Решение № 4238 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4238 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20261100505152 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК във връзка с чл.463, ал.ал.1 и 2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от М. Г. Д., длъжник, срещу постановление за разпределение от 17.04.2026 г. по изп.дело № 20098440401538 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, район на действие СГС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на така извършеното от ЧСИ, разпределение, тъй като сумите за разноски били неправилно изчислени и разпределени в нарушение на чл.355 ГПК. Неправилно било прието от ЧСИ, че се ползват от привилегията по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД вземания за разноски, направени от взискателите извън изпълнителното производство. Неправилно била определена от ЧСИ базата за съразмерност като към сумата за разпределение били включена и вече удържаната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ,вече удовлетворена в първи ред.Счита ,че с включването на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ към всяко вземане се увеличава размера на задълженията,неправилно е изчислено процентното съотношение и се създава привилегия в полза на най-големия кредитор.Освен това твърди,че липсва яснота по отношение на посочените проценти .Излага и че в протокола за разпределение са включени лихви за периода от 2007-2009год. до 2026год. ,без да е съобразена настъпила 3 годишна давност .Счита че погасяването е насочено към лихви ,без да са приложени доказателства какво точно се погасява и при неяснота по отделните изпълнителни титули.Претендира се отмяна на разпределението от 17.04.2026год. от ЧСИ С.Я..Претендира и деловодни разноски.

Постъпило е възражение от „Макроадванс“ АД, взискател ,с което 1 се оспорва жалбата като неоснователна.Оспорва твърдението за неправилна база на съразмерност.Счита че сумата от 4 423.71 евро е сбор от погасените вземания на взискателите по изпълнителните листове, а не база на съразмерност, към която повторно да е добавяна таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.Излага ,че разноските по принудително изпълнение се ползват с първа по ред специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, като вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно. Посочената от жалбоподателя сума е сбор от различни по правна природа пера - погасени вземания на взискатели и погасена такса т. 26 ТТРЗЧСИ. От това не следва, че съдебният изпълнител ги е използвал като обща база за съразмерно удовлетворяване.Оспорва и че твърдението , че с включването на таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ към всяко вземане изкуствено е увеличен размера на задълженията и е създадена привилегия в полза на най-големия кредитор. Намира за ясна разбивката на сумите по пера в обжалвания протокол, поради което счита че разпределението е ясно, точно и проверимо и следва частната жалба срещу него да бъде оставена без уважение.

Постъпили са мотиви от ЧСИ, в които се изразява становище за допустимост на жалбата, а по същество – за нейната неоснователност.Излага ,че в случая обикновените такси и банковите комисионни са привилегия от първи ред като разноски по принудителното изпълнение - ч.т. 136. а.1. 1, т. 1 ЗЗД. тъй като те са абсолютно необходими за законосъобразностга на разпределението и за следващото удовлетворяване на кредиторите с извършването на съответните парични преводи към тях. След приспадане на изяснените разноски като привилегировани е пристъпено към погасяване на вземанията на хирографарните взискатели при условията на съразмерност,която се установява съгласно изчислен коефициент /в процентно съдържание/ на съотношението едно спрямо друго между размерите на общите вземания на взискателите с еднаква привилегия, плюс дължимата за тях пропорционална такса по т. 26 от ТГР към ЗЧСИ. Общата основа, от която се заделят за взискателите суми равни на изчислените коефициенти представлява остатъчната сума подлежаща на разпределение по съразмерност, след приспадане на изяснените като привилигировани разноски дължимата върху нея пропорционална такса по г. 26 от ТТР към ЗЧСИ ,следователно коефициентът на съразмерност не би могъл да бъде правилно изчислен без да се вземе предвид дължимата пропорционална такса по т. 26 в полза на ЧСИ като последната не е предмет на двойно отчитане и удовлетворяване ,а е определена и удържана еднократно в раздел първи, но формирането й като сума е подробно описано с цел пълнота на разпределението раздел втори от същото. Намира че възражение за недължимост на вземанията по изпълнителен лист, поради изтекла след издаването му погасителна давност е материално правопогасяващо и е извън правомощията на съдебния изпълнител. Спазен бил редът по чл.76, ал.2 ЗЗД като към 17.04.2026г. по делото са погасени всички разноски без право на предпочтително удовлетворяване и неолихвяеми вземания като съобразно правилата на гражданския закон е пристъпено към частично погасяване на дължимите в полза на всеки от взискателите законни лихви.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД като правоприемник на 2

„Кредибул“ АД, не изразява становище по жалбата.

