Решение № 3454 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3454 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7470/28.04.2025г., постановено по гр. д. № 37453/24г. по описа на Софийски районен съд, 64 с-в, е признато за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи на ЗАД „Армеец“ АД, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 1121,38 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС „Дачия Докер“ с рег. № ********, които щети са възникнали при ПТП от 15.01.2020г. при преминаване на автомобила през препятствие върху пътното платно - паднала дървена греда с дължина около 1,5 метра, по автомагистрала „Тракия“ при движение в посока гр. София след първата отбивка за гр. Чирпан, който автомобил е бил обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица

№

0000833312/22.03.2019г., ведно със законна лихва от 31.01.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 370,83 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.01.2021г. - 30.01.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5797 по описа за 2024г. на СРС, 64 –ти състав, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 21.11.2024г. по ч.гр.д. № 5797 по описа за 2024г. на СРС, 64 – ти състав. Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да плати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 509,85 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 79,85 лева – разноски за заповедното производство.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с която обжалва решението в цялост по съображения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на 1 материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.

Изложени са конкретни съображения, че ищецът не е доказал пълно и главно твърдените в исковата молба факти относно време, място и механизъм на процесното ПТП и причинно-следствената връзка с посочените имуществени вреди. Въззивникът излага доводи, че е оспорил верността на частните свидетелстващи документи представени от ищеца, а показанията на разпитания свидетел не били обсъдени с оглед чл.172 ГПК, а претенцията се основава изцяло върху показанията на посочения свидетел, без да се подкрепят от други обективни данни. Заключението по САТЕ също почивала на оспорените от ответника писмени документи и съдът неправилно кредитирал заключението, без наличието на други надлежни доказателства. В този смисъл при липсата на несъмнени доказателства, искът по чл.410, ал.1, т.2 КЗ бил недоказан по основание и следвало да бъде отхвърлен. Изложени са и доводи, че л.а. не бил в движение на собствен ход, поради което водачът в изпълнение на Общите условия (т.82) е следвало да уведоми незабавно държавни органи, в т.ч. съответното РПУ или Пожарна безопасност, както и да изпълни задълженията си по ЗДвП, както и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, вменяващи или уведомяване на компетентните органи и искане за издаване на съответно документи, удостоверяващи събитието, или съставяне на протокол за ПТП по чл.125 ЗДвП. В случая, след настъпване на ПТП л.а. не можел да се движи на собствен ход, поради което съдът е следвало да приеме, че е налице хипотезата на чл.125, т.8 ЗДвП, при която службите на МВР задължително посещавали мястото на ПТП, респ. застрахованият имал задължение да изисква изготвяне на документ за щетите, но такива доказателства не били ангажирани, вкл. самият водач заявил, че сигнализирал, но не изчакал службите.

След като не е изчакал, съответно при липсата на съставен протокол за ПТП се разколебава извода за възникване на твърдения инцидент при описания механизъм, чиято доказателствена тежест се носила от ищеца. Поради това претенцията била недоказана и следвало да бъде отхвърлена. Постановявайки решение, с което се уважава, съдът постановил неправилно и необоснова решение. Моли се за отмяната му и отхвърляне на претенции, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.

410, ал.1, т.2 КЗ от ЗАД „Армеец“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1121,38 лева, представляваща невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Дачия Докер“ рег. № ********, възникнали от ПТП от 15.01.2020г., реализирано при преминаване на л.а. през препятствие върху пътното платно – паднала дървена греда с дължина около 1,5м, по АМ „Тракия“ при движение на автомобила в посока гр.София след първата отбивка за гр.Чирпан, който л.а. е бил застрахован при ищеца по полица № 0000833312/22.03.2019г., ведно със законната лихва от 31.01.2024г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5797/2024г. поправена с разпореждане от 21.11.2024г.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2020г. около 22.15ч., при движение в средната лента на АМ „Тракия“ /чиято поддръжка е възложена на ответника/ в посока гр.София, след първата отбивка за гр.Чирпан, застрахования при ищеца по полица № 0000833312/22.03.2019г. Каско с клауза „Пълно Каско“ /в срока на покрития на която/ 2 л.а. Дачия Докер, рег. № ******** преминава през пътно препятствие – необезопасен и неукрепен предмет на пътното платно – паднала напречно дървена греда с дължина около 1,5м, от което са причинените вреди по предна и задна гума и прилежащите джанти, след което процесният л.а. е бил транспортиран с репатрак. По образувана на 16.02.2020г. претенция при ищеца с № 10020030101197, по която причинените вреди били описани и по ликвидационната преписка било определено обезщетение в размер на 1121.38лв. /1031.38лв. вложени части и материали, 80лв. разходи за репатриране и с включени ликвидационни разноски от 10.00лв./, изплатено на застрахованото лице, с което ищецът встъпил в правата на увреденото лице, съответно с регресна покана /получена на 14.05.2020г./ ответникът бил поканен да плати претенцията.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер, оспорва механизма на ПТП по описания начин на извършване по място, време, причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и наличието на препятствие на пътя, който следва да се стопанисва от ответника.

