Определение № 6126 от 12.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6126 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110151180 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ********, ЕГН **********, с адрес *********, представляван от **********, с личен № *********, срещу ********, ЕГН **********, с адрес ********, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ ***********, за следните суми:

2850,00 лв. (1 457,18 евро) представляваща наемна цена за периода от 01.07.2025 г. до 30.09.2025 г. за ползването на недвижим имот - семейно жилище, лична собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;

65,64 лв. (33,56 евро), представляваща консумативни разходи за топлоенергия за периода от 01.07.2025 г. до 30.09.2025 г., формирана както следва: 19,14 лв. за м.07.2025 г., за която сума е издадена фактура № ********.; 16,80 лв. за м.08.2025 г., за която сума е издадена фактура № ******** и 29,70 лв. за м.09.2025 г., за която сума е издадена фактура № ********** от ********

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Като допустимо и относимо към предмета на доказване следва да се уважи искането на ищеца за допускане на съдебно-оценителна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при първоначален депозит в размер на 250 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице *********, тел: *********, която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.04.2026 г. от 09,30 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът ******** извежда съдебно предявените права при твърдения, че с влязло в сила решение № *********** по гр.д. *********, гражданският брак между него и ответницата е прекратен, като ползването на семейното жилище – ********., находящ се в *********, лична собственост на ищеца, е предоставено на ответницата за срок до 30.05.2027 г. Твърди, че е придобил имота лично по силата на договор за покупко-продажба от 23.02.2001 г., а бракът между него и ответницата бил сключен на 06.06.2004 г. Сочи, че в съдебното решение, с което бракът е бил прекратен, не е определен наем, с което обосновава и правния си интерес от предявяването на иска.

Излага, че ответницата дължи половината от наема, т.к. имотът се ползвал и от непълнолетното им дете. Счита, че наемът на процесния имот възлиза на 1900 лв., като с оглед изложеното, претендира по 950 лв. за всеки месец – от м.07.2025 г. до м.09.2025 г., вкл. Твърди, че ответницата не заплаща консумативните разходи, в частност тези за топлинна енергия. Поддържа, че в качеството си на собственик и титуляр на партидата в ********е заплатил дължимите суми, възстановяването на които претендира от ответницата, с оглед наличното между тях наемно правоотношение. В заключение излага, че е поканил ответницата да му заплати извънсъдебно претендираните суми, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

С уточняваща молба с вх. № ******** и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че претендира 65,64 лв. – консумативни разходи за периода от 01.07.2025 г. до 30.09.2025 г., т.к. след депозиране на заявлението дължимата сума за отопление била преизчислена от топлофикационното дружество, в резултат на което общият размер 69,92 лв. (посочен в заявлението и заповедта за изпълнение) бил намален с 4,28 лв.

С молба с вх. № ***** ищецът е посочил, че по заповедното производство е постановено определение на 08.01.2026 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, както следва: заявител/кредитор е само лицето ********, ЕГН **********, като премахва погрешно изписаните повторно данни на заявителя, както и че задължението е при условията на „активна солидарност“; вместо „задължението е за периода от 01.07.2025 г. до 31.08.2025 г.“ следва да се чете, че същото е за 2

„тримесечен период – за месеците Юли, Август и Септември 2025 г.“ В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответницата не оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи. Твърди, че имотът е предоставен за безвъзмездно ползване на нея и на непълнолетната им дъщеря в срок до 30.05.2027 г. Аргументира, че с решението, с което бракът между страните е прекратен, съдът е определил издръжка, дължима от бащата в размер на 700 лв. и приел, че не може да го осъди да споделя размера на училищната такса /която била висока/, с оглед минималния размер на доходите на бащата, но за сметка на това предоставил ползването на жилището от майката безвъзмездно. Твърди, че е плащала битовите сметки, като сочи, че не е успяла да заплати единствено тази за отопление за м.07.2025 г., която била платена от ищеца преди крайния срок с оглед ползването на платежното по заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца в заповедното и настоящото производство. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 57, ал. 2 СК вр. чл. 232, ал. 2, пр.1 и пр.

2 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните в настоящото производство са бивши съпрузи, както и че с влязло в сила решение № *********** по гр.д. *********, гражданският брак между тях е прекратен, като ползването на семейното жилище – ********., находящ се в *********, лична собственост на ищеца, е предоставено на ответницата и ненавършилото пълнолетие дете за срок до 30.05.2027 г.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По исковете с правно основание чл. 57, ал. 2 СК вр. чл. 232, ал. 2, пр.1 и пр. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи качеството на страните на бивши съпрузи; че процесният имот е негова лична собственост /придобит преди брака/; предоставянето на ответната страна да ползва жилището, като семейно жилище с влязло в сила съдебно решение, в което не е определян от съда наем по чл. 57, ал. 1 СК, нито пък страните са договорили ползването му да е безвъзмездно; стойността на наема относно идеалната част, ползвана от насрещната страна; че във връзка с ползването на имота са сторени разходи в претендирания размер, представляващи консумативи за топлоенергия.

В доказателствена тежест на ответната страна е да докаже по делото посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в частност – че е било уговорено ползването на семейното жилище да е безвъзмездно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във 3 връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4