Решение № 747 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110109382 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени о т „К.“ ООД, ЕИК:

**************, със седалище и адрес на управление: ******************** срещу С. М.

А., ЕГН **********, с адрес: **********************, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. I ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 300 лв.

/триста лева/, представляваща главница по Договор за кредит № ************* от 03.10.2024г. сключен между „К.“ ООД, ЕИК: ************** - К.р и С. М. А., ЕГН **********- К.получател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.04.2025 г., сумата 19.11 лв. /деветнадесет лева и 0.11 ст./, представляваща лихва за забава, за периода от 03.11.2024г. до 25.04.2025г..

Твърди се в исковата молба, че между страните на 03.10.2024г. е сключен Договор за потребителски № ************* за сумата в размер на 300 лева. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР. Кредитът е усвоен от К.получателя. Кредитът следвало да се погаси с 1 месечна вноска. Крайният падеж на договора е 02.11.2024г., който е настъпил. Общата сума на плащанията по договора възлизала на 370 лева, в която се включвали предоставената сума с включена такса експресно разглеждане, като таксата не е предмет на настоящото производство. След сключване на договора и усвояване на сумата, К.получателката не е извършвала плащания Понастоящем, непогасената сума по кредита е в исковия размер.

Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на ответника не е последвало. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 5340/2025г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК. Срещу издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, като в рамките на предоставения му срок, ищецът предявява установителния иск за съществуване на оспорените вземания. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, с писмена молба чрез процесуален представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е 1 депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл.

239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца „К.“ ООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: *********************, от една страна и ответника С. М. А., ЕГН **********, с адрес: **********************, от друга, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: сумата 153.39 евро, представляваща главница по Договор за кредит № ************* от 03.10.2024г. сключен между „К.“ ООД, ЕИК:

************** - К.р и С. М. А., ЕГН **********- К.получател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.04.2025 г., сумата 9.77 евро, представляваща лихва за забава, за периода от 03.11.2024г. до 25.04.2025г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5340/2025г. по описа на ВРС, 39 състав.

ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, с адрес: ********************** ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:

******************** сумата от 217.30 евро, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.5340/2025г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, с адрес: ********************** ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:

******************** сумата от 243.94 евро, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2