Решение № 4 от 19.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кюстендил, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Търговско дело № 20211500900035 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от Б. Б. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Д. П. Ш., с адрес на упражняване на дейността и съдебен адрес за ищеца: гр. София 1000, ул. „Г.И.“ № **************, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, иск за сумата от 40 000 лева, предявени като частичен иск от 60000 лева - главница за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 29.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие), до окончателно изплащане на сумите. Претендират се разноските в производството.

В исковата молба се твърди, че на 29.09.2018 г. в гр. Дупница, при управление на лек автомобил марка „Ф.", модел „П.", с рег. ********, водачът на МПС - С.М.П. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 25, ал. 2 /обн. ДВ бр.

20/05.03.1999 год. Доп. ДВ, бр. 101/2016 год., в сила от 21.01.2017 год./ при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат в нея, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и по този начин е отнел предимството на движещия се по нея мотоциклет „А." с рег. № ******* и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца Б. Б. К..

Към датата на настъпване на ПТП-то управляваното от виновния водач МПС било с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на Застрахователна полица № ВG/22/117003041905, валидна до 16.11.2018 г.

За така описания случай бил съставен констативен протокол за ПТП №348р[1]11881/29.09.2018 г. на РПУ – Дупница, като причина за настъпване на цитираното ПТП било виновното и неправомерно поведение на управлявания от С.М.П..

1

С решение от 24.04.2019 г. по НОХД №356/2019 г. на РС - Дупница, виновният водач бил признат за виновен за причиняването на средна телесна повреда на Б. Б. К..

Решението е влязло в сила и е окончателно.

В резултат на ПТП, предизвиквано от С.М.П., били причинени множество телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в следното: задно изкълчване (луксация) на дясна тазобедрена става, както и множество охлузвания, натъртвания и кръвонасядания по цялото тяло. За травмата на тазобедрената става се наложило извършване на оперативна намеса, представляваща репозиция и имобилизация. Изключително тежката травма в тазобедрената става била лекувана от пострадалия за период между 9-12 месеца, като към настоящия момент -вече повече от две години по-късно, той все още изпитвал болки и затруднения в ходенето.

Ищецът Б. К. е бил временно неработоспособен за период от 6 месеца, за което му е издаден и ТЕЛК. Вследствие от тежката травма и дългия период на лечение, пострадалият е търпял значителни житейски и битови несгоди, тъй като не е могъл сам да обслужва елементарните си битови нужди. За период от над 9 месеца за него се грижели близки и роднини, тъй като бил неподвижен и в сравнително безпомощно състояние. Предвид възрастта му и фактът, че е мъж в разцвета на силите си, който не е могъл сам да обслужва елементарните си нужди, пострадалият, наред с болките и страданията, изпитвал чувство за малоценност и незначителност. Социалната му сфера била силно засегната и той загубил желанието си за активен живот и среща с хора. Невъзможността да работи, да се грижи сам за себе си и необходимостта от постоянна чужда помощ, смазала самочувствието на 32годишния мъж, който наред с болките и страданията, търпял и дълготрайни душевни и емоционални болки. Преди това самостоятелен мъж, след инцидента той бил поставен в непривична за него позиция на човек, който трябвало да бъде обгрижван .

Ищецът отправил писмена претенция по чл. 380 от КЗ до ответното дружество, която била получена на 01.02.2021 г., видно от приложената обратна разписка на Български пощи. Застрахователят направил предложение за доброволно уреждане на спора, но предложената от него сума не удовлетворявала пострадалия, поради което той направил контра-оферта. Към момента на депозиране на исковата молба все още нямало получен отговор от застрахователя на така отправеното предложение, което обосновавало правен интерес от воденето на настоящото дело.

Ищецът счита, че сумата от 60 000лв. е справедливо обезщетение по смисъла на чл.

52 от ЗЗД, което ще репарира претърпените от него и подробно описаните по-горе неимуществени вреди, болки, страдания и несгоди, вследствие от ПТП от 29.09.2018 г.- в пълен размер, като е предявил частична искова претенция от 40 000лв.

В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:

Оспорва изцяло предявената искова претенция по основание и размер като неоснователна и недоказана. Навежда аргументи за липса на правен интерес за ищеца от водене на исково производство. По повод отправената доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение се твърди, че не е налице отказ от страна на ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва механизма на ПТП; респ.оспорва твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на л.а. „Ф.", застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, поради факта че същият е нарушил разпоредбите на ЗДвП (в частност чл. 20 от същия) и Правилника за прилагането му и е изложил на риск живота и здравето си, като е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост за пътните условия, не е предприел „аварийно спиране" при настъпилата опасност, респ. заобикаляне, както и не е съобразил поведението си при настъпилата опасност и подчертава, че пострадалият е могъл да 2 предотврати събитието с поведението си и е могъл да спре или заобиколи л.а. „Ф.", като с това си поведение е нарушил разпоредбите на ЗДвП и е причинил / алтернативно допринесъл в значителна степен, за получените от него травми.