Релевира възражение за съпричиняване, както и твърди, че събитието се дължи на случайно, непредвидимо и внезапно събитие, поради което е настъпило ПТП по независещи от Агенцията причини.

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че твърдяното застрахователно обезщетение е платено.

Приети по делото са /оспорени от ответника/ писмени доказателства – комбинираната застрахователна полица

№ 0000833312/22.03.2019г., както и приложимите към същата Общи условия. От същите се установява, че настъпилото събитие се субсумира под покритието по т.8.3, не е изключен риск, а в раздел XII от същите са описани правата и задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие, съгласно които при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да регистрира пред компетентните държавни органи събитието и да уведоми писмено застрахователя.

Приети са писмени доказателства, от които се установява регистрирана претенция за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, по която е образувана щета № 10020030101197/16.01.2020г., в която е отбелязано, че за описаното събитие са уведомени органите на МВР и Кол Център на ЗАД „Армеец“ за събитието. С останалите доказателства по преписката се установява, че по образуваната преписка бил изготвен доклад, опис на щетите, приета е фактура от сервиз за гуми за закупуване на два броя гуми, фактура за осъществен превоз на т.а. /т.е. за репатрирането му/, както и фактура за джанта, съпътстващи елементи, монтаж и регулиране на гуми, с обща калкулация 946.68лв. /разходи за ремонт/, 164.70лв. /гуми и репатрак/, общо в размер на 1 111,38лв. Приета е и регресна покана, получена от ответника на 14.05.2020г.

Пред първоинстанционния съд като свидетел е разпитан М.М. – водач на автомобила, който дава показания, които съдът кредитира изцяло, от които се установява, че управлявал л.а. Дачия Докер по АМ „Тракия“ със скорост на движение от около 100км/ч и малко преди отбивката за Чирпан претърпял ПТП, вследствие на греда на пътя с размер 10/10см сечение. Дава показания, че управлявал застрахования л.а. в лява пътна лента, голяма част от която била обхваната от обекта на пътя.

Вследствие преминаване през нея били повредени гумите и джантите от лявата страна на автомобила, който вследствие повредите не бил в движение и се наложило да 3 повика Пътна помощ. Изяснява, че нямало предупредителна табела за препятствието на пътното платно, обадил се на телефон 112, но му било съобщено, че можел да изчака „Пътна помощ“ и полиция, която не била налична за идване и можело да отнеме 2-3 часа.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно автотехническа експертиза (оспорена от ответника), съгласно която анализирайки представените към исковата молба уведомление – декларация за застрахователно събитие, от техническа гледна точка дава заключение, че възможният и вероятен механизъм на настъпване на произшествието отговаря на описания в исковата молба, като от техническа гледна точка, щетите нанесени на л.а. са в причинно-следствена връзка с възможния механизъм на настъпване на произшествието, а стойността, необходима за възстановяване на щетите, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1031.38лв., а с включване на платената услуга по репатриране на автомобила, стойността възлиза на 1121.38лв, като обичайните ликвидационни разноски варират между 10 и 25лв.

Първоинстанционният съд е приел за изцяло доказан по основание и размер предявеният иск, стъпвайки на съвкупния анализ на заключението по САТЕ и показанията на св.М., кредитирайки същите изцяло. Във връзка с липсата на протокол за ПТП приема, че от показанията на М. се установило, че позвънил на телефон 112, но получил отговор, че служители на МВР ще посетят местопроизшествието след около 2-3 часа, поради който значителен престой свидетелят не е изчакал посещение, но това не разколебавало установеното посредством показанията на свидетеля.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо, а по същество и ПРАВИЛНО по следните съображения:

Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице - изпълнител, извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, която се предполага), вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.