Взискателят „Банка ДСК“ АД не изразява становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата от 20.04.2026год. срещу разпределението от 17.04.2026год. ,предявено на същата дата е допустима ,като подадена от легитимирана страна ,в случая длъжника по изпълнителното производство в срока по чл.462,ал.2 ,а разгледана по същество е неоснователна .

Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им.

С ТР 2/2021 г. от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС е очертан кръгът от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК като незаконосъобразно, а именно 1) неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.

Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В настоящият случай не е допуснато нарушение от ЧСИ относно кръга на взискателите, нито по отношение на размера на вземанията им, нито относно съответните привилегии, поради което оплакванията в жалбите са напълно неоснователни.

Съгласно нормата на чл. 136, т. 1 ЗЗД с първа по ред привилегия се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. От събраната за разпределение сума най-напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, включващи вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.

Съгласно приетото в т.6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или 3 вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). В този ред не се включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая разноски ,направени от взискателите извън изпълнителното производство не са включени,поради което възражението в тази насока на частния жалбоподател е неоснователно.

След погасяване на разноските с предпочтително удовлетворяване в общ размер на 236,52 евро ,в Раздел II ЧСИ е пристъпил към съразмерно разпределяне между взискателите ,хирографарни кредитори на сумата от 4 423,71 евро ,предвид че същата е с недостатъчен размер да удовлетвори всички задължения.

За изчисляване на общата стойност на непогасените вземания на кредиторите, на остатък за разпределение след удовлетворяване на привилегированите вземания, на сумите за разпределение на всеки от кредиторите при прилагане на критерия за съразмерност не са необходими специални знания, доколкото се изисква извършване на математически изчисления на база налични по делото доказателства. Посоченият в протокола от 17.04.2026 г. коефициент на погасяване отговаря на критерия за съразмерност при отчитане на всички задължения, включени в същия. За определянето му се прилага математическо просто тройно правило (математическа пропорция) или се изчислява процентно съотношение, като и в двата случая резултатът ще е един. Коефициентът за удовлетворяване, определен като съотношение между остатъчната неразпределена сума и общите вземания на хирографарните кредитори.В случая в сумата за разпределение към 4 423,71 евро е включена и дължимата пропорционална такса п от.26 от ТТР ЗЧСИ от 167,12евро ,удържана в полза на ЧСИ за изчисление на съответните коефициенти ,но изрично е посочено ,че същата е удържана като разноска в предходен ред.

Ето защо не е налице твърдяната от жалбоподателя неяснота относно определянето на коефициентите ,а така също и увеличаване на размера на задължението.

Неоснователно е и възраженията срещу разпределението на лихви ,като се твърди че са включени такива за периода 2007-2009год. до 2026год.,без яснота дали съответстват на изпълнителните титули като не е съобразено и погасяването им по давност.

В конкретния случай за вземането на всеки отделен взискател са разпределени суми за непривилегировани вземания. Видно от т.3 Ред за законни лихви на оспореното разпределение, със същото се разпределят суми между взискателите, произтичащи от законни лихви. Същите се изчисляват от ЧСИ като се взема предвид датата на съответното плащане. Затова и няма как да съответстват на издадените изпълнителни листове, тъй като съгласно същите крайни момент е тяхното плащане.

4

Освен възраженията за недължимост на вземанията по изпълнителен лист, поради изтекла, след издаването му погасителна давност не може да бъде разгледано от съдебния изпълнител ,а така също и от настоящата инстанция ,предвид че съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.

Предвид изложените аргументи, настоящия състав достига до решаващия извод, че частната жалба срещу разпределението , поради своята неоснователност трябва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от М. Г. Д., длъжник срещу постановление за разпределение от 17.04.2026 г. по изп.дело № 20098440401538 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, район на действие СГС като неоснователна Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Разпечатката съдържа 38 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1bfa32b-077c-4990-bc78-9922c20c5860