Твърди, че описаните в исковата молба травматични увреждания са получени от ищеца следствие на личното му виновното поведение за обезопасяването си като водач на МПС и неспазването на посочените разпоредби.

Счита за неизяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП, нито какви са били действията на водача на мотоциклет "А.", както и по вина на кой от водачите са настъпили вредите по автомобилите и на пострадалия, коя от маневрите е допринесла за настъпване на ПТП като причина.

Твърди, че за водача на л.а."Ф." е налице „случайно деяние" по смисъла на НК досежно причиняване на телесните увреждания на пострадалия К..

Подчертава, че ищецът в настоящото производство и водач на МПС при настъпилото застрахователно събитие нямал признато по установения ред право да управлява МПС.

Оспорва представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №348р[1]11881/29.09.2018 г. в частта досежно „обстоятелства и причини за ПТП", тъй като не била изяснена в цялост фактическата обстановка при настъпилото събитие.

Навежда аргументи за наличие на умисъл в действията на пострадалия ищец като водач на МПС, който при създалата се обстановка не предприел „аварийно спиране" или заобикаляне, поради липса на опит, а ударът в случай на такива, бил предотвратим. Счита, че ищецът бил с ясно съзнание, че не му е позволено и не можел да управлява мотоциклета като по този начин поставял и застрашавал живота и здравето на себе си и другите участници в движението. Твърди, че приносът на ищецът за настъпване на вредоносния резултат е 90 %.

Наличието на съпричиняване от страна на ищеца, счита за основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Оспорва изрично исковата претенция и по размер като прекомерно завишена и неотговаряща на претърпените от ищеца неимуществени вреди, а именно една средна и една лека телесни увреди, както и некореспондираща с трайно установената практика на ВКС по аналогични случаи Акцентира върху обстоятелството, че според представената медицинска документация ищецът е получил леки телесни увреди и е бил в ясно съзнание. Оспорва всички направени твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, твърденията за тяхната продължителност и интензитет, обуславящи размера на исковата претенция.

Оспорва наличието на пряка и причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и получените телесни увреждания на ищеца, както и по причина от описаните травми за ищеца да са настъпили твърдените неимуществени вреди.

Оспорва твърдението, в резултат от осъществяване механизма на ПТП на ищеца да са причинени описаните в исковата молба като вид и характер увреждания. Оспорва всички твърдения относно медико-биологичния характер на уврежданията, за продължителност на лечението, както заявените вреди да са настъпили по причина от травми настъпили при описаното ПТП. Оспорва твърдението, че ищецът не се е възстановил напълно и твърдението относно проявления на неимуществени вреди в бъдещ период. Твърди, че не са налице данни за допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищеца, нито да е провеждано допълнително лечение и акцентира върху представеното от ищеца решение на ТЕЛК, в което било отбелязано, че същият не се нуждае от чужда помощ.

Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва като неоснователен, предвид неоснователността на главния иск. На самостоятелно основание сочи, че лихва 3 следва да бъде определена съгласно императивната норма на чл. 409 от КЗ, като акцентира, че доказателства относно безспорно виновно поведение не са представени.

В допълнителната искова молба ищецът прави следните уточнения:

Оспорва изцяло изложените възражения направени в отговора на исковата молба и поддържа всички твърдения от исковата молба. Оспорва твърдението на ответника за липса на правен интерес от воденето на исково производство. Определя като неоснователно твърдението на ответното дружество, че вредите причинени на ищеца са „резултат в това число и на неговото собствено поведение". Възразява срещу твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че получените телесните увреждания от ищеца не са определени по характер, вид, интензитет и продължителност, както и че посочените вреди не са настъпили при описаното ПТП: Определя като несъстоятелни твърденията за наличие на умисъл в действията на ищеца. Поддържа, че освен всички получени травматични увреждания ищецът е изживял и силен стрес, който щял да остане за цял живот в съзнанието му и вследствие от ПТП имал чести кошмари, отрицателни потискащи спомени, тревожни мисли и чувства, напрежение и стрес при пътуване.

Прави се възражение по отношение искането на ответната страна за намаляване размера на обезщетението тъй като същият не бил завишен. Прави възражение и по отношение на твърдението от ответната страна за „съпричиняване" от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, както и по отношение на искането да бъде допуснато съвместно разглеждане на възражението за съпричиняване. Счита за установено от представените доказателства, че единствена причина за настъпване на ПТП от 29.09.2018г. е именно извършеното нарушение на правилата на ЗДвП от водача Павлевчев.

Твърди, че всички обстоятелства, причините и механизма, довели до настъпването на ПТП са изяснени, а причинените травматични увреждания на ищеца са следствие от виновното поведение на Павлевчев поради неспазване на цитираните разпоредби на ЗДвП. Акцентира, че съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, предвид което счита, че следва да се приеме за установено, че на посочената дата, Светослав Павлевчев, е причинил на Б. Б. К. по непредпазливост средна телесна повреда. Намира възраженията за съпричиняване на ПТП за неоснователни.