Решение № 4007 от 06.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О.,

8 с-в в открито заседание на трети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1392 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 233, ал.5 вр. с ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М. Ш. поддържа твърдение, че по силата на Договор за кадрова военна служба № 40/14.05.2008г. и Допълнително споразумение № 2550/15.09.2008г. които били сключени между него и М.НА О., той взел участие в Многонационална военна мисия № 18 АР на НАТО, операция „ИСАФ“, в контингента от българските въоръжени сили, изпратени в Афганистан. По време на действие на договора за кадрова военна служба, ищецът бил подложен на съзнателен психологически тормоз от останалите военнослужещи от българския контингент на мисията, тъй като бил неоснователно набедяван за извършени нарушения на военните устави, на ЗККИ, а също бил подлаган на злонамерено и унизително отношение. В този период от 04.10.2008г. до 04.04.2009г., върху ищеца било упражнявано мнотократно и системно психическо и физическо насилие от военослужещи, които по възлагане от М.НА О. също изпълнявали кадрова военна служба, в група за електронно разузнаване и анализ /ГЕРА/ в рамките на същата военна мисия. Споменатите лица, според твърденията на ищеца, били старши лейтенант А.Г.Б., старшина М.Д.М., старши сержант Л.П.и старшина М.Н.М.. Според твърденията на ищеца, именно последният упражнил върху него пряко физическо насилие, чрез физическо притискане на челюстта му, което довело до избиване на четири естествени зъба до нивото на венеца / четвърти, пети, седми и осми зъби, както и на свързания с тях изкуствения шести зъб/. Доколкото избиването на зъби осъществявало медико- биологичната характеристика на средна телесна повреда, настъпила по време на изпълнение на споменатата Многонационална военна мисия № 18 АР на НАТО - за ищеца било възникнало правото да претендира от М.НА О. изплащане на обезщетение по чл.233, ал.5 вр. с ал.1 от ЗОВСРБ.

Психическите и физически страдания, които ищецът претърпял, поради избиването на зъбите, му причинили имуществени и неимуществени вреди. Имушествените вреди възлизали общо в размер на сумата от 2960 лева, които били необходим разходи за провеждане на стоматолично лечение и възстановяване на избитите зъби и тяхното протезиране. Неимуществените вреди ищецът оценява на сумата от 117350 лева, съизмерими по преценка на ищеца с размера на обезщетението, което се определя за средна телесна повреда, по критерия установен с чл. 233, ал.1 от ЗОВСРБ (уточнителна молба от 29.02.2016г). При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на М.НА О., да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 2960 лева, заедно с мораторна лихва върху претендираната сума на обезщетението, изчислена за периода от 04.04.2014г. до 01.07.2016г. в общ размер на 662 лева, да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди (негативни емоции за понесените болки, страдания и неудобства) в общ размер на 117 350 лева, заедно с мораторна лихва върху претендираната сума на обезщетението, изчислена за периода от 04.04.2014г. до 01.07.2016г. в общ размер на 33634 лева, както и направените съдебни разноски.

Ответникът М.НА О. на РБ оспорва предявените искове. Чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва преди всичко своята надлежна пасивна материална легитимация по претенцията, като заявява, че при твърденията за умишлено причинени имуществени и неимуществени вреди, ищецът следвало да насочи претенциите си лично срещу физическите лица, за които той твърди да са упражнили насилие върху него, вместо към М.НА О.. При това, оспорва твърденията за настъпване на твърдяните вреди, като посочва, че след приключване участието на ищеца в Многонационалната военна мисия № 18 АР на НАТО, на ищеца били извършени медициски прегледи, които не установили съществени промени в здравословното му състояние и по- конкретно в зъбния му статус. Според ответника, ангажираните от ищеца доказателства не допринесли нито за установяване на вредите (като проявление), нито да установяване времето на настъпването им, нито дори за установяване на механизма на извършването им, или на личността на преките извършители. Сочи, че дори да е било причинено увреждане на зъбите на ищеца - не се установявало каква е причината за настъпване на това увреждане, поради което не могло да се установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това увреждане и действията на лица, които се намират в служебна свързаност с него (ответника). При условията на евентуалност, ответника прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на всяко от претендираните парични вземания – както за претендираните суми за главницата, така и за лихва. Моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по твърдението на ищеца, че в периода от 04.10.2008г. до 04.04.2009г. той е взел участие в Многонационална военна мисия № 18 АР на НАТО, операция „ИСАФ“, в контингента от българските въоръжени сили, изпратени в Афганистан. Този факт се установява също и въз основа на приетите като доказателства Договор за кадрова военна служба № 40/14.05.2008г. и Допълнително споразумение № 2550/15.09.2008г. които са били сключени между ищеца и М.НА О..

