Решение № 292 от 26.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Монтана, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500109 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260418 от 06.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1648 по описа за 2020 г. Районен съд-Лом е признал за установено в отношенията между страните, че И. И. и Ц. И., в качеството си на наследници на М.М., починал на 19.09.2013 г., дължат на „Банка ДСК” АД на основание Договор за кредит за текущо потребление от 26.03.2010 г., при дялове за всеки от по ½ /една втора/ ид. част от сумата общо 5878,45 евро, от които: 5029,20 евро главница; 428,75 евро договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 24.07.2017 г. до 27.03.2018 г. и 420,50 евро лихва за забава за периода 26.09.2019 г. до 22.07.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 609 от 07.08.2020 г. по ч.гр.дело № 980 по описа на ЛРС за 2020 г.

С решението съдът отхвърлил предявения от „Банка ДСК” АД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в частта, в която е предявено искане 1 да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците И. И. и Ц. И. дължат при разделност, всеки от по ½ ид. част, на ищеца сумите, както следва: разликата над 428,75 евро договорна /възнаградителна/ лихва до пълния предявен размер от 2892,66 евро за периода от 17.09.2013 г. до 23.07.2017 г.; разликата над 420,50 евро лихва за забава до предявения размер от 1183,26 евро за периода от 28.03.2018 г. до 25.09.2019 г.; лихвена надбавка за забава /наказателна лихва/ от 732,15 евро за периода от 24.09.2013 г. до 22.03.2018 г.; както и 60,00 евро разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 609 от 07.08.2020 г. по ч.гр.дело № 980 по описа на ЛРС за 2020 г., като неоснователен и недоказан.

С определение № 260066/08.02.2022 г. съдът, на основание чл. 248 ГПК, изменил решение № 260418/06.12.2021 г. в частта му за разноските, като осъдил И. И. и Ц. И. да заплатят на „Банка ДСК” АД сумата от 262,29 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 980 по описа за 2020 г. на ЛРС разноски, както и сумата от 389,47 лева деловодни разноски по компенсация за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така постановеното решение е обжалвано от И. И. и Ц. И. в частта, с която е признато за установено, че дължат на „Банка ДСК“ АД сумата от общо 5878,45 евро, както и в частта за разноските. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърдят, че с оглед Решение от 02.12.2016 г. на ЛРС, постановено по г.д. № 1418/2016 г. са загубили правото да приемат наследството, съответно не отговарят за задълженията на наследодателя си. Излагат доводи, че защитата на банката следвало да бъде по реда на чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, което правело настоящите искове неоснователни. Твърди се, че съдът неправилно приел, че наследниците са заместили своя наследодател като страна по договора за кредит. Освен това сочат, че всяка вноска по кредита е отделно задължение, като за него следва да се търси самостоятелна защита. С оглед на това посочват, че вноските по кредита дължими до 23.07.2015 г. са погасени по давност. Съобразно изложеното се иска от съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло или частично предявените искове, ведно с присъждане на сторените разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ АД, чрез своя пълномощник юрк. Л. Л., с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че в случая наследниците са приели наследството с конклудентни действия две години преди постановеното решение по чл. 51 ЗН, на което те се позовават. В тази връзка твърди, че отказът им е нищожен. Поддържа, че вземането по кредита е едно, като връщането на кредита на погасителни вноски не го прави такъв за периодични плащания. Предвид изложеното моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и да присъди разноски.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт в съответните части, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че И.

И. и Ц. И. са приели наследството с конклудентни действия, тъй като са извършили действия на разпореждане с идеална част, придобита по наследство от наследодателя им М. М.. В тази връзка съдът приел, че последващият отказ от наследство е недействителен, а Решение от 02.12.2016 г. по гр. дело № 1418/2016 г. по описа на ЛРС е лишено от правно действие, тъй като ответниците са приели наследството още преди постановяване на решението, чрез извършените от тях разпоредителни сделки през 2014 г. и 2015 г. С оглед на това съдът приел, че ответниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които са получили. По отношение заявеното възражение за давност съдът приел, че връщането на кредита на погасителни вноски не го превръща в договор за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, от което е извел, че е приложима общата 5-годишна давност, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита – 26.03.2018 г. Съобразно това ЛРС приел, че главницата не е погасена по давност, за разлика от вземанията за лихви, натрупани преди 24.07.2017 г., които съдът приел, че са погасени по давност, предвид подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 24.07.2020 г. Със същите доводи е прието, че вземанията за договорна /възнаградителна/ лихва са 3 погасени по давност за периода преди 24.07.2017 г. Претендираната неустойка за забава е отхвърлена като неоснователна, тъй като е възприета от съда като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, съответно недействителна на основание чл. 146 ЗЗП.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

На 01.10.1992 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело № */1992 г. Ц. Ц. и Ф. Ц. продали на М.М. следния свой имот в гр. *: ½ ид.ч. в размер от 143 кв.м. от целия парцел *, пл. № *от кв. *по плана на града с построената в същия жилищна сграда от 45 кв.м. за сумата от 83223 лева.

На 28.12.2004 г. с нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.

№ *, дело № *от 2004 г. Х.Ц. и В.Ц. продали на М. М. следния свой съсобствен имот: дворно място в гр. *, кв. *от 340 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот №*, а по новия кадастрален план имот № *и № *, в квартал *по плана на гр. *, заедно с построената в това дворно място жилищна сграда за сумата от 1800,00 лева.

