Протокол № 1755 от 15.10.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1755 гр. Варна, 14.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501752 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:07 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът К. Р. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна В. АТ. Д., редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Образувано е по въззивна жалба вх. № 290451/10.06.2021г., от К. Р. К., чрез пълномощник адв. Ж. К. , срещу решение № 261697/20.05.2021г. по г.д. №8011/2020г. на ВРС, 21 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения срещу В. АТ. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено между страните, че К. Р. К. е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот №500.142 по ПНИ, одобрен със заповед № РД-117706-113/01.04.2011г. но Областен управител на област Варна, на местност „Старите лозя“, землище гр.Игнатиево, целия с площ от 600 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от намиращата се в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м., състояща се от антре, две стаи, баня, тоалетна . В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в 1 противоречие с материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на процесуалните правила. Излага, че ответникът не е установил, праводателят му е извършил действия, с които е престанал да държи идеални части от имота за ищцата, в качеството си на съсобственик и е започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги свои, поради което и неправилно съдът е приел, че ответникът е придобил собствеността върху посочените ид. части. Съдът в нарушение на производствените правила е кредитирал свидетелските показания, ангажирани от ответника, които според ищцата са недостоверни и противоречиви, поради което е достигнал до неправилни и необосновани изводи. Твърди се, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства във втяхната цялост и взаимна връзка; неправилно не са кредитирани и игнорирани ангажираните от ищцата доказателства; при преценка на свидетелските показания, не е отчетено обстоятелството, че свид.Тончева е заинтересовано в полза на ответника лице по смисъла на чл.172 ГПК; не са обсъдени и събраните по делото писмени доказателства, от които се установяват изложените от ищцата твърдения и се опровергава заявеното от свидетелите, ангажирани от ответника. Посочва също, че в нарушение на процесуалните правила, необосновано и без да изложи мотиви, съдът не е допуснал своевременно поискани от ищцата, гласни доказателства – трима свидетели за установяване на осъществявано от ищцата владение върху процесния имот за периода от 2009г. до 2013г. По тази причина, ищцата е лишена от възможността да представи поисканите допустими и относими към предмета на спора доказателства, като решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В жалбата е направено искане да се допуснат до разпит трима свидетели при условията на водене в съдебно заседание, за установяване на факта, че ищцата К.К. е владяла и ползвала необезпокоявано процесния имот от 2009г. до края на 2013г. Въззвницата обосновава допустимостта на посоченото доказателство с допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна В. АТ. Д. с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва наведените във въззивната жалба доводи и съображения и излага други в подкрепа на мотивите в обжалваното решение. Моли решението на ВРС да се потвърди като правилно и законосъобразно. Счита искането на въззивницата за допускане на гласни доказателства за неоснователно и недопустимо, предвид разпоредбата на чл.260, т.5 и т.6 и чл.266, ал.3 ГПК и моли същото да се остави без уважение.

Съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания с определението си от р.з.

АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Имам допълнение, когато се излагат нашите основания относно това, че свидетелката Т. е заинтересовано лице.

В жалбата твърдим, че заинтeресовани лица са и свидетелите Т.Д., който е първи братовчед на въззиваемия и К., която в с.з. заяви, че е била близка с наследодателя на ответника.

Тримата са заинтересовани лица в смисъла на чл. 172 ГПК, като съдът не е съобразил гласните доказателства на тримата свидетели, които са заинтересовани.

2

АДВ. Д.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Тримата свидетели заявиха, че са приятели на ищцата и в този смисъл също са заинтересовани. Имам възражения срещу изводите за допуснати процесуални нарушения от ВРС, във връзка с доклада. Считам, че тези изводи са възприети в нарушение на диспозитивното начало и чл. 269 ГПК, т.к. във въззивната жалба не се навеждат оплаквания за допуснати нарушения, във връзка с доклада.

Няма и изводи в определението на ВОС от м. юли за неправилна квалификация на предявения иск, съгласно т. 1 и 2 от ТР 1/2013 г. Само при наведени оплаквания и констатирана неправилна квалификация въззивната инстанция би могла да констатира и следи за процесуални нарушения, във връзка с доклада на първоинстанционния съд.

Независимо, че въззивната инстанция не прави нов доклад по делото, след като е констатирано, че ВРС неправилно е разпределил доказателствената тежест, не е дал адекватни указания на страните за кои обстоятелства носят такава тежест, би следвало въззивната инстанция да посочи правилно разпределение на тежестта на доказване и да даде указания, в противен случай се нарушават възможностите на двете страни за защита.

Оспорвам твърденията за допуснати процесуални нарушения, във връзка с допуснатите свидетели. ВРС, в с.з. на 12.02.2021 г. допусна по двама свидетели на страните, т.к. се искаше установяване на едни и същи обстоятелства. Когато направих искане за трети свидетел, колегата заяви, че не е нужно да се разпитва трети свидетел. След разпита на свидетелите не направи искане по чл. 159, ал 2 ГПК да се допуснат и останалите свидетели, така, че считам, че не само не е допуснато процесуално нарушение, но и е налице процесуална преклузия по чл. 266 ГПК, поради което моля да отмените определението за допускане на свидетели.

