Решение № 93 от 04.06.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Елхово, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20222310100697 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на предявен положителен установителен иск за парично вземане с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.23 вр.с чл.22 вр.с чл.11 ал.2 от ЗПК и съединен с него при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – „РИВА КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от М.

В. М., в качеството му на Управител, е предявил с исковата си молба против Р. А. А. от с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, положителен установителен иск по чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.23 вр.с чл.22 вр.с чл.11 ал.2 от ЗПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 930.00 лв. - главница, представляваща дължимата чиста стойност на кредит по недействителен договор за потребителски кредит №3019/18.10.2018г. /получена сума при начална липса на основание/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /пред РС-Ямбол/ - 24.06.2022г. до окончателното плащане, за което парично вземане е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 461/2022 година по описа на РС – Елхово и при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 930.00 лева, като дължим остатък от предоставена му в заем сума, подлежаща на връщане на плоскостта на неоснователното обогатяване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане.

В иск.молба ищецът твърди, че по ч.гр.д.№461/2022г. по описа на РСЕлхово, се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника, за следните суми: - 930 лв. – главница, 1 представляваща чистата стойност по недействителен договор за кредит (получена сума при начална липса на основание), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по 410 ГПК в съда до окончателното плащане и 25 лева, представляващи направени от заявителя разноски в заповедното производство за внесена държавна такса. Предвид на това, че така издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника по посоченото ч.гр.д. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК заповедният съд е предоставил визираната в чл.415 ал.1 т.2 от ГПК процесуална възможност, от която заявителят – ищец се е възползвал, предявявайки в законоустановения 1месечен срок настоящия си иск.

Обстоятелствата на които ищеца обосновава иск.претенции са следните: Твърди се, че на 18.10.2018 г. между ищцовото ООД, от една страна като кредитор и ответника Р. А. А., от друга страна, като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № 3019/ 18.10.2018 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави в заем на кредитополучателя сумата от 1000.00 лв. (главница по договора за кредитчиста стойност на кредита), платима на месечни вноски съгласно погасителен план - Приложение 1 към договора. Сумата от 1000.00 лева е била предадена лично на ответника-кредитополучател срещу разписка в деня на сключване на договора за кредит. До момента се сочи, че ответникът е върнал 70.00 лв. от получената от него сума, представляваща чистата стойност на кредита.

В иск.си молба ищецът излага доводи, че при сключването на договора не са били спазени императивните изисквания на чл.11 от ЗПК, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на сключения от „РИВА КРЕДИТ" ООД с ответника А. Договор за потребителски кредит № 3019/18.10.2018 г. С оглед на това се излагат доводи, че ответника на основание чл. 23 от ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита - получената при начална липса на основание сума, като предвид гореизложеното се сочи, че това е сумата в размер на 930.00 лева (1000.00 лв.

– 70.00 лв. = 930.00 лв.).

Ищецът твърди, че и към датата на депозиране на настоящата иск.молба ответникът не е заплатил дължимата сума.

С иск.молба е заявена претенция за присъждане на направените по заповедното и по настоящото производство разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствени искания - за приобщаване на ч.гр.д.№461/2022г. по описа на РС-Елхово.

Ответникът – Р. А. А., в предоставения й 1-месечен срок, не се е възползвала от предоставената й процесуална възможност и не е депозирала писмен отговор, не е взела становище по исковата претенция и не е посочила и представила каквито и да е доказателства.

В проведеното съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява представител. Чрез писмено становище законният представител на 2

„РИВА КРЕДИТ“ ООД, М. В. М. в качеството му на Управител, заявява поддържане на исковите претенции на същите основания и със същите искания, като се желае уважаването им. Заявено е и поддържане на претенцията за присъждане на направените по заповедното и по настоящото исково производство разноски, които са в общ размер на 50.00 лева.

В съдебно заседание ответникът Р. А. А., редовно призована не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.дело № 461/2022г. на РС-Елхово, че в производство по чл.410 и сл. от ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 171 от 01.08.2022г. срещу Р. А. А. за сума в размер на 930.00 лева – главница, представляваща чиста стойност на кредит /паричен заем/ даден по недействителен договор за потребителски кредит №3019/18.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда /пред РС-Ямбол/ - 24.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство.

