Решение № 876 от 19.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 218/2024
- Вид
- Решение № 876
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 10.03.2025
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 876 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330200218 по описа за 2024 година намери следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030006741/28.09.2022г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна полиция - Пловдив, с което на Н. Т. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.
С жалбата, в допълнителни молби и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок 14-дневен срок за обжалване – НП е връчено на 21.10.2022г., а жалбата е подадена на 03.11.2022г. Същата освен това е подадена от процесуално легитимирана 1 страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
На 23.08.2022г., около 14,20ч., жалбоподателката Х. управлявала лек автомобил Сеат Леон с рег. № ****, в гр. Пловдив, по ул. Златю Бояджиев в посока изток. Достигайки до Гранд Хотел Пловдив, находящ се на адрес ул.
Златю Бояджиев 2, жалбоподателката спряла автомобила в най-дясната част от пътя, непосредствено след знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“, като същата целяла да предприе маневра „наляво“ и да паркира автомобила си на обособен паркинг на север от Гранд Хотел Пловдив.
Същата била задмината отляво последователно от бял микробус и сив лек автомобил, след което предприела маневрата наляво за навлизане в паркинга.
Междувременно, в противоположната посока (от изток на запад), по същата улица пред Гранд Хотел Пловдив се движел св. А. П., който управлявал своя мотоциклет Хонда НЦ 700Х с рег. № ****. При предприемането на маневрата наляво, жалбоподателката Х. не пропуснала движещия се мотоциклет, който се забил в управлявания от нея автомобил, вследствие на което св. П. отскочил и паднал на асфалта. На място пристигнали полицейски служители, включително св. Д., които огледали мястото на ПТП-то. Участниците в ПТПто посетили лечебно заведение, като не се установили някакви по-сериозни наранявания. При излизането си от лечебното заведение, жалбоподателката била посетена от полицейските служители, като св. Д. й съставил АУАН за така констатираното от него нарушение. Впоследствие на 28.09.2022г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така изложената от съда фактическа обстановка се установява на първо място от приложеното по делото веществено доказателство към административнонаказателната преписка – запис от Гранд Хотел Пловдив, установяващ в пълнота осъществилото се ПТП, заснето на 23.08.2022г. около 14,20ч. От записа, който е изцяло обективен източник на информация, е виден изцяло механизмът на осъществяването на ПТП-то и поведението на водачите в него. Механизмът на ПТП-то се установява и от показанията на свидетеля А. П., което напълно съответства на приобщения видеозапис. От показанията 2 на св. Д., Г. и Х. се установяват действията, осъществени след процесния инцидент, поради което и същите се явяват от значение единствено по отношение на тези факти, които свидетелите са възприели, но не и по отношение на самото ПТП. В тази връзка съдът следва да посочи, че св. Г. излага своята версия за виновност на мотоциклетиста, което се явява изцяло правен извод, а не негово възприятие по факт, на който е станал свидетел, като същият изрично посочва, че не е видял, а единствено е чул трясъкът от ПТП-то и е отишъл да види последиците му след това. От писмените доказателства по делото също се установяват последващите действия на участниците в ПТП-то и на полицейските служители, но те не внасят яснота по съставомерния факт – поведението на водачите при ПТП-то и за който както вече се посочи е изцяло установен от приложения по делото запис.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, се установява компетентността на актосъставителя – т. 2.1. вр. т. 1.3.2. и на административно-наказващия орган – т. 3.11. Посочването в НП, че заповедта е издадена от „МВР“ не представлява порок, след като същата е издадена и подписана от съответното длъжностно лице – министър на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.08.2022г. за нарушение от същата дата, а НП - на 28.09.2022г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Нарушението е описано с всичките му съставомерни елементи, като е дадена и правна квалификация на същото.
Противно на изложеното в жалбата, посочено е, че е нарушен ЗДвП, макар и да следва да се посочи, че мястото на посочване на закона в АУАН не е напълно прецизно от страна на актосъставителя, посочил го след описанието на състава на нарушението, а не непосредствено след нарушените член и алинея. Следва изрично да се посочи и че с оглед постановките на 3
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. съдът има възможност дори да преквалифицира деянието при погрешна правна квалификация, доколкото жалбоподателят се защитава по фактите в производството.
Не е съществено процесуално нарушение липсата на свидетелиочевидци, описано в акта. За установяване на административни нарушения компетентните органи могат да представят всички предвидени в закона доказателства, а в случая същото се установява по безспорен начин от приложения запис. Не е налице съществено процесуално нарушение и извършването на действия от страна на свидетеля при съставянето на акта Б.Л., който не съвместява ролята на актосъставител и на свидетел по акта.