Приетата като доказателство Заповед № 261/04.06.2009г. на Началника на поделение №22050 – гр. Банкя, установява факта на прекратяването на трудовото правоотношение, което е възникнало с приетата като доказателство Заповед от 27.02.2009г. на Министъра на отбраната на РБ.

Самото съдържание на споменатата Заповед от 27.02.2009г. на Министъра на отбраната на РБ, установява, че М. Ш. е бил включен в състава на групата за електронно разузнаване, на позиция 18.11. „преводач“. В същата група са включени и военослужещите А.Г.Б. /началник на група/, М.Д.М., М.Н.М.и Л.П.П..

Съдържанието на приетите като доказателства Протокол за освидетелстване годността за военна служба №2211/06.06.2008г. и Протокол за освидетелстване годността за военна служба №1007/04.04.2009г. мотивира извод, че не са установени болестни процеси или сериозни травми по тялото на освидетелстваното лице, което според заключението на медицинската комисия е годно за изпълнение на военна служба. При това следва да се отбележи, че съдържанието на протоколите е подписано от освидетелстваното лице - М. Ш..

Като доказателство по делото е проет

Констативен протокол от от Инспекторат при М.НА О. на РБ, относно резултатите от извършена проверка по жалба на М. Ш.. Заключението на комисията сочи, че не се потвърждават твърденията относно осъществяване на физически и психически тормоз от страна на военослужещите, участвали в състава на групата от българския военен контингент в Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан. Комисията е установила, че от М. Ш. е била иззета сим карта на местен мобилен оператор, но че същата карта му е върната след приключването на мисията.

Приетото като доказателство Писмо с изх. № 3717/18.04.2011г. на Началника на ВМА- София, адресирано до Главен инспектор на МО съдържа данни, че при извършени във ВМА медицински прегледи на ищеца, които са извършени на 04.04.2009г. - са установени идентични заболявания, т.е. същите които са описани при прегледите преди заминаването на мисията. При извършения на 04.04.2009г. преглед е установена разлика в зъбния статус на М. Ш. – липса на мостова конструкция на 4, 5, 7, 8 зъб долу в ляво, но не може да се установи причината за това. Протоколът за прегледите не е бил приключен, тъй като медицинските иследвания не са били завършени и М. Ш. не се бил явил повече пред ЦВМК.

Приетото като доказателство ЕР № 2702/239/141016 от 2017г. на ТЕЛК общи заболявания при V МБАЛ София установява, че на ищеца е призната 83% трайно намалена работоспособност за период от три години, поради общи заболявания, сред които биполярно афективно разстройство, белодробно заболяване и комбиниран отоневрологичен синдром.

Като доказателства по делото са приети също Етичен кодекс на служителите от Слъжба „Военна информация“, преписи от съдебни актове, постановени в хода на производството по гр. д. № 39038/2009г по описа на СРС и др. които съдът не обсъжда подробно, доколкото счита, че те нямат пряко отношение към предмета на доказване в настоящия процес.

Заключението на приетата специализирана съдебно медицинска експертиза /д-р И., дентална медицина/ мотивира следните изводи относно правнозначимите юридически факти:

·

Не е налице формална разлика в данните от снетия зъбен статус на ищеца, както е описан в съдържанието на Протокол за освидетелстване годността за военна служба №2211/06.06.2008г. (преди началото на процесната мисия в Афганистан) и Протокол за освидетелстване годността за военна служба № 1007/04.04.2009г. (след приключване на процесната мисия в Афганистан), но в приетото като доказателство писмо на началника на ВМА София се съдържат данни за липсата на мостова конструкция долу в ляво на зъби с позиция 35, 36, 37 и 38 в устната кухина.

·

При прегледа се установява в общи линии негативен зъбен статус на ищеца, деградирали зъбни тъкани, подвижност на наличните корени, стопяване и загуба на обем на венците, макар че по тях няма видими следи или белези от травми. Причината за това е комплексна, като може да се предположи, че се дължи на общата орална хигиена, , наличието на придружаващи заболявания и приемане на медикаменти.

·

Наличието на следи от зъбни тъкани в представения от ищеца при прегледа мост на зъби с позиция 35, 36, 37 и 38 в устната кухина, може да предположи наличие на гнилостен процес в един или няколко от зъбите, които носят мостовата конструкция. Лошото състояние на венците би било потенциална предпоставка за компрометиране на зъбите, които „носят“ мостовата конструкция.

·

Наличието на хоризонтална фрактура на зъб с позиция 35 в устната кухина, както и остатъците от зъбни тъкани по зъби с позиция 37 и 38 върху корпуса на зъбната протеза, мотивират извод, че счупването на мостовата конструкция се дължи на относително силно въздействие в областта на зъби с позиция 35 и 36, което е довело до загуба на мостовата конструкция на протезата.

Причината за това може да е както травматичен натиск, така и натиск при хранене, а също и друго външно въздействие, което следва да е било комбинирано с наличие на вече деградирали/отстлабени зъбни и парадонтални тъкани в устната кухина на ищеца, което е способствало за загуба на цялата мостова конструкция.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.С.И. заявява, че познавала М. Ш. от лятото на 1991г. и от тогава била в приятелски отношения с него. Свидетелката знаела, че в периода от 04.10.2008 г. до 04.04.2009г. ищецът се намирал на военна мисия в

Афганистан. Свидетелката не е посещавала лично Афганистан, но поддържала връзка по телефона с ищеца, като разговаряла често и многократно с него. Първоначално ищецът се оплаквал по телефона за неща, свързани със служебните му задължения, а по- късно ищецът започнал да споделя със свидетелката, че върху него има и физически посегателства, но без да ги конкретизира. На дата 06.02.2009г. ищецът споделил по телефона, че зъбната му протеза - тип мост вече „го няма“, но не бил казал причината за това. При разговора, ищцата усетила някакво смущение в говора на ищеца и си го обяснила именно с липсата на зъбната протеза Когато обаче се върнал в

България - ищецът споделил със свидетелката, че е бил бит, заливан със студена вода докато спи и по време на работа, а при това заявил, че мостът му бил избит при притискане с ръка от оператора М.М.. Ищецът също се оплакал, че началника на групата - старши лейтенант А.Г.Б. го е удрял в гърдите, и това е било причина да заведат след този инцидент ищеца във френската полева болница в Афганистан, твърдейки че е станал инцидент в зала за фитнес. Ищецът се оплакал на свидетелката, че не му е предоставяна възможност за сън, за почивка. Свидетелката заявява, че си спомнила случай, при който в супермаркет в гр. Банкя тя и ищеца срещнали въпросния оператор М.Д.М., а при срещата с М. Ш. - този човек се усмихнал по начин, който според свидетелката е ироничен. От разказите на ищеца свидетелката знаела, че старшина Б. е удрял М. Ш. с юмрук в гърдите, че М.Д.М. го е заливал със студента вода в момент, докато работи или спи, че също го е блъскал по стълбище в работното помещение. Според разказите на ищеца, старшина