АДВ. К.: Неоснователни са твърденията на колегата по отношение допускането на свидетели и извършено нарушение в това отношение. Безспорно има нарушение на съдопроизводствените правила, ако съдът не допусне поискани от страната свидетели, без да изложи основание за това. Ние поискахме трима свидетели за определен период за да докажем нашите твърдения, но съдът не ги допусна. Това определение не подлежи на обжалване и не сме поискали съдът втори път да допусне свидетели, т.к. вече се произнесе.

Съдът не допусна свидетели за периода 2009-2013 г. Поискахме свидетели за този период, т.к. тогава ищцата е живяла в гр. Враца и посещавала имота си и свидетелите са съвсем други. Съдът постанови решението при неизяснена фактическа обстановка. Ние не успяхме да докажем твърденията си, т.к. бяхме лишени от тази възможност.

АДВ. Д.: В определението си съдът е допуснал гласни доказателства по искане на ищеца за целия период, за който твърдят, че осъществяват владение. Няма отказ за определен период.

Съдът не намира основание да ревизира определението си в частта относно относимостта и допустимостта на исканите от страните гласни доказателства, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззиваемия за промяна на определението, с което са допуснати гласни доказателства на 3 двете страни, чрез разпит на по трима свидетели.

АДВ. К.: Водим свидетелите Р.И.М., К.Д.К. и И.Д.И..

АДВ. Д.: Водим свидетелите Й.П.Ц., А.М.К. и Б.Г.Д..

Съдът, предвид дадената възможност с определението от р.з.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетели на въззивницата Р.И.М., К.Д.К. и И.Д.И. и като свидетели на въззиваемия Й.П.Ц., А.М.К. и Б.Г.Д. и вписва същите в СЛП.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелката и сне самоличността й: Р.И.М., ЕГН **********, 47 год., вдовица, неосъждана, българка, българска гражданка, дъщеря на К.К., желае да свидетелства.

Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да говори истината.

Познавам А. Д. може би от детството си, защото родителите ми бяха семейни приятели с него и съпругата му. Баща ми почина през 1998 г. и през 1999 г. А. се събра с майка ми. Заживяха във Варна, той дойде при нас. До 2009 г живяха заедно. Майка ми се пенсионира и отиде да гледа баба ми във Враца. Виждаха се с А.. Когато майка замина, продаде апартамента и той отиде да живее на вилата. Майка беше във Враца и за малко дойде при мен в Испания първо за няколко месеца през 2004 г. като почина мъжът ми, а после през 2010 г. През 2011 г. се прибра обратно във Враца при баба ми и през 2013-2014 г. спря да ходи във Варна, защото здравословно не беше добре. Имаше тумор на дебелото черво, получи инсулт, счупи си ръката и крака. До 2014 г. идваше във Варна, когато ние идвахме на почивка с децата. Отсядаше или при нас, или на вилата. През 2003 г. А. и К. си купиха имот в Игнатиево. Платиха имота през 2003 г., но са подписали документи през 2005 г. Майка ми е платила по-голямата част от имота, съмнявам се, че е платила целия имот, но не ни е казала. Аз не съм била тук през 2003 г., а от 2004 г., когато мъжът ми почина, през август се прибрахме. Майка ми работеше в Терапията, а чичо Н. идваше да ни взема с децата. Къщата беше с 2 помещения – спалня и кухня. Започнаха да си правят баня и тоалетна вътре. Отвън имаше разбита тоалетна. Направиха и стопанска част. Дворът беше доста голям, с дръвчета и асма. Направиха гараж. Майка ми работеше до 2009 г. в Терапията, докато се пенсионира. Живееше с чичо Н. в нашия апартамент. В почивките отиваха на вилата. Правиха там подобрения. Не са имали никакви проблеми с ползването и стопанисването на имота. Те се разбираха доста добре. В началото аз се шокирах и с нея имахме малко спречквания, но с чичо Н. не. Последно майка ми е посещавала имота, може би в началото на 2013 г. Аз не бях в страната. Аз през 2006 г. отидох обратно в Испания и майка ми беше сама. Дотогава ходех с нея до вилата, а после остана сама. Още беше на работа. След 2009 г. аз съм посещавала имота през летата. Майка ми беше с нас, понякога идваше с влака, а понякога с колата на първата ми братовчедка, която идваше от Италия и се събирахме тук. Аз си вземах квартира и лятото ми минаваше тук. Никога не сме имали проблеми с А.. Той не й е правил проблеми, когато тя идваше в имота. Той беше много 4 усмихнат човек и обичаше децата. Беше приятно с него. Беше гостоприемен и имахме добри отношения. Не зная К. да е имала намерение да продава имота. Поддържали са отношения докато майка ми спря да ходи по здравословни причини. Спрели са да се виждат от 2013 г.

Не съм нощувала в сградата. Те пристроиха стопанска част и друга постройка, още една стая. Направиха външната тоалетна и гараж. Направиха нормален гараж. Не са събаряли гаража. Втори етаж не зная кога се е направил. До 2013 г. беше на един етаж.

Мисля, че дограмата беше дървена. През 2012 г. съм ходила в имота и последно тогава се видях с А.. Никога не сме виждали друга жена в имота. Посещавах имота веднъж годишно през лятото. Не познавам съседите.

Гаражът се намираше в лявата част от входа на имота. Граничеше със съседен имот.

Стопанската постройка е разположена зад самата къща. Мисля, че като посетих последно имота имаше нова ограда, но не помня, имаше нова врата. Преди беше мъничка желязна врата, а след това беше по-голяма желязна врата. Беше единична врата, но по-голяма и повисока. Не мога да кажа каква беше.