Решение № 25 от 02.06.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Първомай, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Административно наказателно дело № 20265340200043 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0325-000022/03.02.2026 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, РУ Първомай, с което на С. Й. К., ЕГН: **********, от ********************* са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро (с равностойност 500, 01 лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, предложение 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.140, ал.1 от същия закон.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си жалбоподателят К. моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона и при допуснати нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание на въззивната инстанция не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, РУ - Първомай, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

С молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за издадено Наказателно постановление в съответствие с материалния и процесуалния 1 закони при безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. При евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл.314 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят С. Й. К. е правоспособен водач на МПС и собственик на лек автомобил ,,Мерцедес Е 270 ЦДИ" с рег. № *******. На 19.08.2025 година регистрацията на лек автомобил "Мерцедес Е 270 ЦДИ" с рег. № ******* била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП въз основа на получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Собственикът на моторното превозно средство – С. Й. К., не бил уведомен от сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на МВР - Пловдив за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. на МВР.

Около 23:15 часа на 12.01.2026 година в град Първомай, на ул.,,Княз Борис 1“ до №92, С. Й. К. управлявал личния си лек автомобил ,,Мерцедес Е 270 ЦДИ" с рег. № *******, когато бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ - Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, свидетелите Д. А. К. и Я. М. П.. В хода на проверката органите на реда установили, че регистрацията на управлявания автомобил е служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на сключена "Гражданска отговорност", с което била нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, т.1 от ЗДвП.

На място, в присъствието на жалбоподателя, от свид.Д. А. К. му бил съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение от 12.01.2026 година (бланков № GA 4646623) за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за това, че на 12.01.2026г., около 23:15, в гр.Първомай, общ.Първомай, обл.Пловдив, ул.,,Княз Борис 1“ до №92, с посока на движение изток – запад управлява лек автомобил с марка и модел ,,Мерцедес Е 270 ЦДИ" с рег. № ******* негова собственост с временно прекратена регистрация на дата 19.08.2025г. поради липса на валидна Гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.143, ал.10 от ЗДвП. Със съставения АУАН били иззети като доказателство 2 броя регистрационни табели с рег. № *******, СУМПС:********************* и СРМПС:*********************. АУАН бил предявен на С. Й. К. и подписан от него без възражения.

2

С Мотивирана резолюция № 26-0325-М000002 от 15.01.2026 година на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ – Първомай Жельо Парушев, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН административнонаказателното производство по АУАН № 4646623 от 12.01.2026 година, съставен от Д. А. К., с оглед събиране на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

Във връзка с изпратени до Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение Първомай материали от Областна дирекция на МВР - Пловдив, РУ - Първомай по случая била образувана пр. пр. № 960/2026 година по описа на Районна прокуратура Пловдив, като с Постановление от 29.01.2026 година бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Същото е изпратено на административнонаказващия орган за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Въз основа на горното Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, РУ - Първомай издал обжалваното НП № 26-0325000022/03.02.2026г. , с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на С. Й.

К. е наложена глоба в размер на 255,65 евро (с равностойност 500, 01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По преписката е приложена разписка за връчване на НП, видно от която издаденото НП № 26-0325-000022/03.02.2026г. е било връчено лично срещу подпис на С. Й. К. на 08.02.2026г. в 21:06 часа.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка, по прокурорска преписка № 960/2026 година, както и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателсвени средства – показанията на свидетелите Д. А.

К. и Я. М. П., които съдът кредитира като достоверни.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно задължението на водачите е да управляват превозни средства, които преди всичко са регистрирани по надлежния ред, а след това и да имат поставени регистрационни табели.

В случая безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя MПС не е било регистрирано по надлежния ред. В този смисъл са писмените доказателства по делото, а именно справка от АИС на РУ – Пъромай при ОДМВР - Пловдив, че за автомобила е била прекратена застраховката "Гражданска отговорност" на 19.08.2025г.

По административната преписка липсват обаче доказателства за надлежно връчено уведомление от административнонаказващия орган или от Гаранционния фонд до собственика на превозното средство, че към момента 3 на установяване на нарушението – 12.01.2026г. същият е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация.

Въпреки, че в чл.143, ал.10 ЗДвП не се съдържа задължение за администрацията на МВР да уведомява собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация, нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г.), поставя изискване при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 (по чл.143, ал.10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд), да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Тази разпоредба е действаща и не се явява в противоречие с разпоредбата на 143, ал. 10 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 64 от 2025 г.), тъй като последната не съдържа изрично правило, че за служебно прекратената регистрация не се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

В горния смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., според които прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и т.2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

На следващо място, по аргумент от чл.574, ал.10 от КЗ, за да се пристъпи въобще към прилагане на реда за служебна дерегистрация първо следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, едва след което Гаранционният фонд следва да уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство. Задължение за уведомяване по чл.574, ал.10 от КЗ е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на 4 регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва чрез релевиране на възражения срещу съставения АУАН, респ. в производството по обжалване на издаденото въз основа на него НП, за чиято законосъобразност като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл.143, ал.10 ЗДвП вр. чл.574, ал.11 от КЗ и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

Административнонаказващият орган носи доказателствената тежест да установи фактическите обстоятелства, посочени в обжалваното постановление и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му (наличието на компетентността на органа, издал акта, спазването на административно-производствените правила и правилното приложение на материалния закон) като попълни преписката с всички относими писмени доказателства. Въпреки това по преписката липсват доказателства, преди прилагане на реда по чл.143, ал.10 от ЗДвП, да са били налице предпоставките по чл.574, ал.11 от КЗ, а именно до собственика на процесното МПС да е било изпратено уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ, респ. същият в предоставения му срок да не е представил доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за да се приеме че въобще е възникнало правомощието и задължението на Гаранционния фонд да уведоми органите за контрол по Закона за движение по пътищата да прекратят регистрацията на превозното средство.

Липсват доказателства да е бил спазен и редът по чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., а именно собственикът на ПС да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация.