Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 27.02.2020, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1812/2019
Вид
Решение № 64
Подписан
27.02.2020
В сила
29.05.2020
Състав
ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата

№ 64 / 27.2.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 27.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД гр.Монтана..…четвърти наказателен състав в публично заседание на 28 януари….......……..………….…..…………………………. през две хиляди и двадесета година.................……………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА при секретаря Пепа Илиева..………….......................…и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията

Николова.……………………....…..............АН дело 1812 по описа за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-0996-003725/ 20.11.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на В.П.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.П.И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност. В съдебно заседание моли съда да намали наложеното наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателят е съставен АУАН, за това, че на 14.08.2019 г. около

23:10 ч. в гр.Монтана по бул. Александър Стамоболийски с посока на движение към парк Монтанезиум и до сградата на ВИК, управлявал мотоциклет КТМ с peг.

№ XXXX , лична собственост като при подаден светлинен и звуков сигнал, и със стоп палка не спира, не се подчинява и продължава посоката си, като преминава през парк Монтанезиум, с което създава предпоставка за ПТП. След направена справка по рег. номер водача не е намерен на адреса. Не е представил и КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:

Жалбоподателят не оспорва констатираното в АУАН и НП. Моли съда да намали наложеното наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Съдът намира, че описаните деяния в съставеният против жалбоподателя акт съдържат всички обективни и субективни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Не е спрял плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Не е носел контролния талон от свидетелството за управление. Ето защо съдът намира, че И. е извършил посочените административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове /какъвто е настоящият/ имат доказателствена сила до установяване на противното.

По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП обаче съдът намира, че наказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че липсват доказателства жалбоподателят да е наказван друг път по ЗДвП. Липсват и доказателсва какви доходи реализира жалбоподателя. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН, а именно наказанието глоба в размер на 150.00 лева да бъде намалено на глоба в размер на 50.00 лева, а наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца да бъде намалено на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-003725/ 20.11.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в частта в която на В.П.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на 1 месец лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 50.00 лева ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-003725/ 20.11.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в частта, в която на В.П.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: