Решение № 289 от 01.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Русе, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20214500500567 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от „Т.А.“ ЕООД- гр.Мартен, ЕИК 200409522 против решение № 260333/14.04.2021 г., допълнено с решение № 260487/28.06.2021 г., постановени по гр.д.№ 2253/2020 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е осъдено да заплати на Т. ДР. Н. сумата в размер на 34328 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното плащане, в частта, с която не е уважено направеното от дружеството възражение за прихващане със сумата от 9244.70 лв., както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложено в жалбата. Навежда доводи, че определеният от съда размер не съответства на действително претърпените болки и страдания 1 и същият е завишен, че неправилно не е уважено възражението им за съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, както и че неправилно съдът не е уважил възражението за прихващане. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът се отхвърли.

Претендира направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата Т. ДР. Н. не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявеният от Т. ДР. Н. против жалбоподателя иск с правно основание чл.200 от КТ- за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 60 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

За да бъде ангажирана отговорността на работодателя на заявеното основание, в доказателствена тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на цитираната правна норма.

2

По делото е безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, породено от сключен на 12.07.2019 г. трудов договор като Т.Н. е заемал длъжността “монтажник изделия от метал“. На 25.07.2019 г. при изпълнение на трудовите си задължения Н. е претърпял злополука- при монтаж на изопанели залита и пада от бетонна стена, в резултат на което получава телесни увреждания: счупване на гръбначен прешлен L2 и ляво рамо. С разпореждане №81/08.08.2019 г. на НОИ, ТП-Русе злополука е призната за трудова такава по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО.

С приетата в първоинстанционното производство СМЕ е установено, че в резултат на злополуката Н. е получил следните телесни увреждания:

Счупване на спинозния израстък на седми шиен прешлен. Счупване на левите напречни израстъци на първи и втори поясни прешлени. Счупване на тялото на втори поясен прешлен, с костен фрагмент в гръбначномозъчния канал и лека степен на долна парапареза,наложило оперативна интервенция метална стабилизираща остеосинтеза. Счупване на единадесето ребро в ляво.

Многофрагментно счупване на лява раменна кост в проксимални край, наложило костна пластика с алографт продукт и метална остеосинтеза.

Счупване на ставната повърхност на лява лопатъчна кост. Оток и кръвонасядане на меките тъкани в областта на ляво. Счупване на срамната кост вляво на тазовия пръстен. Получените телесни увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата и левите горен и долен крайник и са в пряка причинна връзка със злополуката.

Установено е, че след инцидента Н. е приет н Отделение по неврохирургия при УМБАЛ „Канев“ АД-Русе, където са извършени диагностични изследвания и е започнато медикаментозно лечение. Същият ден е откаран и приет в Клиника по Неврохирургия при Болница „Токуда“гр.София, където на 26.07.2019 г. е извършена оперативна интервенция на гръбначния стълб с цел отстраняване на фрагменти от гръбначномозъчния канал и стабилизираща метална остеосинтеза. След изписването от Болница „Токуда“- гр.София веднага е приет за станицонарно лечение в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“- София, където на 07.08.2019 г. е извършена оперативна интервенция на лява раменна става- репозиция, костна пластика с алографски продукт и метална остеосинтеза. Изписан е от болничното заведение на 12.08.2019 г.

3

Установено е още, че при такива увреждания болките са най- силни непосредствено след получаване на травмите, след което продължават със значителен интензитет до имобилизацията или поставянето в покой на увредените анатомични области, силни болки има в следоперативния период и в периода на раздвижване. Болки с по- слаб интензитет се усещат в продължителен период от време - месеци и години, особено при физически натоварвания и при промяна на времето.

Вещото лице е посочило, че установените увреждания са тежки, свързани с оперативни интервенции с поставяне на метални остеосинтезни материали, които ще останат най- вероятно за цял живот. По отношение на увреждането на гръбначния стълб подвижността на поясния отдел ще остане силно ограничена за цял живот, не се очаква и пълно възстановяване на лява раменна става. В тези области болките ще продължат дълго време, име вероятност да се развият посттравматични артрозни промени, които допълнително да ограничат подвижността на засегнатите стави.