На 15.02.2005 г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № *, том * , рег. № *, дело № *от 2005 г. М.М., И. И. и Ц. И. са признати за собственици върху следния недвижим имот: масивна двуетажна жилищна сграда с площ 45 кв.м., гараж с площ 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ 24 кв.м., находящи се в гр. *, ул. „*“ № *, построени в дворно място с площ 274 кв.м., съставляващо поземлен имот кад. № *в кв. *по регулационния план на гр. *, кв. *, при права както следва: за М.М.– 4/6 ид.ч., а за И. И. и Ц. И. – по 1/6 ид.ч. от описания имот.

На 26.03.2010 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между кредитора „Банка ДСК“ и кредитополучателя М.М., за сумата в размер 7800,00 евро, при срок за издължаване от 96 месеца. Уговорено е, че кредитът ще се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план (Приложение № 1), като падежната дата за издължаване на вноските е 17-то число на месеца. Уговорения лихвен процент по кредита е 8,95 %, а годишния процент на разходите е 9,95 %.

На 19.09.2013 г. М.М. починал. Негови наследници са синовете му И.И., 4

И. И. и Ц. И..

На 07.08.2014 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 2014 г. И. И. и Ц. И. продали на В.Й. ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *, с адрес на имота: гр. *, ул. „*“ № *, с площ 276 кв.м., номер по предходен план: *, квартал *, Сграда с идентификатор *, застроена площ от 52 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда, разположена в поземлен имот *, Сграда с идентификатор *с площ от 32 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда със смесено предназначение, за сумата от 25000,00 лева.

На 09.02.2015 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 2015 г. И. И. и Ц. И. продали на М.И. правото си на собственост върху следния свой наследствен недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. *, ул. „*“ № *с площ 340 кв.м., представляващо идеална част от поземлен имот с площ от общо 421 кв.м. с идентификатор *, заедно с разположената в поземления имот жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м., с идентификатор *., за сумата от 4600,00 лева.

Ломският районен съд в свое Решение от 02.12.2016 г., постановено по ч.гр. д. № 1418/2016 г. постановил да се впише в особената книга за приемане на наследство, че на основание чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗН И. И. и Ц. И. са загубили правото да приемат наследството, останало от М.М., починал на 19.09.2013 г.

На 18.09.2019 г. „Банка ДСК“ уведомила И. И. и Ц. И., че наследодателят им М.М. има сключен с нея договор за кредит, като същият е с изтекъл срок на погасяване на 23.03.2018 г. и е на стойност 9503,32 лева.

Банката поканила наследниците да платят доброволно задължението си към нея в 7 дневен срок.

С решение № 339 от 17.11.2022 г. Ломския районен съд признал за установено по отношение на „Банка ДСК“ АД и на И. И. и Ц. И., че вписаното, въз основа на Решение от 02.12.2016 г. по ч.гр.д. № 1418/2016 г. по описа на РС-Лом, по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗН в особената книга за приемане и отказ от наследство, за загубено право на И.И. и Ц.И. да приемат наследството, оставено им М. М., е нищожно поради липса на предмет.

От съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че:

5

Кредитополучателят е усвоил кредита 27.03.2017 г.;

Кредитополучателят за периода 17.04.2010 г. – 17.09.2013 г. е направил погасителни вноски в общ размер 4686,14 евро, от които 2770,80 евро погасена главница и 1915,34 евро погасени лихви;

Плащането по кредита е преустановено от 18.09.2013 г.;

Дължимата сума по кредита към 23.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е 9900,93 евро, от които 5029,20 евро – главница, 2893,48 евро – договорна лихва от 17.09.2013 г. до 27.03.2018 г., 733,59 евро – лихвена добавка от 24.09.2013 г. до 22.03.2018 г., 1184,66 евро – законна лихва и 60 евро – разходи.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Между страните по делото не е спорен фактът, че на 26.03.2010 г. между „Банка ДСК“ и наследодателя на въззиваемите е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката му е предоставила кредит в размер от 7800 евро срещу задължение да го върне на равни месечни погасителни вноски.

Спорно е обстоятелството дали въззиваемите са приели наследството, а от там и дали за тях е налице задължение да изплатят задължението на наследодателя си. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 49 ЗН наследството може да се приеме чрез писмено заявление до районния съд или чрез действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Следователно втората хипотеза касае приемане на наследство чрез конклудентни действия. Тези действия могат да са различни, като във всеки конкретен случай съдът трябва да прецени доколко те предполагат воля на наследника да приеме наследството. Действия на разпореждане с наследственото имущество несъмнено следва да се приемат като такива, с които наследникът е приел наследството. В случая от Нотариален акт № *от 2005 г. се установява, че въззиваемите притежават по 1/6 ид.ч. от посочения в акта имот или общо 2/6 ид.ч. за двамата, а техният баща М.М. притежава останалите 4/6 ид.ч. Извършвайки на 07.08.2014 г. продажба на 1/2 ид.ч. от същият имот, въззиваемите фактически са се разпоредили с по-голяма от притежаваната от тях идеална част, което несъмнено сочи, че с конклудентни действия са приели наследството на баща им М.М. До същия извод се достига и с извършената от тях на 09.02.2015 г. продажба, с която са продали на М.И. „свой наследствен недвижим имот“.

Разпечатката съдържа 42 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1bfa940-b238-4cc5-b507-7fc878159526