Решение № 962 от 29.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Плевен, 29.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430101158 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. и Вътев, Съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления: гр. София, ул. „Г. С.

Раковски" №91, първи надпартерен етаж, офис 1 против „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе №115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., в качеството му на упр., в която се твърди следното : на 24.07.2023 г. между „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *** - Заемодател, от една страна, и И. В. В.- Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № 899531 (по-долу за краткост Договора). Страните постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 000.00 лв. Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл.3, ал.7, а именно 44.5 %. Срокът за издължаване на кредита е 30.10.2023 г. В чл.3 ал.5 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 56.66 %.

При сключването на договора, в чл.5 вр. чл.11 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на предвидените условия в чл.5 от договора. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл.11 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 381.62 лева. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен 1 заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

Заемателят, И. В., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9, ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Заявява, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 44.5 % и годишен процент на разходите от 56.66 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение (такса за предоставяне на гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Прочитът на клаузите на в чл.5, във връзка с чл.11 от договора, налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора.

Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не 2 зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19 ал.4 от ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе. Посочва се, че така предвидената неустойка в размер на 381.62лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Противоречието на процесния договор на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл.22 ЗПК. Нормите на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1000 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1000 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

Ищецът е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредставено обезпечение.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае сключения между „СИТИ КЕШ” ООД и И. В. В. Договор за потребителски кредит № 899531 от 24.07.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК; на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди „СИТИ КЕШ" ООД да заплати на И. В. В. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № 899531 от 24.07.2023 г.:

1.

74.28 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл.3, ал.7 от Договор за потребителски кредит №899531 от 24.07.2023г., за периода от 31.07.2023 г. до 30.10.2023 г.;

2. 381.62 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 във вр. с чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 899531 от 24.07.2023 г., за периода от 31.07.2023 г. до 30.10.2023 г.;

3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на 3 исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски по делото.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който са изложени твърдения за недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожност на предявения иск на основание чл.26 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, които съдът не счита за основателни. По същество е изразено становище за неоснователност на исковете. Направено е и искане на основание чл.213 от ГПК, което не следва да се уважава. Ответната страна признава, че в ГПР не е включена неустойката, уговорена между страните по облигационното отношение и прави искане да не се назначава съдебно-счетоводна експертиза с оглед неутежняване на делото с допълнителни разноски.

В о.с.з. ищецът се представлява от адв.Б., който поддържа исковете.

В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не се представлява.

Депозирано е писмено становище, в което е направено и възражение за прекомерност на уговореното между ищцата и пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че на 24.07.2023год. между страните по делото е сключен договор за кредит № 29233499, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1000лв., с посочен ГПР – 56,66 %. Не се спори, че ищецът е върнал/изплатил/ на ответника заетата сума, както и претендираната лихва и неустойка – 74,28лв. и 381,62лв. Не е спорно, че уговорената и заплатена от ищеца неустойка не е включена в ГПР.

По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:

Основателни са възраженията на ищцата, касаещи клаузата, сочеща Годишния процент на разходите по процесния договор.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 56,66%. Посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата 4 разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако при изчислението на ГПР по процесния договор за заем се включи и неустойката, то ГПР ще надвиши максимално регламентирания в закона. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.