Решение № 1405 от 29.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. Пазарджик, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220103057 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК.

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Е. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...................., общ. Пазарджик, ул. .............................. като майка и законна представителка на малолетните си деца С. Е. М., ЕГН ********** и Н.

Е. М., ЕГН ********** против Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с ...................., ул. ..........................

В исковата молба се твърди, че ответникът е съпруг на Е. М. и баща на малолетните деца С. Е. М. и Н. Е. М.. Посочва, че доскоро за децата се грижели и двамата родители, като живеели и работили в гр. .............................................. През лятото тази година пристигнали в България, но когато трябвало да се върнат с ответника, последният заявил, че иска развод и че сам ще замине, а съпругата му и децата трябвало да останат в с. .................... в жилището на родителите му. Ответникът бил обещал, че ще плаща издръжка за децата, но след като бъде осъден с решение на съд.

Твърди се, че децата и майка им понастоящем живеят в къщата на родителите й в с.

..................... От 12.09.2022 г. за двете деца се грижила единствено майка им.

Посочва се, че по-голямата им дъщеря С. е на 10 години, ученичка, като сега уреждала записването й в училище и я подготвяла за учебната година. Малката им дъщеря Н. е на 2 години, като се обмисляло да постъпи в детска градина, за да може майката да започне работа, но се оказало, че всички места в градините са заети. В жилището на родителите й живеят заедно с майка й и брат й, които също работят и не можела да ги ангажира да гледат децата.

1

Твърди се, че разходите за децата не са никак малки с оглед възрастта и нуждите им.

Понастоящем майка им била без доходи, но за последните три месеца във Великобритания получавала брутна месечна заплата средно в размер на 650.00 паунда плюс 145.00 паунда детски добавки общо за двете деца.

Посочва, че ответникът е с доста по-високи доходи - за последните три месеца получавал брутна месечна заплата в размер на 1732.00 паунда. Смята, че доходите на ответника му позволяват да дава без затруднения една адекватна на нуждите на децата им издръжка.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплаща за малолетните деца С. М. и Н. М. чрез тяхната майка и законна представителка Е. М., месечна издръжка, както следва: за С. Е. М. по 450,00 лева месечно и за Н. Е. М. по 300 лева месечно, считано от датата на постъпването на исковата молба в съда до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва при просрочие, както и да бъде осъден да заплати издръжка за децата за периода от 12.09.2022 г. до 28.09.2022 г., като за С.

М. да заплати 230 лева и за Н. М. да заплати 160 лева чрез тяхната майка и законна представителка Е. М., заедно със законната лихва при просрочие.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява пълномощник – адвокат В. Д. от АК Пазарджик, която моли съда да уважи исковата молба. Депозира писмена защита в срок.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал такъв чрез пълномощника си адвокат А. Г. от АК Пазарджик, с който счита предявените искове за допустими но изцяло неоснователни.

Не оспорва твърдението, че ответникът е съпруг на Е. М., както и че по време на тяхното съжителство се раждат и двете им малолетни деца С. Е. М. и Н. Е. М.. Не оспорва и факта, че цялото семейство през последните няколко години живее и работи във

Великобритания, гр. Ливърпул. Не оспорва и, че заминал сам, без съпругата си и децата им за Великобритания.

Оспорва, че единствено Е. М. се грижила за децата, тъй като ответникът продължавал да комуникира с децата и да подпомага финансово майка им за тяхната издръжка. Сочи, че изпратил суми в общ размер от 650 паунда, а именно на 21.09.2022 г. изпратени 160 паунда и на 12.10.2022 г. изпратени 500 паунда и затова иска за издръжка за минало време се явявал неоснователен.

Твърди, че към настоящия момент ответникът работи във фирма ........................ в гр.

Ливърпул като мотокарист и получава брутно трудово възнаграждение от 1400 паунда на месец. Сочи, че сумата от 1732 паунда, посочена от ищцата е получавал много рядко, когато е имал бонуси за извънреден труд, а не всеки месец. От тази сума, ответникът заплащал и много разходи ежемесечно, а именно: наем за квартира /100 паунда седмично/, разходи за 2 колата, погасяване на кредити /250 лева месечно/, които са теглили и похарчили заедно с Е., консумативи и сметки за храна, дрехи и т.н.

Смята, че претендираната сума била твърде голяма и непосилна за него.

Моли съда да постанови решение, с което да определи месечна издръжка на малолетното дете С. Е. М. в размер на 250 лева, а на малолетното дете Н. Е. М. в размер на 200 лева, платими до 10 число на текущия месец чрез тяхната майка и законен представител Е. З. М., по банков път, чрез банкова сметка предоставена от ищцата или чрез пощенски запис, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

По отношение на иска за издръжка за минало време счита, че същият е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като за посочения по горе период е изпращал пари на ищцата, които да послужат за издръжката на децата.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява ответникът.

Представлява се от адвокат А. Г. от АК Пазарджик, която молят съда да определи размер на дължимата издръжка, както следва – за детето С. в размер на 250 лева и за детето Н. М. в размер на 200 лева. Претендира разноски. Депозира писмена защита в срок.

Контролиращата страна Д „СП“ Пазарджик не изпраща представител и не ангажира становище извън депозираните социални доклади.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между, че Е. М. и Е. М. са родители на децата С. Е. М., ЕГН **********, родено на ...................... г. и Н. Е. М., ЕГН **********, родено на ............................

Последното се установява и от приложените по делото заверени копия на удостоверения за раждане издадени от общ. Пазарджик. Не е спорно, че бащата е превел в полза на Е. М. сумата в размер на 495,84 британски лири /1105,21 лева/ за издръжката на двете деца на 12.10.2022 г.. Последното е прието за безспорно в проведеното съдебно заседание на 14.12.2022 г. и се установява от приложеното преводно нареждане от 12.10.2022 г..

От преводно нареждане от 21.09.2022 г. се установява, че ответникът е превел и сумата в размер на 158 британски лири /318,18 лева/ в пола на Е. М..

Установява се, че ответникът работи като „складов служител“ в център за дистрибуция Аксис.

От договор за наем в превод на български език се установява, че ответникът заплаща наемна цена за жилището, в което живее в гр. Ливърпул в размер на 100 британски лири на седмица.

От представените в превод на български език фишове за заплата на ответника се установява, че за месец юли 2022 г. брутното трудово възнаграждение, което е получил е в общ размер на 2237,21 британски лири, за месец август 2022 г. в общ размер на 2550,50 британски лири и за месец септември 2022 г. в общ размер на 2152,69 британски лири.

3

Не е спорно, че детето С. М. е ученик в 4 клас в ОУ ................................. гр.

Пазарджик.

В приложения по делото социален доклад са отразени релевантни за предмета на делото факти, които макар и по вторичен път установяват, че основните грижи за децата С. и Н., непосредствено след раздялата на родителите им са поети от майка им Е. М.. Децата за физически здрави. Посочено е, че бащата е изпращал парични суми за издръжката на децата, чрез тяхната майка.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати до разпит в качеството на свидетели лицата С. Т. Ц. – майка на Е. М. и С. Г. М. – майка на ответника.

При анализа на свидетелските показания съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК.

От показанията на свидетелката С. Ц. се установява, че родителите на децата живеят разделени от месец септември 2022 г., като за тях се грижи майка им Е.. Свидетелката споделя, че С. е ученичка в четвърти клас, Н. била записана в детска градина .................. в гр.

Пазарджик, но все още не я посещава, тъй като не са й били поставени всички ваксини.

Посочва, че ответникът е пращал пари за издръжката на децата си, но не знае в какъв размер, както и, че когато е България се е срещал с децата си.

От показанията на свидетелката С. М.. се установява, че страните са се разделили през месец септември 2022 г., както и, че ответникът е изпращал пари за издръжката на децата, чрез тяхната майка. Споделя, че е изпращала пари на сина си за поема на разходи в размер на 500 лева, както и че родители на децата имали кредит, който се погасявал единствено от ответника.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и непротиворечиви с останалите по делото доказателства. Не на последно място, в частта касаеща превеждането на паричната сума от страна на бащата, същите се потвърждават и от направеното признание на процесуалния представител на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове следва да бъде установено, че лицата претендиращи издръжка са ненавършили пълнолетие деца на ответника, както и че предявеният размер на издръжката съответства на нуждите на децата, както и на възможностите на дължащия издръжка родител. Следва да се установи и твърдения момент на фактическа раздяла на родителите.

Безспорно е по делото, а и се установява от приетите доказателства, че Е. З. М. и Е.

И. М. са родители на 10-годишната С. М. и на 2-годишната Н. М.. Установи се от събраните по делото гласни доказателства, че майката Е. М. полагала преките и непосредствени грижи за децата от раздялата между родителите – месец септември 2022 г..

Предвид липсата на наведени твърдения за особени нужди, а и липса на доказателства в този смисъл, съдът намира, че децата имат нормалните и обичайни за тяхната възраст потребности и с оглед правилното им отглеждане и възпитание, съдът 4 приема, че същите се нуждаят от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както с оглед възрастта им и средства за посрещане на обичайни епизодични заболявания, съпътстващи израстването.

Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете до 3 години е в размер на .....икратния размер на гарантирания минимален доход, или 300 лева, а на дете от 3 до 14 години е в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 262,50 лева.

Държейки сметка, че този критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа и отчитайки индивидуалните потребности на децата, както и обществено-икономическата обстановка в страната, съдът определя необходимата месечна издръжка за детето С. З. М. в размер на 550 лева, а за детето Н. Е. М. в размер на 500 лева. За да достигне до този извод, съдът съобрази и финансовите възможности на двамата родители.

Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.