От показания на св.К.Ф. - майка на ищеца, е установено, че Н. в продължение на два месеца след изписването му от болничното заведение е бил на легло, неподвижен, не можел да става и да се обслужва, нуждаел се от чужда помощ, изпитвал силни болки, станал нервен. Същата сочи, че и към момента той не се възстановил, продължавал да е нервен, движел се самостоятелно, но не можел да извършва тежка физическа работа, а прогнозите за пълно възстановяване не били обнадеждаващи. Опитал се да работи, вкл. и в чужбина, но не могъл.

С оглед на така установените факти правилно първинстанционният съд е приел, че в процеса са установени елементите от фактическия състав на чл.200 от КТ, обуславящи обезщететителната отговорност на работодателя.

Въз основа на задълбочен анализ на релевираните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът по жалбата е установил по вид и интензитет претърпените от него неимуществени вреди.

По делото е установено по категоричен начин, че в резултат от трудовата злополука работникът е получил множество телесни увреждания, които в 4 значителна степен са засегнали неговия телесен интегритет. Правилно първоинстанционният съд е приел, че телесните повреди имат траен характер, някои от тях изискващи продължително лечение, свързано с болки със значителен интензитет, както и че не е налице и не се очаква пълно възстановяване. На база на свидетелските показания, медицинската документатия и приетата експертиза, правилно първоинстанционният съд е извел извод, че някои от болките и страданията ще продължат в дълъг период от време, а някои и за цял живот, че същите причиняват страх и негативни преживявания от невъзможността да бъде полезен за себе и семейството.

Правилно районният съд е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените от Н. неимуществени вреди, а доводите на дружеството- работодател , че същият е завишен са изцяло неоснователни.

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която постановява, че същите се определят по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.

Определеното от районният съд обезщетение в размер на 35 000 лв. съответства на критерият справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, тъй като е съобразен с конкретните обективни обстоятелства- начина на извършване на злополуката, вида и интензитета на получените телесни увреждания, продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на лечението, обстоятелството, че и до момента не е настъпило пълно възстановяване и не се очаква да настъпи, свързаните с това негативни емоции, както и ограниченията, свързани с правото му труд. Размерът е съобразен и с икономическите условия в страната, както и с актуалната съдебна практика.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице груба небрежност, която да е основание за намаляване на отговорността на работодателя.

Жалбоподателят своевременно е навел възражение за намаляване на 5 отговорността му по реда на чл.201, ал.2 от КТ. В отговора на исковата молба е посочил, че пострадалият от трудовата злополука в голяма степен допринесъл настъпването на вредоносния резултат като допуснал груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, изразяваща се в неспазване на правилата за безопастна работа на височина, за които бил инструктиран и неизползване на вишка и осигурени лични средства.

Правилно районният съд е приел, че наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение, а трябва да бъде установено по категоричен начин като доказателствената тежест по правилата на чл.154, ал.1 от ГПК е на работодателя, както и че по делото не са събрани доказателства за наличие на подобно субективно отношение и фактически действия, предприети от ищеца на 25.07.2019г.

За да бъде налалена отговорността на работодателя следва да се установи наличието на груба небрежност на страна на работника по смисъла на чл.201 от КТ. В КТ не е дадена легална дефиниция на понятието "груба небрежност", нито пък някакви признаци за определянето му като вид непредпазливост.

Определение на непредпазливостта е дадено в НК. Съгласно чл. 11, ал. 3 НК непредпазливостта е съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е непредпазливост и то от категорията на съзнаваната непредпазливост. Груба ще е небрежността, когато работникът е съзнавал (предвиждал) настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето си, но е мислел да ги предотврати - чл. 11, ал. 3, пр. посл. НК. С оглед на посочената дефиниция трайната съдебна практика приема, че "Грубата небрежност" е по-висока степен на обикновената небрежност. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда обаче мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е установил поведение от страна на работника, което да се определи като груба небрежност.

По делото няма доказатества, които да установяват, че работодателят е 6 изпълнил вненените му от закона задължения за осигуряване на безопастни условия на труд- няма доказателства за провеждане на ежедневен инструктаж, както и за предоставянето на лични предпазни средства на пострадалия работник, съответно снабдяването на обекта с вишка. Напротив, от извършената проверка от ДИТ-Русе се установява, че в предоставените от работодателя документи за провеждане на инструктажи не е отразено провеждане на инструктаж на работно място, което е нарушение на чл.11, ал.5 вр.чл.2, ал.1 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.