. Ето, защо изводът за психическа травма е недоказан. В този смисъл, искам да подчертая, че единствено, което вещото лице приема за установено е острата стресова реакция в първия момент при извършване на деянието, но това не е психическа травма, както неправилно е квалифицирал съдът и което заключение не намира почва в съдебнопсихатрична експертиза, неоспорената, повторна такава, приета и кредитирана от съда. А, защо не е налице посттравматично стресово разстройство, такова каквото първоначалната експертиза приема, д-р П. от повторната експертиза много обстойно е анализирал и не е оспорена от страните експертиза, пак подчертавам, именно повторната такава, именно защото е обоснована и компетентна. В този смисъл считам, че първата инстанция не се е съобразила и със съдебната практика на ВКС и Върховния съд, която е била задължителна за него към момента на 5 постановяване на решението, тъй като си има определени критерии, които следва съдът да вземе предвид присъждайки, така нареченото справедливо обезщетение. В случая, нито физическото и психическото състояние, нито възрастта на пострадалия, нито продължителността на болките и старанията обосновават присъждането на съответното обезщетение в размера, който е присъдил съдът. Освен това, както съм заявила и няма да преповтарям във въззивната си жалба считам, че като цяло постановеното решение е необосновано и недоказано. В смисъл, недоказани са вредите, който в крайна сметка съда е приел и за които е присъдил обезщетение, поради което решението моля и като цяло да бъде изменено. Ето защо, моля да постановите съдебен акт, с който да отмените изцяло първоинстанционното решение, евентуално в случай, че не приемете това Ви моля да измените размера на присъденото обезщетение до минималния такъв, както сме посочили - 400 евро. Претендираме присъждане на разноски.

Адв. С. – Уважаеми окръжни съдии, считам, въззивната жалба, която съм подал до Вас за основателна, като считам, че присъденото обезщетение на първоинстанционния съд не съответства в достатъчна степен на характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и преживените негативни емоции, както и отражението на протовоправното поведение на ответника върху личното достойнство на пострадалата, която към момента на извършване на деликта е била само на 17 години. Аз ще моля съда на основание чл. 52 от ЗЗД да определи справедливо обезщетение в пълния претендиран от нас размер, а именно 10225,84 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Моля да ни бъдат присъдени направените по делото в тази инстанция разноски за адвокатски хонорар.