Определение № 38265 от 17.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38265 гр. София, 17.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20261110101901 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са в условията на субективно и обективно кумулативно съединяване установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП с предмет действителността на Договор за предоставяне на гаранция № 4772530 от 13.04.2023г.

Ищецът твърди, че на 13.04.2024г. е сключил Договор за потребителски кредит № 4772530 с дружество по силата на който последният се е задължил да предостави в заем сумата размер на 3 500лв., който е следвал да върне в на 15 равни месечни вноски. ГЛП е бил уговорен в размер на 40%, а посоченият ГПР по кредита е бил 48,24%. Сочи, че размерът на общата сума, която е следвало да върне възлиза на 4 504.50лв. Твърди, че като задължително условие за отпускане на кредита, съгласно чл. 4 от Договора за потребителски кредит, било сключването на договор за предоставяне на гаранция. Излага твърдения, че на същата дата – 13.04.2024г., сключил с ДРУЖЕСТВО Договор за предоставяне на гаранция № 4772530, по силата на който е било уговорено възнаграждение за последния в размер на 865,50лв, разсрочено на 15 месечни вноски – всяка в размер на 57.70лв.

Поддържа, че включването на клауза, предвиждаща задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на поръчителя, се явява скрито възнаграждение и по своята същност представлява разход по кредита. Посочва, че ответното дружество и заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка на практика се явява като печалба за заемното дружество и по този начин се цели заобикалянето на императивното изискване на закона. Сочи, че уговореното в полза на ответното дружество възнаграждение не е съобразено при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда твърдения, че клаузата, предвиждаща предоставянето на обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като предвидения кратък срок за предоставяне на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция, вкл. условията, на които следва да отговарят 1 поръчителите, поставя потребителя в обективна невъзможност да осигури първите две обезпечения. Сочи, че по този начин потребителят е принуден да сключи договор за предоставяне на гаранция с избрано от кредитора дружество-гарант, за което ще дължи възнаграждение. Твърди, че срещу задължението за заплащане на възнаграждение не получава насрещна престация, което от своя страна води до увеличаване задлъжнялостта по основните договори. Излага твърдения, че поставените от кредитора изисквания относно вида на останалите обезпечения и условията, при които да бъдат предоставени са практически неизпълними, поради което сключването на договор за предоставяне на гаранция с предварително определено от кредитора юридическо лице-гарант е сигурно и предвидимо. Сочи, че при обезпечение на задължението с гаранция се ограничава правото на длъжника да избира с кого да се задължава солидарно. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че исковата молба е нередовна. Сочи, че предявеният е недопустим поради липсата на пасивна процесуална легитиматиция и правен интерес. Твърди, че процесуалното поведение на ищеца, инициирайки настоящото производство, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради липсата на основание. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор, като сочи, че сумата е получена по действителен договор.

Оспорва да е налице нееквиквалентност на насрещните престации. Оспорва твърдението на ищеца, че недействителността на договора за потребителски влече недействителност и на договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че възнаграждението, което се дължи по процесния договор срещу задължението за обезпечаване на изпълнението по договора за потребителски кредит, не противоречи на добрите нрави и не нарушава законовите разпоредби. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото по исковете с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е действителността на Договор за предоставяне на гаранция № 4772530 от 13.04.2023г., сключен с ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, относно договор за потребителски кредит, сключен с „ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********

В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване, че процесният договор е валидно сключен при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както че и клаузите отговарят на изискванията на ЗПК и по-конкретно на начина и методиката на определяне на размера на ГРП, индивидуално договаряне на клаузите, т.е. че процесният договор не съдържа 2 неравноправни клаузи, наличието на които обуславя недействителността на договора.

2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: 1) че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на гаранция № 4772530 от 13.04.2023г.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва да допусне изготвянето на СЧЕ, която да установи дали процесните притезания за неустойка и такси са включени в ГПР.

Искането на ищеца за задължаване на ответните страни да представят справки за всички извършени плащания по процесните договори е относимо, допустимо и необходимо за разрешаване на правния спор и следва да бъде уважено.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.01.2027 г. от 09:10 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя 3 възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски кредит.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ДРУЖЕСТВО в едноседмичен срок от съобщението да представи справка за всички извършени плащания по Договор за потребителски кредит № 4772530/13.04.2023 г., като му УКАЗВА, че непредставянето на документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК. При неизпълнение на указанията ще бъде наложена глоба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ДРУЖЕСТВО в едноседмичен срок от съобщението да представи справка за всички извършени плащания по Договор за предоставяне на гаранция № 4772530 от 13.04.2023г., като му УКАЗВА, че непредставянето на документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4