Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1424 от 17.12.2021, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1731/2021
Вид
Решение № 1424
Подписан
17.12.2021
Състав
АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110101731 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "Йотов Консулт" ЕООД - град Враца срещу П. М. Б. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че на 04.05.2015 година страните по делото са сключили Договор за консултантски услуги № 36, по силата на който ответницата е възложила на ищцовото дружество извършването на консултантски услуги, свързани с изготвянето на бизнес план и заявление за подпомагане по проект на възложителя по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства, срещу заплащане на възнаграждение. Последното е уговорено между страните в чл. 19 от договора в размер на 5% от размера на инвестиционните разходи, без включен ДДС, платимо до 30 календарни дни след официалното уведомление за одобрение на проекта, като в чл. 29 от договора страните са уговорили и неустойка в случай на забава на плащането на дължимото обезщетение. Твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е изготвил бизнес план и заявление за подпомагане за проекта, за което е съставен и приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 година. На същата дата е подписано и Приложение № 1 към договора, в което е конкретизирано и възнаграждението по договора. В последствие е подписан и приемо-предавателен протокол от 02.10.2015 1 година за извършената от ищеца допълнителна дейност във връзка с изпълнение задълженията му по договора. Посочва, че в резултат на изпълнение на договора от страна на дружеството е издадена Заповед № 03-РД/3526 от 13.04.2020 година, с която е одобрено финансирането на подаденото от ответницата заявление и е сключен Договор № 04/04/1/0/02728 от 07.05.2020 година между Държавен фонд „Земеделие“ и П. М. Б.. Твърди, че срокът за изплащане на възнаграждението по договора е изтекъл и считано от 29.05.2020 година ответницата е в забава за изпълнение на задължението си.

Навежда доводи, че на основание чл. 29 от договора същата дължи на ищцовото дружество и неустойка в размер на 0.2% от неплатена сума за всеки просрочен ден, но не повече от двукратния размер на неплатената сума, т.е. 7 238.40 лева за 377 календарни дни забава за периода от 29.05.2020 година до 11.06.2021 година.

Направено е искане П. М. Б. да бъде осъдена да заплати на "Йотов Консулт" ЕООД град Враца сумата в размер на 9 597.97 лева, без включен ДДС – главница представляваща неизпълнено задължение по Договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година, ведно с Приложение № 1 от 05.06.2015 година, както и сумата в размер и 7 238.40 лева – неустойка по чл. 29 от Договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника по делото развива съображения, че предявените по делото искове са неоснователни. Твърди, че ищцовото дружество е неизправна страна по договор за консултантски услуги, тъй като не е изпълнил професионално и точно възложената работа. Посочва, че със Заповед № 03-РД-/3526 от 27.09.2017 година на ответницата е отказано финансирането по подаденото заявление за подпомагане, което наложило обжалването на заповедта, а ищцовото дружество не оказало никакво съдействие на ответницата в производството по обжалване. Твърди, че след това производство отново е имало нередовности по проекта, изготвен от ищцовото дружество, което принудило ответницата да се обърне към други консултанти, а на ищеца заявила, че се отказва от сключения договор. Посочва, че едва пет години след сключване на договора на 13.04.2020 година е издадена Заповед № 03РД/3526, в която сумата по проекта е значително занижена, по вина на ищеца. Твърди, че точки 18 и 19.3 от договора с ищеца са нищожни, доколкото са неясни, а уговорената неустойка е прекомерна. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените от ответницата разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от представения Договор за 2 консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година /л. 15-19 от делото/ се установява, че на посочената дата между страните в настоящото производство е сключен договор, по силата на който ответницата е възложила на ищцовото дружество извършването на консултантски услуги, свързани с изготвяне на бизнес план и заявление за подпомагане за проект на възложителя по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства, срещу заплащане на възнаграждение. В чл. 2 и следващите от договора консултантизпълнителя се е задължил да изготви бизнес план и заявление за подпомагане за проекта, като изготви и представи на възложителя списък с изискуемите документи, справки и информация. За извършената от консултант-изпълнителя работа, същият има право на възнаграждение, което е уговорено между страните по договора в чл. 18 и чл. 19 в размер на 5% от размера на инвестиционните разходи, без включен ДДС, като сумата в размер на 750.00 лева е платима при сключването на договора, сумата в размер на 750.00 лева – до 5 работни дни преди входиране на проекта, а разликата до 5% е дължима до 30 календарни дни след официалното уведомление за одобрение на проекта, като след уточняване от страна на възложителя на точния размер на инвестиционните разходи сумата се уточнява с подписването на Приложение № 1. В чл. 29 от договора страните са уговорили и неустойка в случай на забава на плащането на дължимото възнаграждение по договора в размер на 0.2% от неплатена сума за всеки просрочен ден, но не повече от двукратния размер на неплатената сума.

Съгласно чл. 23 от договора, същият може да бъде прекратен от всяка една от страните, а в чл. 9 от същия страните са постигнали съгласие, че в случай, че след официалното уведомление за одобрение на финансиране на проекта по чл. 1 от финансиращата институция, възложителят вземе решение за неизпълнение на същия, консултант изпълнителя следва да получи в пълен размер на възнаграждението по чл.

18.

Не е спорно поделото, а и от приложеното заверено копие на Приложение № 1 към Договор за консултантски услуги № 36/2015 година /л. 20/ е видно, че страните по договора са постигнали съгласие по отношение на възнаграждението, дължимо на консултант-изпълнителя от възложителя за извършените по договора услуги в размер на 11 097.97 лева, без ДДС или 13 317.56 лева с ДДС.

По делото са приложени и заверени копия на Приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 година към Договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година;

Приемо-предавателен протокол от 02.10.2015 година към Договор за консултантски услуги № 36 от 04.05.2015 година /л. 21 и 22/, с които възложителят е приел посочените в тях документи, като в протокола от 02.10.2015 година изрично е посочено, че консултант-изпълнителя гарантира, че в представения резултат са спазени изискванията по договора консултантски услуги, както и че същите са извършени качествено.

3

По делото е изискана и приложена, като отделно приложение към делото, в заверено копие преписката по заявление № 04/04/1/0/02728 от 050.6.2015 г., постъпила от ДФ "Земеделие", включително Заповед № 03-РД/3526 от 07.09.2017 година, с която е отказано финансирането на проекта на П. М. Б. и Заповед № 03-РД/3526 от 13.04.2020 година за одобряване на част от финансирането по проекта и отказ за финансиране в останалата му част, както и Писмо на „Йотов Консулт“ ЕООД до П. М.

Б. от 19.06.2020 година.

В проведеното на 28.10.2021 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката З. Ц. Ш. заявява, че е майка на ответницата. Посочва, че през 2014 година имало възможност да се кандидатства за финансиране по една мярка 4-1 по проект "Инвестиции в селското стопанство" и подали молба до Община Златарица да им бъде отдадена земя за срок от 25 години, за да могат да направят трайно лешникова градина. Заявява, че за да кандидатстват по този проект трябвало със собствени средства да създадат градина от 40 декара, а през месец май 2015 година отишли на среща с "Йотов Консулт“, които им казали освен, че ще изработят проекта, че могат да лобират за него и дават гаранции, че ще бъде спечелен. Посочва, че сключили договор с тях и им заплатили изготвянето на проект, като се договорили, сумата която е заложена по проекта за консултантски услуги да бъде дължима, ако проектът бъде одобрен и реализиран. Заявява, че проектът бил отхвърлен, тъй като при изписването му, объркали и посочили, че техниката, която е необходима за градината ще бъде използвана и извън предназначението си и по тази причина им отхвърлиха проекта. Решили да потърсят правата по съдебен ред, но нещата се проточили много дълго във времето и през 2020 година ги уведомили, че печелят делото и проекта, но бюджетът, който бил заложен, бил значително намален, поради което направили официален отказ, че се отказват от финансирането. Посочва, че когато им отхвърлили проекта, се обадили на „Йотов Консулт“, но те не проявили никаква заинтересованост, след като вече е отхвърлен проектът и трябвало да ползват външни консултанти, на които плащали за подготвяне на документацията и за водене на делото. Тогава П. им се обадила и им каза, че прекратяват договорните си отношения, тъй като проектът е отхвърлен по тяхна причина и че те не им съдействат по никакъв начин.

Свидетелят В. И. Г. посочва, че живее с ответницата на семейни начала от 2013 година, а през 2014 година П. и майка й разбрали, че има проект за засяване на лешникова градина и за селскостопанска машина, а именно трактор. Едно от изискванията за засяване на тази градина било да засеят като самоучастие 40 декара с лешници, след което потърсили услугите на консултантска фирма - „Йотов Консулт“ и след заплащане на такса за изготвяне на проекта се разбрали при осъществяване на проекта, да се доплати останалата сума. Заявява, че две години по-късно - 2017 година пристигнал отказ за проекта, като основанието за него бил не добре написан проект от страна на „Йотов Консулт“, а именно, че селскостопанската машина била вписана за 4 използване извън дейността на проекта. П. и майка й многократно се опитвали, да се свържат със фирмата консултант, но те отказали съдействие и П. се отказала от техните услуги. След това потърсили адвокати и други консултантски къщи и агенции, и обжалвали решението на фонда,а през 2020 година пристигнало решение на фонда, с което отменят първоначалното си решение, но тъй като били минали много години нещата излизали нерентабилни за осъществяване на проекта и решили да се откажат от него.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявени от "Йотов Консулт" ЕООД - град Враца срещу П. М. Б. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по посочения договор, че е изпълнил собствените си задължения по договора, както и осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на неустойка в негова полза. В тежест на ответницата е да докаже, че възраженията срещу предявените искове, включително чрез провеждането на насрещно доказване, че ищецът е неизправна страна по договора, както и че е развалила същия.