Липсата на описание на спирачен път на мотоциклетиста също се явява логична с оглед появата на автомобила на жалбоподателката в платното на мотоциклетиста непосредствено преди инцидента, при което е невъзможно изискването на негова реакция.
Не е налице и съществено процесуално нарушение с оглед задраскването в АУАН на изявление, че лицето няма възражения, и вписаното „възразявам срещу установеното“. В АУАН изрично е предвидена възможността, че в 7-дневен срок може да бъдат направени допълнителни обяснения или възражения – право от което видно от представените писмени доказателства жалбоподателката се е възползвала, като е представила своите възражения, които са били приети за неоснователни от административнонаказващия орган.
Не би било съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство и липсата на съставен протокол за ПТП в същия ден, като същото не се явява задължителен елемент от производството по ЗАНН, още повече че констативен протокол и план-схема се установява да има издадени от 23.08.2024г. Описанието на същите в НП при липсата им в АУАН също няма как да се приеме за съществено процесуално нарушение, след като административнонаказващият орган следва да обсъжда всички възражения, включително и допълнително събрани доказателства и след издаване на АУАН.
Липсата на посочване на конкретното предложение от съответната норма на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП също не се явява съществено процесуално нарушение, след като същата е описана текстово.
4
Липсата на отбелязване в НП дали са претърпени имуществени вреди не се явява съществено процесуално нарушение, след като този факт не е съставомерен. В тази връзка неоснователно се явява и възражението за неправилно посочване на собствеността на автомобила, което също не се явява елемент от фактическия състав на нарушението.
По отношение на възражението, че не е изяснено какво представлява понятието „крайпътна територия“, самият законодател в самата норма е посочил примерно какво приема за крайпътни територии, като същото включва и паркингите. Доколкото няма законова дефиниция на понятието „паркинг“, същото се извежда от общоприетата дефиниция на думата, а именно – място, определено за престояване на автомобили и каквото безспорно се явява мястото, към което жалбоподателката се е била насочила.
Неоснователно е възражението че е налице съществено процесуално нарушение с оглед посочването на неправилен час на нарушението в АУАН и НП. Действително от фактическа страна съдът установи, че нарушението е в друг час – около 14,20 ч., а не както е посочено в АУАН и НП в 17,26ч.
Същевременно в ЗАНН (чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5) като задължителен реквизит е предвидена датата на извършване на нарушението, но не и неговия час. Часът на извършване на нарушението не се явява съществен елемент от състава на нарушението, след като същото е безспорно установено по дата и място – в този смисъл са и Решение № 4143 от 30.03.2018г. на ВАС по а.д. № 4118/2016г., Решение № 1536/06.07.2015г. на АС-Варна по к.а.н.д. № 1304/2015г. и други.
При правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца като нарушение по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП. Нормата предвижда задължение за водачите на нерелсови пътни превозни средства, завиващи наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропуснат пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска . В конкретния случай при така установеното от фактическа страна е било налице задължение за участникът в движението Х. да изчака преминаването по пътя на всички превозни средства (а не само на движещите се в нейното платно) и впоследствие, след като те преминат, да паркира автомобила си на 5 предвиденото за това място. Следва изрично да се посочи и че противно на твърдяното в жалбата (и твърдяното от св. Г., който е възприел автомобила по-късно), в момента на настъпването на ПТП-то никоя част от автомобила на жалбоподателката не е била навлязла в паркомястото, като самото ПТП е настъпило по средата на лентата на мотоциклетиста. В тази връзка напълно неоснователно се явява твърдението в жалбата, че маневрата на жалбоподателката е била завършена, освен ако целта й не е била да остави колата по средата на пътното платно. Тук е моментът да се посочи и с оглед възражението в жалбата за подадения мигач от страна на жалбоподателката, че подаването на мигач не води до пренареждане на правилата за предимство на участниците в движението, а единствено до манифестиране на волята на участника да промени посоката си на движение, който дори след подадения мигач следва да пропусне движещите се по пътя с предимство.
Неоснователно и недоказано се явява и твърдението в жалбата, прокрадващо се и в обясненията на свидетеля неочевидец Г. и братът на жалбоподателката също свидетел-неочевидец Х., че водачът на мотоциклета се е движил с превишена и несъобразена скорост. Единствените доказателства в тази насока са показанията на тези свидетели, които както вече се посочи не се явяват очевидци на процесния инцидент. Нещо повече, видно от приобщения запис е че мотоциклетистът се явява в кадър и движението му се осъществява преди започването на маневрата на жалбоподателката, която е могла и е била длъжна да възприеме движението му, а оттам и да съобрази поведението си с този участник в движението, а не да очаква той да спре да я пропусне.