Решение № 755 от 22.12.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Благоевград, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210101695 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Н.П., чрез С.К. – юрисконсулт, против И. К. А., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че между страните е сключен договор за паричен заем № 479924 от 22-12-2020 г. между И. К. А., ЕГН **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ***.

Твърди се, че договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. Прави се довод, че по този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които Заемателят съгласно се е съгласил изрично и безусловно. Навежда се, че индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш“ ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в Погасителен план към договор за заем № 479924. Поддържа се, че параметрите на сключения между страните договор за паричен заем са следните: Размер на кредита: 800 лева; Размер на погасителна вноска: 1 x 6.23 лв. и 10 x 83.47 лв.; Ден за плащане: вторник; Вид вноска: седмична; Годишен процент на разходите: 49.91 %; Брой вноски: 11; Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; Дата на първо плащане: 29/12/2020 г.; Обезпечение: Поръчител/банкова гаранция; Дата на последно плащане: 09/03/2021 г.; Такса за усвояване: 0; Обща сума за плащане: 840.93 лева.

1

Навежда се, че длъжникът не е изпълнявал редовно задълженията си. Общо платеното към настоящия момент е в размер на 648.00лв., като тази сума не е достатъчна за пълно погасяване на задълженията по кредита и остават дължими сумите, описани подробно погоре.

Поради неплащане на сумата, се твърди, че дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч. гр.д. № 679/ 2022г. по описа на РСБлагоевград, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.

Твърди се, длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе суми.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането в размер както следва: главница в размер на 451.29 лв. - съгласно договор за заем № 479924 от 22-12-2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението; законна лихва за забава в размер на 36.36лв. - дължимата и неплатена за периода от 01- 03-2021г. до 01-03-2022 г., както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, съдържанието му противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави ( чл. 9 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Поддържа се, че с него са уговорени задължения за ответника /лихвени проценти, възнаграждения за гаранции и неустойки/ в размери, противоречащи на цитираните по-горе правни норми. Навежда се, че договорът за паричен заем е недействителен поради неспазване изискванията на чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Прави се довод, че за ответника няма валидно възникнало задължение да заплаща претендираните от ищеца суми.

Ответникът оспорва твърдението на „ СИТИ КЕШ ” ООД, че ответникът дължи сума за плащане, тъй като е надвнесъл такива.

Оспорва ответникът всички обстоятелства, на които се основава иска. Поддържа, че договорът за заем е нищожен, тъй като води до неравноправност на договарящите, противоречащ на добрите нрави и сключен при заобикаляне на закона.

Прави възражение за нищожност по отношение на клаузите в договора, даващи право на ищеца да получава суми от начислени неправомерни неустойки, размер на главница и годишен лихвен процент - чл. 3, чл. 5, чл. 7 и чл. 9 от договора. Поддържа, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК и поради неравноправност на клаузата уреждаща размера на дължимата годишно лихва. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща договорно възнаграждение и да получава сума се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по 2 просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС №426/14 г. Поради това се прави довод, че за ответника няма валидно възникнало задължение да заплаща претендираните от ищеца суми, при ГПР 49,91% и ГЛП 40,05%, като твърди, че кредиторът е в нарушение на принципа за забрана на неоснователното обогатяване.

Поддържа се по вземането за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, че съгласно чл. 6 от Договора, е договорено обезпечение по заема с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 23 от Общите условия към договора за заем. В посочената разпоредба от Общите условия са посочени кумулативните условия, на които трябва да отговаря съответните поръчители: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да бъде в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход и т.н. Прави се довод, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

Навежда се, че в случая, се претендира сума в размер на 451,29 лева, част от която сума явно е формирана от тази неустойка, която по размер е почти колкото половината от размера на получената сума. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно същата разпоредба, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Така въведените в 3 договора изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, т.к. неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза за неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави са налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане на неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза била пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.

Ищецът, в съдебно заседание, не се явява, не делегира представител, с писмено становище, поддържа иска в открито съдебно заседание.

Ответникът, редовно призован, не се явява, делегира представител, оспорва иска.

След преценка на представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за паричен заем № 479924 от 22-12-2020 г. между И. К. А., ЕГН **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *** Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които Заемателят съгласно се е съгласил изрично и безусловно, като параметрите на сключения между страните договор за паричен заем са следните: Размер на кредита: 800 лева; Размер на погасителна вноска: 1 x 6.23 лв. и 10 x 83.47 лв.; Ден за плащане: вторник; Вид вноска: седмична; Годишен процент на разходите:

49.91 %; Брой вноски: 11; Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; Дата на първо плащане: 29/12/2020 г.; Обезпечение: Поръчител/банкова гаранция; Дата на последно плащане: 09/03/2021 г.. Предвидено е в чл. 6 от договора, че ако длъжника не предостави обезпечение на договора съгласно чл. 23 ОУ, дължи неустойка в размер на 237.07 лв..

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че са извършени погасявания по кредита в размер на 648 лв. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице, като обосновано и кореспондиращо с другите доказателства по делото.

При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните 4 материално-правни предпоставки - валиден договор за кредит, по който кредитодателя е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на договорната лихва, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.