В цитираната Заповед е посочено, че паричното вземане от главница в размер на 930.00 лв. след приспадане на върнатата от длъжника сума от 70.00 лв., представлява дължимата чиста стойност на предоставен на длъжника кредит от 1000.00 лв., по силата на недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит №3019/18.10.2018г., като неотговарящ на императивните изисквания на чл.11 от ЗПК, която чиста стойност подлежи на връщане по смисъла на чл.23 от ЗПК, като получена при начална липса на основание.

Издадената по посоченото ч.гр.д.№461/2022г. по описа на РС-Елхово Заповед №171 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.08.2022г. е връчена на длъжника - ответник Р. А. А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като с Разпореждане № 1098 от 16.11.2022 година по същото ч.гр.д., РС-Елхово е предоставил на кредитора-заявител предвидената в ГПК възможност да предяви иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК против длъжника Р. А. А. за установяване на вземането си, от която същият се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство, а именно - в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника ответник. Това се установява от факта, че съобщението за предявяване на иска по чл.422 ГПК е получено от ищеца на 22.11.2022г., а исковата молба е входирана чрез ССЕВ на 13.12.2022г.

Видно от представения Договор за потребителски кредит №3019/18.10.

2018г., подписан за двете страни, същият е сключен в гр.Пловдив между Кредитора „РИВА КРЕДИТ”ООД, представляван от пълномощник на 3

Управителя и Р. А. А. като Кредитополучател. По силата на този договор „РИВА КРЕДИТ”ООД предоставя на ответницата А. сума в размер на 1000.00 лева под формата на паричен заем, която сума съгласно чл.3 от договора е предадена на кредитополучателя в брой срещу разписка от 18.10.2018г., приложена по делото и подписана от кредитополучателя. От така представената разписка е видно, че ответницата А. е получила от Димитър Николов Гайдаров – служител на ищцовото дружество сумата от 1000.00 лв. по договор за кредит № 3019/18.10.2018г. на датата на сключване на договора – 18.10.2018г.

С процесният Договор за потребителски кредит, който самият кредитор като ищец по делото обявява за недействителен, кредитополучателят се задължава да погасява кредита в общ размер 1 141.28 лв. (главница, годишен лихвен процент 41.00 % и годишен процент на разходите 49.62 % - чл.5) на 7 равни месечни вноски, всяка по 163.04 лв.

Съгласно договора и приложения към него погасителен план крайният му срок е 18.05.2019г.

Приложен е и погасителен план към договора за потребителски кредит, в който е посочен падежът и размерът на погасителните вноски.

По делото от ищеца е представена счетоводна справка за извършени плащания от страна на ответника А. по процесния договор за кредит, от която е видно, че са извършени две плащания на датите – 01.10.2019г. на сумата от 50.00 лв. и на датата 20.12.2019г. на сумата от 20.00 лв. Или общата платена сума от страна на ответника А. по договора е 70.00 лв., в каквато насока е и заявеното от ищеца с иск.му молба.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е квалифицирал предявените от ищеца, искове по следния начин: - положителен установителен иск за парично вземане с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.23 вр.с чл.22 вр.с чл.11 ал.2 от ЗПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 930.00 лв. - главница, представляваща дължимата чиста стойност на кредит по недействителен Договор за потребителски кредит № 3019/18.10.2018г. /получена сума при начална липса на основание/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /пред РС-Ямбол/ 24.06.2022г. до окончателното плащане, за което парично вземане е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 461/2022 година по описа на РС–Елхово и при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 930.00 лева, като дължим остатък от предоставена му в заем сума, подлежаща на връщане на плоскостта на неоснователното 4 обогатяване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане.

Съдът преценя, че предявеният положителен установителен иск по чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.23 вр.с чл.22 вр.с чл.11 ал.2 от ЗПК, е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес от предявяването му, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 461/ 2022г. по описа на РСЕлхово, по което има издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесната сума, която Заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Исковата молба е подадена в съда в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 вр.с ал.1 т.2 от ГПК.

Разгледан по същество:

За основателността на предявената главна искова претенция по чл.422 от ГПК, ищецът следва да установи, че е сключен между страните недействителен договор за паричен заем, и изплащане на сумата в размер на 1000 лева – главница по договора за кредит.

Ответникът от своя страна, носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др.възражения срещу правото на ищеца, каквито в случая не са заявявани предвид липсата на депозиран в законоустановения 1-месечен срок за писмен отговор по иск.молба, както и с оглед неявяването на отв.А. в с.з.

Ищецът „РИВА КРЕДИТ“ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК.